12.8 20:30ч
Благоевград
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2013      времетраене    12мин
жанр    Поезия Детски       технология    Анимация      тема    Любов
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 7 Март 2020
К онцепцията за носталгия в съвременния смисъл на думата обикновено страни от правия път на немодифицирана действителност. С други думи: когато мислим за миналото, имаме навика да доизкусуряваме спомените си, премахвайки негативните елементи, докато не остане само перфектната емоция от случилото се. Цялото ни детство би могло да е една санитарна мечта в обратен ред, когато от настоящето се надяваме миналото ни да се е състояло изцяло от необясними добрини и приключения в облаците. Макар да не съгласява пряко с идеализма, дебютният анимационен филм на Антоанета Четрафилова доказва, че един спомен остава неопетнен, колкото и време да минава - този за майката. 
         “Заради мама” е рожба на живописна анимация и хартиена загриженост, които излъчват топлина, нужна всекиму. Сякаш майките на създателите на анимацията са се захванали да гладят рисунките със своите домашни ютии преди дигиталната обработка, за да вдъхновят порасналите си деца. Тя - намесата на технологиите - е дълбоко застъпена, но някак ненатрапчиво и скромно издава себе си в движението на листата по лицето на момичето в гръмотевичната нощ. Мисията на дигиталния замах е не да отнема, а да дава достатъчно пространство на художника Крикор Саркисян да разгърне автентичността на рисунъка. 
         Филмът печели две от трите награди на Българската филмова академия през 2013 и става “Най-добър анимационен филм на годината”, което го изпраща на върволица от международни филмови фестивали. Но и без задълбочени познания в техниките на анимацията един зрител би забелязал премисленото редуване на тишина и нейното запълване, както и хлабавата обвързаност на събития в сюжета. Историята следва точния модел на носталгията - случките не са непременно подредени в хронологичен ред, защото, когато си спомняме за някого, не целим да постигнем организация, а уют. Аниматорите са изградили образа на майката така, че именно в нея да се съдържа хармонията на всеки кадър, дали ще е чрез сиянието на косата ѝ дори когато плаче върху далеч по-умерените цветове на бащата, дали чрез свръхестествените възкресителни сили, които детският поглед е преувеличил, щом птичката отново излита. 
         Звуковото оформление на филма служи като препратка към уроците, които една майка би искала да предаде на детето си. Музиката започва, спира и се променя без предупреждение, като спонтанно лишава някои от сцените от своето присъствие така, както родителят знае, че не всички моменти в живота биват акомпанирани от симфоничен оркестър. Не всичко е толкова очарователно, колкото би ни се искало. Загубата на дядо, тъгата, бурята навън - тези моменти изискват своята тишина, за да преминем през тях. 
         Гласът на дъщерята, озвучена от Снежина Петрова, до последно подписва обръщението към майката с нежност и признателност, надявайки се може би, че поне с малко мекота ще успее да се отблагодари на своята пазителка. А единственият път, когато чуваме майчиния глас, е в шепота на молитва, не просто думи. До този момент толкова сме свикнали да се запознаваме с образа на майката през идеалистичния детски поглед, че не очакваме да чуем нея да говори. Въпреки това сцената е естествена, както молитвата е първичен инстинкт на човека дори когато не я изговаря на глас, дори когато не е религиозен. 
         Във филма не само майката притежава аура. Нейната връзка с дъщеря ѝ е сублимно реципрочна: за всяка от тях другата притежава нещо съвършено божествено. В разказа на порасналото момиче чуваме майката веднъж, защото никой не знае как звучат ангелите, колкото и да сравняваме нечии гласове с техните. Но един родител никога не си придава божествен образ. За майката детето ѝ е сравнението с небесното и това си проличава в балетната сцена, където най-ясни са очертанията на детската фигура. Границите между стените и пода са заличени, фонът е сив, предметите не се набиват на очи, за да не отнемат от вниманието върху детето. В огледалото виждаме два образа, но само този на детето има контрастни очертания, докато майката е единствено бегъл силует, застанал зад гърба на своето дете, за да му даде криле. Заради мама вкусът на носталгията е перфектен и вероятно преувеличен. Но отново заради нея успяваш да отвориш колкото и каквито поискаш врати към действителността на настоящето. 
#Послание #на #дете #към #майка #си. #Поетичен # #размисъл, #базиран #на #спомени #от # #детството, #отразили #се #на #израстването #му #като #личност. #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018