РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТИ И СЦЕНАРИСТИ  
 Joshua Weigel
 Rebekah Weigel & Angie Alvarez
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    САЩ       година    2009      времетраене    22мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Вдъхновение Човечност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ивайло Дончев
публикувано на 26 Януари 2015
П одадената към безръкия Уил (Nick Vujicic) ръка може да прозвучи цинично, като безчувствена шега, но по същество е провокация и ако се замислим – показва едно позитивно отношение към основния проблем, който „The Butterfly Circus” третира. Обикновено избягваме да говорим за него, извръщаме глава, плитко съчувстваме или подхождаме със снизхождение. Без да си даваме сметка, че това не го решава, а го задълбочава. Някак не сме се научили да оценяваме само същността на хората, зависеща от тях самите; все още вродените недостатъци пораждат съжаление, а „природните дадености” дават предимство.
 
В японската митология пеперудата се свързва с душата на човек, а в Древна Гърция думата за „пеперуда” и „душа” е една и съща – „психе”. Видна е метафората – един човек с незавидна съдба, неспособен да различи подигравката от възхищението, живеещ като експонат, предмет на присмех – разцъфва, преживява своята инициация, превръща се от обект в субект и също като пеперудите – полита.
 
Полита към най-всепоглъщащата и пречистваща от всички природни стихии. Уил по някакъв свой начин събира огъня на феникса с водата, за да ни разкрие „красотата, която произлиза от прахта”.
 
Филмът е сякаш нов прочит, на едно не толкова конкретно ниво, на историята на Джоузеф Мерик, известен като човекът-слон. Ако в едноименната екранизация на Дейвид Линч от 1980 г. страданието, унижението и светското лицемерие са много повече на фокус, тук първите две са по-скоро щрих, а последното – отсъства. В този ред на мисли „The Butterfly Circus” е по-позитивен, учи ни да откриваме красотата във всичко и всеки, да не се самосъжаляваме и да се борим. Или както господин Мендез (Eduardo Verastegui) казва –„Колкото по-трудна е борбата, толкова по-славен е триумфът”. Животът на Nick Vujicic доказва тъкмо това. Той е роден със синдрома тетра амелия (липсват му всички крайници) и след като се преборва със себе си основава собствена фондация, пише книга, пътува, изнася лекции и се жени.
 
Дали това не е най-ценното послание на цирка на отхвърлените, но чудати, шарени и красиви пеперуди? Че проблемите съществуват на първо време в нас? Че най-великата борба водим в умовете си и едва когато я спечелим – заживяваме истински?   
 
А в края на филма – в сцената със сакатото момче – на човек му се приисква сам да отреже ръцете си, за да може да прегръща така.
#The #Butterfly #Circus #2009 #САЩ #USA #драма #drama #Joshua #Weigel # #Eduardo #Verastegui #Nick #Vujicic #Doug #Jones #Голямата #депресия # Great #Depression #Човекът #слон #The #Elephant #Man #Ивайло #Дончев #Ivaylo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018