02.8 19:30ч
София
РЕЖИСЬОРИ И ПРОДУЦЕНТИ  
&  
СЦЕНАРИСТ  
 SHOKO HARA
 PAUL BRENNER
 SHOKO HARA
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Япония     •     2012     •     4мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Философски
технология
Анимация
теми
Индивид-общество, Страх
автор
Атанаска Чолакова
публикувано на 7 Октомври 2014
А ко търсим основната цел при направата на японско-немския Abita, то бихме я намерили във възможно най-чистия и невинен опит за алтернативна проекция в човешкото въображение на случилия се във Фукушима на 6-ти август 1945 г. жесток и варварски акт от страна на САЩ, оставящ след себе си хиляди жертви, ранени и бездомни.

Международното кино, това важи в голяма степен за японското, нерядко се насочва към проблематизацията на подобни сюжети – последствията не само от външно причинените посегателства, но и бедствията, резултиращи от човешкото пренебрежително отношение към природата. Излезлите множество документални и игрални късометражни филми разкриват действителните истории на засегнатите от тези бедствия. В последните няколко години се забелязва също така нарастване на безпокойството в международен план и осъзнаването на последиците, които неминуемо следват тези актове. Примерите за подобни филми са много, тук може да отбележим само два: документалният Then and Now (2011), разкриващ трагичните истории на оцелелите след разрушителните цунами и земетресение в Ишиномаки, и игралният Blind (2011), чиято идея разкрива алтернативна пост-апокалиптична картина на Токио.

Изборът на Shoko Hara и Paul Brenner е по-различен и изключително сполучлив. Те ни представят анимирана история през погледа на малко момиче, символично изкарвайки на преден план именно последствията чрез погубените копнежи на последващото невинно поколение. Природата се явява недостъпна и опасна, а децата единствено могат да се докоснат до нея в мечтите си – противопоставените реалност и фантазия са двата полюса, които се срещат в това въображение. Въжделението по нормалното детство и страданието заради плашещата действителност се снемат в чистото съзнание с цел изграждането на една алтернативна и красива визия за света.

Abita е анимация, чиято цел е да провокира и подтикне към размисъл всеки зрител. Кадрите разкриват артистичния и майсторски похват на Shoko Hara да си служи с образите - техния подбор, цветовата гама, визуализацията на емоционалното и душевно състояние - и чрез всичко това да представи дълбинното метафорично съдържание на основния концепт. Подобно преплитане на емоции – от страдание към надежда - Shoko Hara представя по сходен начин и в направата на анимирания клип I am Poet на немската група Shiver.

Първите кадри от Abita ни разкриват малко затворено пространство - стаята. Носталгичната музика и сивите нюанси разбулват частично действителността, пред която са изправени децата на Фукушима. Така, между тези четири стени е обречена детската съдба. Цветните рисунки по стената изначално правят впечатление на прозорци, те обаче не са прозорци към външния свят, а към въображаемия. Изрисуваните природни пейзажи подсказват за копнежа на детето, който не е насочен към материалните блага, а напротив, желаната картина е тази на една неразрушена и неопустошена природа, на незасегнати от радиация дървета, на светлото и незатулено от радиоактивни облаци слънце.

Реалността в Abita е сива и мрачна, докато визиите във въображението са красиви и пъстри. В мечтите на малкото дете изсъхналото дърво разцъфва в красива сакура. Само в този кадър зрителят може да се потопи в дълбоката метафора за живота и неговата преходност. В японската култура прекрасното розово вишнево дърво е един от символите, изразяващи будисткия концепт за краткотрайната природа на човешкия живот – въпреки своето красиво разцъфване, то е неминуемо последвано от смъртта. Изборът на сакурата не е случаен – от една страна тя визуализира имагинерното изграждане на по-красив свят от детето, а от друга ни представя надеждата и успокоението чрез познанието и примирението за патоса на нещата и тяхната непостоянна и неустойчива есенция. Подобен концепт таи в себе си дълбока носталгия, но ни дава и ясна визия с интенция към настоящето. В този смисъл примирението с миналото се мисли като предпоставка откъм възможността за разкриване на сегашния момент.

В начертаната в съзнанието картина природното разцъфва, но то е  моментно и нереално. Прекрачвайки прага на стаята, сме изправени пред грубата действителност – носталгичната музика се трансформира в звуци от апарати, измерващи радиоактивността, а прелитащите водни кончета наподобяват за миг военни самолети. На децата на Фукушина е отречено нормалното детство, на тях е снета дори възможността да дишат без маска…

Друг съществен символ е водното конче. То се появява още в началото на филма и завършва с него. Преплита реално и въображаемо, докато символиката на крилата препраща непосредствено към идеята за свободата. По думите на Shoko Hara водното конче репрезентира именно стремежът към свобода и същевременно невъзможността за достигането й. Трансформацията на детето разкрива двустранния смислов товар на образа. От една страна идеята на природното, реализираща се чрез символичното представяне на водното конче, а от друга отново преходността на живота. В непълната метаморфоза на това малко животно се проявява неизменната връзка между земята и въздуха, а краткият му жизнен цикъл подтиква към преоткриване мигновеността на живота и неговата стойност.

През 2013 Abita печели наградата за най-добър анимиран филм на International Uranium Film Festival, а тази година присъства в селекцията на над десет филмови фестивала по цял свят. Дълбокото послание, внедрено в тази анимация, цели да достигне до всеки един зрител, подбуждайки го към ясната увереност за последствията, които има алчната и жестока човешка природа. Същите тези последствия засягат не само нас, но и идващите поколения, които трябва да понесат на своите рамене целия товар от погрешната представа на човечеството, приемащо всичко заобикалящо го за даденост.
#Абита #Abita #Шоко #Хaра #Shoko #Hаra #Пол #Бренар #Paul #Brenner #Япония #Japan #късометражно #кино #short #film #анимация #animation #Фукушима #Fukushima

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Go Guide
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Под Моста
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
Stage Bar Благоевград
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проекта се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018