06.8 20:30ч
София
director  
producer  
writers  

държава    България       година    2011      времетраене    10мин
жанр    Драма Сатира       технология    Анимация      тема    Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 20 Юли 2020
А ко сте гледали филма, то не бързайте да четете това ревю – дайте му малко време да „улегне“. Ако все още не сте гледали, то пригответе се за нещо неочаквано добро; нещо, което ще обобщим с две думи – висш пилотаж. Именно защото през последните десетилетия късата форма прегази стените на консерватизма в българското кино, „Аквариум – малки трансформации“ отпътува смело напред и ни отвежда към една много различна естетика – тази на американските телевизионни анимации, изпълнени с тоалетен хумор. Най-близкият пример, за който се сещам като достоен представител на тази ниша, е The Simpsons.
Приликите между „Аквариум – малки трансформации“ и „Семейство Симпсън“ са в силно изразените образи, наситени с метафори. Разликите - хуморът в „Аквариум…“ далеч не е тоалетен.

Тази на пръв поглед небрежна градска анимация с неясен говор не ни представя конфликт, а промяната, която настъпва за едно семейство, след като печели джакпот от лотарията. Тази промяна достига неочаквана дълбочина, която се явява достатъчна да поддържа усещането за интрига и без да има изразен сблъсък. Конфликтност все пак се получава, но не между героите, а между тях и моралния код на зрителя. Ако в началото героите ни изглеждат като нормално семейство, то в края изглеждат като тотално изпуснали края…
Колко дълбоко може да стигне заешката дупка?

„Аквариум – малки трансформации“ не само стига до края, но и продължава отвъд него. Сюжетната заготовка е проста, но позволява да се надградят много смислови пластове, които да разгърнат една наситена и нееднозначна картина. Колкото повече гледаме този филм, толкова по-интересни разклонения за размисъл предлага той. Образността му е толкова изпъстрена с детайли, че в едно гледане е невъзможно да обхванете всичко.
Поставяйки зрителя в силна наблюдателна позиция, му се дава възможност да види промени в поведението на човеци, които в реалния живот биха били доста по-трудно забележими, защото те се разгръщат бавно и почти незабележимо.
Тези промени започват с малки промени в навиците.

С гледането този филм се превръща в наръчник „Какво да не правим, когато спечелим големи пари!“. Деградацията, която следва парите, достига епохални размери, правейки ни свидетели на възраждането на праисторически видове.
Аквариумът в цялата тази история играе интересна роля.

Аквариумът освен представител на водния живот, от който произхожда и цялата по-нататъшна еволюционна верига, се явява и прозорец, през чиято перспектива зрителят надниква във вътрешния свят на семейството. От тези наблюдения възникват няколко въпроса: С какво техният апартамент се различава от по-голям аквариум? С какво семейството се различава от по-големи риби? Промяната на тяхното отношение към рибите не съответства ли на все по-немарливото отношение към самите себе си?
И тук се случва нещо повече от интересно – менталната пързалка, по която сме поели, внезапно предприема сериозен обрат – логиката на деградацията ни е насочила към постепенното угасване (или проблематизиране) на живота на това място, но вместо това виждаме едно избуяване на живота в нова посока. Дивашка и неопределена; зловеща, но и някак любопитна, тя превзема къщата и привлича към себе си най-младия член на семейството (това не е случайно). Тази нова посока на развитие на нещата отново започва да ни тласка към идеята за край, за всепоглъщане –  дивото никога не предвещава добър край за незащитения човек. То става все по-обемисто и живо в този апартамент.
В цялата тази псевдо-идилия, изглежда така сякаш никой не забелязва какво се случва около него.

Но не, „дивото“ не става агресивно, не напада човеците, не ги поглъща, то започва да изглежда веселяшко. Започва да изглежда така сякаш поглъща ума на хлапето. На останалите не успява, защото те са отдавна погълнати от Телевизора. Оттук е възможно извеждането на още един елемент – отсъствието на семейството, което също участва в генезиса на крайния резултат.
А какъв е крайният резултат?!

Хипи? Екологична идея? Леви възгледи? Либерализъм? Или просто какво става, когато човек не се труди, не гони мечти, няма взор? Краят на „Аквариум – малки трансформации“ е многопластов и труден за категоричен извод. Има някакво противоречие в целия филм, но и някаква хармония, точно толкова чудато и странно съчетани, колкото и често се случва животът да ни поднася своите изненади. 
#This #is #a #story #about #the #strange #swerve, #made #sometimes #by #‘‘progress" #and #"evolution." #A #miracle #happens #in #an #absolutely #average #family, #consisting #of #absolutely #average #representatives #of #modern #society.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018