The Hospital Window

А втентичният чар на късометражното кино в действие. Или, в малкото е многото. С всичко произтичащо от това: единство на време и място, семпъл мизансцен, наблюдаваща камера, убедителна игра, събрана в по-малко от 5 минути…  (да отбележим: освен всичко, Alan Rachins има роля в сериала “Дарма и Грег”, а Reginald VelJohnson – в “Умирай трудно” 1 и 2)
Но преди всичко идея, при това проста и красива.
 
Можем ли, докато умираме, да раждаме светове за другите?
 
Темата за виждането – по Екзюпери и в случая по режисьора Alexander Soskin и сценариста Robert Fried.
 
Темата за смъртта – по абсолютно никой, защото тя е неизбежна, нехудожествена и ничия.
 
Човешкото въображение обаче е по силнo от Нея. Или историите, които измисляме и разказваме, за да се чувстваме по-добре – ние и другите в болничната стая, дом, офис, или в живота изобщо. Въображението като терапия.
 
Въображение – Спасение
 
Неслучайно любовната история, която Умиращия красиво фабрикува за Невиждащия (нека не се възприема цинично!), е повече от банална: двойка мъж и жена в парка; той й поднася букет цветя; сетне пръстен; накрая се целуват  щастливи…
 
Любовта винаги е проста, банална, неинтересна и вече разказана. Тъкмо заради това – изключителна. Като Смъртта.

Като посланието в “The Hospital Window”.
 
И като Доброто, което правим, за да помогнем на ближния и на себе си. В крайна сметка - да се спасим.
 
Да потърсим все пак физическа конкретика, като маркираме два значими образа: Прозорецът и Стената.
 
Прозорецът е врата към външния свят, към другия възможен живот, а защо не и граница към ОТВЪДното – отвъд видимото, към това, което се вижда със сърцето, истински красивото, към мястото,  където е Любовта. Само Умиращия може да се надига и наднича през Прозореца. Само той има сетива да провижда и да създава светове. Защото напуска този…
 
Тухлената стена отсреща не е нито преграда пред Истинския смисъл (като в пещерата на Платон), нито предграда към другите и себе си (по Флойд). Стената в “The Hospital Window” e платно за прожектиране на мечти.
 
Същото е, когато забавляваме малко дете със слънчево зайче.