08.7 20:30ч
Пловдив
РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТИ  

държава    САЩ       година    2012      времетраене    17мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема   
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ангел Иванов
публикувано на 17 Април 2014
К огато животът се превърне в петък. Във въздишка по невъзможното бягство. Или в синдром на непотеглящия човек. На отказаното спасение. Работният ден свършва, прибираш заработеното, вярваш в перспективите, но добре знаеш, че няма да поемеш по Пътя. Понеделник вече е в главата ти. Ескейпизмът е утопия, мамка му…
 
Да, животът е обещаващ петък, който после, в късния следобед, лека-полека, и въпреки това необратимо, се преебава. Защото топузът си тежи на мястото. И е вързан с верига за крака ти.
 
Понеже все нещо те задържа. В случая, кръвта. Бремето на лудата майка и проблемното семейство. Първата е задочно зададена като образ, бащата изобщо отсъства. Можем само да подозираме за него. Всъщност “Abigail” означава “бащина радост”, вероятно е търсена ирония. Но при все, кръвта спира героинята от Заминаването, и като тече от наранената й ръка. Метафората е буквализирана и така - подчертана.
 
Abigail  е  тревожно дете без призор, грижи и любов. За Бога, тя гледа детски филми на работа и още повече – няма кой да превърже болезнената рана на ръката й. Няма кой да успокои душата й.
 
Има простор да вникнем в психологията й. Има подходяща тишина и близки планове, осигурени от автора. От експликацията му в популярна платформа за crowdfunding научаваме подробности за бекграунда на героинята, които не са екранно достъпни. Там режисьорът и сценарист Matthew James Reilly посочва, че тя рано спира да посещава училище, от 6 години работи в бензиностанцията и никога не е напускала родното си място.
 
Сега се лута между привидната незаинтересованост за случващото се (“Whatever you want!”), съмненията заради кръвта и нерешителната нагласа да избяга далечеза малко или завинаги –  всъщност никога...
 
Филмът до голяма степен сваля прашасалото було на онова, което до скоро наричаха “Aмериканска мечта”. Подредените еднотипни къщи със щатския флаг на прозореца или верандата, окосените тревни площи и тишината на улиците, са само недостоверен камуфлаж на онова, което в действителност лежи под повърхността: социално неравенство, общество в аномия, окастрени животи. Тихата настъпваща паника на нормалността. Тоталната липса на емпатия. Думи като “rust” и “decay” .

Пуснете си "Virgin" на Manchester Orchestra.

Удивително е как в срещите й с хората Абигейл е деликатно насилвана. Всички искат и изискват нещо от нея. Никой не се опитва да започне да я разбира...
 
Мрачно допускане: Съвременният човек уж беше невъобразимо свободен в свободата си, а се оказа, че трудно къса оковите на родовата предопределеност, социалната среда и собствените си страхове. Съвременният човек трудно се качва на влака просто ей така.
 
По-скоро пребивава в околотранзитни пространства. В спазматичен покой някъде край Пътя, но никога в движение по самия Път. Живот в бензиностанция, улиците на града, гарата, тоалетната на гарата, сервизните помещения на света. Това усещане за готовност и нетръгване е достоверно предадено от камерата. И не само – шумът от заобикалящата среда е правдив, тишината в душата също се чува, липсва компромисна музика.
 
Началният кадър заслужава отбелязване, не само защото е продължителен. Абигейл снове между телефона в кабинката, бордюра за сядане и пристигащите коли. Запознаваме се с делника й. Нещо повече, запознаваме се с петъка й. Пушенето сякаш е нейното последно убежище. Сполучлива игра на актрисата Ashley Peoples. Страхотна дори.
 
С успех може да се предположи, че кадърът-наблюдение на сърната край железопътната линия е спонтанно уловен, но при всички положения допринася за общото внушение: че нещо не е наред, че има проблемен опит да се съвместят крайности, че Протагонистът не се чувства на мястото си, че първичната му романтична сила се бие с урбанистично-индустриалния комплекс. Нещо такова…
 
А силата на огледалото е, че разбираш истината за себе си. Абигейл, уви, не е готова да тръгне. Останалото са думи от легендарното парче на "The Animals”:
 
Well, I got one foot on the platform

The other foot on the train

I'm goin' back to New Orleans

To wear that ball and chain
#Abigail #Абигейл #Mathew #James #Reilly #Матю #Джеймс #Райли #Raven #Jensen #Seth #Blogier #USA #САЩ #игрален #feature #drama #драма #american #dream #американска #мечта

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018