2011
номиниран
director & writer  
producer  
 Georgi Krustev
 Georgi Krustev
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2010      времетраене    7мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Отчуждение Човечност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 31 Март 2020
У лиците ни се струват пусти, защото не им обръщаме внимание. Пространството между два срещуположни блока има толкова потенциал за незначителните събития на ежедневието, колкото погледът на човек му позволи. Героят на “Един ден” по злощастно стечение на обстоятелствата разполага с времето да забелязва. Когато човек наблюдава, за него малко неща могат да останат скрити - дори и онези случки, чиято реалност не е осезаема, защото се състоят единствено в пълномощията на въображението. 
         Последвайте ме следния сценарий: ние - зрителите - сме седнали на земята в кухнята на режисьора Георги Кръстев, а той държи сладкарска купа и вътре замесва чуднотия от белтъците на меланхолия, ванилията на уханна мелодрама, маслото на разтапящо се през пръстите време и брашното на мигове човешки живот. И докато бърка на ръка (не използва миксер, за да не разсейва вниманието в стаята от значимите приказки), ни посочва към слънчевия прозорец зад гърбовете ни, където оставя купата, за да втаса тестото. Казва: “Моля ви, ще хвърляте ли по едно око на замесеното ми тесто, докато съзерцавате през прозореца? Благодаря.” След това застава зад нас и снима с хитра усмивка, загатната в ъгъла на устата, защото знае, че тестото ще има да втасва цял ден, а ние да зяпаме към едната нищо и никаква улица, чудейки се кога ли ще лапнем заблудена муха. 
         А слънчевите лъчи топлят сместа в купата и тя расте ли, расте. И светът се разтваря ли, разтваря пред нас. Нищо и никаквата улица става нещо и някаква магистрала, по която се разминават с различна скорост дейностите на познати лица със своите непознати планове и идентичности. Стаята зад нас остава в черно-бялата стара лента - там константата е праволинейна и предвидима. Цветовете се размърдват, щом зазвучи музика, а от перваза нататък шарено само слънцето не е. 
         Точно сега имаме нужда от въображение и малко лудост, когато основно гледаме света извън нас през екрани и прозорци. Георги Кръстев вече ни е представил алтернативата на живота в непрестанно, забързано движение навън; дал ни е и седемминутна надежда, че цветовете, въздухът и сезоните няма да бъдат отменени. Не само понякога - дистанционното винаги е в наши ръце. 
#Един #обикновен #ден #и #една #случайно #възникнала #игра #срещу #скуката, #в #която #не #е #нужно #да #ходиш #където #и #да # #е #било. #Ако #се #останеш #прекалено #дълго #време #на #едно #място, #светът #ще #мине #през #очите #ти. #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018