25.4 19:30ч
Велико Търново
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2010      времетраене    3мин
жанр    Сатира       технология    Игрално кино      тема    Щастие
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Светлана Тодорова
публикувано на 1 Февруари 2019
З а някакви си три минути режисьорът Тома Вашаров така дълбоко ни потапя в света на старостта, че въздух не ни достига. 

Камерата ни закотвя безапелационно в една застинала действителност, почти лишена от звуци и движение. Празнотата е обсебваща, всичко е отминало и забравено. Снимки на отдавна пораснали деца, картички от отминали пътувания, тефтери от забравени вече години - миналото, да, миналото някога е било... Бавното изнизване на минутите, гледката към прозореца, храната в чинията и хлябът на масата са,  като че ли, единственото настояще. Бездушната, безлика и безсловесна приносителка на чинии - единствена връзка със света. А бъдещето.... съществува ли изобщо такова? 

Светът на старостта изобщо не изглежда примамливо. Съсухрен и лишен от ефектност като отдавна откъснатите ябълки, подредени на прозореца. Еднообразен като вечната, непроменяща се гледка през прозореца. Скучен и лишен от комуникация, случки, вълнения. Да си затворен в него е равносилно на доживотна присъда без право на обжалване. 

Но може би тъкмо заради ограничеността и празнотата на този свят, в него малките неща придобиват огромно значение. Представляват събитие. Стават значими. Една мравка по пръстите е не просто ежедневна баналност, тя е връзка със света, тя може да е в основата на цяла история, която да разкажеш сам на себе си, тя е спасение от скуката и сивотата на делника. 

Нуждите на човешкото същество са прости и универсални. Погълнати да действаме, да живеем на бързи обороти, често забравяме това. Малките радости, простите неща са онези, които имат несъразмерната сила да озарят деня ни, да ни успокоят и вдъхновят. И независимо от това колко голям е светът ти, или какви са възможностите ти за движение, или на каква възраст си, или колко си успял, популярен и велик, ти си оставаш просто човек, който се нуждае от контакт, свързаност, докосване. От нещо, което да занимава мислите ти, да вълнува въображението ти, да приковава погледа ти. От света. И от другите. 

Хубаво би било да си припомняме това отвреме-навреме. Да придружаваме чиниите с храна с усмивка, дума, докосване. И да поглеждаме към мравките по пръстите.
#The #old #Ivan #has #his #everyday #lunch #at #noon. Today, #a #little #ant #appears #over #the #table. Finally, #something #is #about #to #happen.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
партньори
In Globo
PR notes


р. Велико Търново 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


9th LLF
PR notes


Stenata
PR notes


Арт Колеж
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Беглика фестивал Беглика Фест
TAM club Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
Културен център G8 София
Петното Пловдив
ДОМА фест с. Долна Малина
Wake Up Festival Wake Up
Лятно кино в парка Пловдив
хижа Амбарица Централен Балкан
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018