08.7 20:30ч
Пловдив
director  
producer  
writer  
 Teodor Dokov
 Teodor Dokov
 Vislav Danov
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2019      времетраене    4мин
жанр    Експериментален       технология    Игрално кино      тема    Сюрреализъм Съзнание
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 2 Юни 2020
П реди точно 1 месец ви обърнахме внимание на историята на един млад предприемач, чийто бизнес с компоти върви супер, докато не се появява едно индийско орехче в пейзажа. За „Кокомпоти“ става въпрос. Ако този сюжет ви звучи, многозначително, не би трябвало да ни изненадва, че следващият филм на Теодор Доков също ще е, да кажем, неконвенционален.

И все пак се прокрадва чувство на изненада. Ако „Кокомпоти“ е неподправен микс от пародия, комедия, малко фентъзи и българска естетика на поведение, „Ана“ е нещо много по-различно. Приятна изненада е, че този атипичен за нашите ширини взрив на въображението в „Кокомпоти“ не е блъф, или нещо инцидентно. Виждаме целенасочено развитие на собствена естетика на киноразказа,  което продължава и в „Анна“, а именно интерпретацията на възприятията на героя са изведени в отделен слой на разказа, размиващ границите между реално и нереално.
В „Анна“ наблюдаваме метафизично преживяване, разказано на кинематографичен език.

А още по-приятна изненада е, макар като творец да запазва посоката си към психологическите дебри на киното, Теодор, във филма си „Анна“, навлиза в съвсем различна ниша. Центърът на историята, Ана, се събужда, пие кафе, медитира, чете, отваря прозорец. Техническото кратко описание на историята звучи ако не отегчаващо, то обикновено. Но само звучи така, всъщност „Ана“ впечатлява именно се необикновения си подход.

Започнах прегледа на филма с „психотичната“ естетика, тъй като е очевидно, че тя не присъства там случайно. Тя е важна, защото е част от езика на изразяване и може би ни казва нещо. Ако в техническия синопсис ни  липсва „plot twist”, то филмът ни предлага много повече, отколкото очаква непредубеденото зрителското око.

Още с първите си кадри, операторската мисъл ни указва ясно, че тя има свой си загадъчен път, различен от този на класическия narrative, с който сме свикнали и очакваме по рефлекс. Условно, да кажем, че това е първото ниво на „Ана“ - да ни изкара от комфортната зона на рационалния зрител. Визуално историята е много дизайнерска, не следва предсказуема логика, всеки кадър буквално изненадва и сграбчва окото, картината е някак сюрреалистична. Деликатно обръщам внимание, че кадрите се сменят, но плавното и постоянно приближаване се запазва.
Целият филм е едно zoom in движение. Само градът се движи в обратна посока - zoom out.

Второто ниво, с което „Ана“ въздейства директно на зрителското съзнание, паралелно с първото, са звуците. Започването на историята с поставянето на грамофонна плоча предпоставя присъствието на още някого, който ще остане „в сянка“. Дори само този един миг, тази ръка, даваща началото на природната музика е достатъчна, до края на историята да ни остави усещането, че средата е контролирана.
Мощни, дълбоки, туптящи, звуците поддържат особено чувство за безпокойство.

На трето място можем да поставим подредбата на всичко. Предмети, мебели, разцветки, всичко в дома на героинята изглежда толкова внимателно съчетавано, че чак ни става едно такова приказно, сюрреалистично. Изглеждат така сякаш условието е било да се избягват всякакви форми на хаос, което особено ефектно стои като идея на фона на хаотичния градски "рев", който навлиза през отворения прозорец.

Преминавайки през тези основни пластове на кино езика, всеки наситен с много детайли, и много внимание, без да претендирам, че обобщавам всичко, заложено изначално в продукцията, стигаме и до най-интересното според мен. Какво всъщност се случва в този филм? Ами, може би, вниманието е отговорът.
В състояние на хиперстезия, човек има повишена чувствителност. Какво става с вниманието му обаче, когато сетивата започнат буквално да го бомбардират с всичката налична информация от околния свят?

„Ана“ е добра възможност за отговор на този въпрос. Поради липса на адекватни познания в областта на психологията, се спирам дотук. Дали този филм представлява интерпретация на реално психологическо състояние, или е фикция в полето на художествената метафора, не съм сигурен. Във филма няма знаци или надписи за това. Сигурно е обаче, че той впечатлява, различен е, свеж и смело овладява точката на логиката у зрителя и я извежда в хипнозата на хубавото кино – там където всичко е възможно. Историята може да е измислица, но е достатъчно оригинално замислена, че да ни убеди и героят в тази история да придобие реални измерения, да го усетим така както усещаме жив човек до себе сии съответно да се свържем с него. Да се развълнуваме от неговите емоции. Това само доброто кино го умее.  
#ана #анна #anna #ana

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018