14.7 20:30ч
Пловдив
КИНЕМАТОГРАФИСТ  
ПРОДУЦЕНТ  
 GREGOR SCHMIDINGER
  JULIAN WIEHL
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Австрия       година    2012      времетраене    24мин
жанр    Драма Военен       технология    Игрално кино      тема    Предразсъдъци Човечност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ангел Иванов
публикувано на 22 Февруари 2014
Н ека започнем от някъде. Действието във филма се развива на австро-унгарската граница, където младите войници дебнат за нелегални имигранти в последната нощ на пост, преди да се приберат по родните места. Идеята за граничността се реализира през двойките “отсам – отвъд”, “чужбина – дом”, “нощ – ден” и разбира се “живот – смърт”. Веднага става ясно, че обстоятелствата са екстремни и гранични. Нещо ще се случва. Автоматът ще гръмне или…
 
Българското кино има “Граница” на Христиaн Ночев и Илиян Симеонов. Австрийското късометражно има “Homophobia” на Gregor Schmidinger.
 
Извънредните условия, предстоящата опасност, мистерията в пространството органично присъстват в нощната гора. Това място е устойчива митологема и вещае смърт в много образни култури. Такова е например и в нашите народни приказки. Трябва да кажем, че нощната гора в “Homophobia” е пресъздадена успешно от режисьора – и като визия, и най-вече като звук (видимостта е намалена)
 
Със сексуалността си героят всъщност е “нелегален” в казармата и няма как – ще бъде обстрелван психически и физически от останалите. Впрочем, почти до последно – до целувката и водопада от горестни думи в гората -  зрителят може да остане с впечатлението, че той е хетеросексуален. Дотогава, обратното е много деликатно зададено и се възприема на интуитивно ниво – например казва азбуката отзад-напред. През останалото време изглежда сякаш другите проектират собствените си комплекси и хомосексуалност върху героя. Мразиш гейовете, защото си гей. Мразиш себе си, но в човека отсреща. Направете си този експеримент – гледайте отново филма с предпоставеното допускане, че единствено Михаел НЕ Е ГЕЙ. Възможно е да се изненадате.

Хомофобията, освен заглавие, е само начало и отправна точка за поставянето на по-големи философски проблеми за Човека изобщо. Невъзможното общуване и прекъснатата връзка между хората, да речем. Отношенията, които не са директни и сърдечни, а лъжовно опосредствани от предмети и ритуали. Целувка и докосване, но не с устни, а с дуло на автомат. Пушенето като псевдосоциализиращ акт – младите мъже си подават цигара и говорят по теми, които не ги вълнуват истински. Войниците на Ремарк си спомняха лавиците с книги в детските стаи у дома. Героите на Schmidinger си спомнят за фермерката с големи бели полуувиснали гърди. Още, единичната палатката в нощната гора е убежище, но и преграда от другия на пост. Дулото, пушенето, ненужните разговори, палатката – все ерзаци на човешкото и споделянето между хората.
 
Самота. Героят е сам, макар сред други. Кинематографично силни с близките му планове са сцените в тоалетната, банята и гората. Тогава може да се усети тихият нарастващ ужас и талантливата игра на актьора Michael Glantschnig. Виждаме го сам с оръжието му - фалически символ. В случая – на самозадоволяването. Болезнено иска “някой да бъде там за него” и “някой да го прегърне” – с други думи, да бъде обичан. Любовта няма сексуална ориентация, но тук така или иначе я няма. Естетика на липсите.
 
И на отказаните перспективи. Истинският ужас е в това, което предстои: завръщане в селото с неговата затъпяваща действителност, животински обори и хорски подигравки след неделната служба в църквата. Само при мисълта за всичко това, Михаел вече е наясно, че “не може повече” и НЕ ИСКА ДА БЪДЕ.
 
Ето как “Homophobia” не е за човешката сексуалност, а за Страдащия Човек въобше. Не за някакви педерасти на границата, а за болките в човешкото сърце.
 
Напук на Чеховата концепция пушката не пуква. Прегръдката обаче се случва – през споделената мъка телесността е автентично затегната и споделена. Сълзите казват или изтичат всичко. Може да е гейско, но е някак трогателно. Следва Пътя и Пътят следва – утрото, самоподновяващия се ужас, или спасението. Кой знае наистина…
#homophobia #hомофобия #drama #драма #feature #игрално #кино #gregor #schmidinger # #julian #wiehl #michael #glantschnig #gay #гей # # # # # # #ig

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018