2018
номиниран
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2018      времетраене    12мин
жанр    Драма Сатира       технология    Анимация      тема    Индивид-общество Красота
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ивайло Дончев
публикувано на 12 Май 2020
З а никого не е новина, че всички преживяваме красотата субективно. Нито ще открием топлата вода ако кажем, че стандартите за красота са във висока степен повлияни от конкретния исторически и културен контекст. Тоест – от една страна всеки се ползва със свободата да намери едно – да речем – лице за красиво. От друга обаче съществуват определени културно зададени параметри на красивото, за които можем да кажем, че работят „фоново” и които влияят на вкуса ни – в една или друга степен, с или без да си даваме сметка за това.
 
Нещо, което отличава съвремието от минали исторически епохи, е чудовищната количествена разлика между степента, в която културно наложените идеали за красота са имплантирани в умовете на хората[ii]. Тъкмо със съвременните измерения на този проблем ни занимава Before and After на Добромир Димитров.
 
Още заглавието на този филм е попадение – взаимствайки добре познатата ни от рекламната индустрия формула  „преди-след", която мнозина подозират в неистинност, но на която упорито продължават да вярват. Следващото приятно решение е изборът на главен герой от мъжки пол. Всички сме слушали за пораженията, които нечовешките очаквания спрямо външния вид на една жена могат да нанесат на психиката ѝ. И ако те да са по-малко и недотам завишени в обратния случай, това не значи, че не съществуват. Наполеоновият комплекс, от който страда протагонистът, е само пример за това как несъответствие с определена характеристика на идеала, е в състояние да срине мъжкото самочувствие.
 
На ниския и непривлекателен герой е противопоставен горилогъзестия водещ на ТВ шоу за „пълна промяна”, усмихващ се единствено в светлината на прожекторите[iii]. Той обаче е само началото. Виждаме още въртящ се до комичност задник на случайна минувачка, разпадащи се лица, планини от мускули и гръд, която би комплексирала и Вилендорфската Венера. След всичко това можем да кажем, че в Before and After гротеската има повече от просто осмиваща роля; тя е светоизграждащ похват.
 
Изграденият от нея свят е консистентен. Той е хипербола на онзи, в който се намираме, но приликите са толкова плашещи, че може би няма да е пресилено да поставим филма на Добромир Димитров и в хорър жанра. В частта си, изобличаваща античовешкия характер на развлекателната индустрия, той доста напомня някои епизоди на Black Mirror[iv]. Изглежда режисьорът е наясно, че човекът в нея може да бъде само употребен.
 
В края на филма виждаме, че протагонистът е сънувал кошмар докато се е намирал в безсъзнание.
 
Китайският философ Джуандзъ веднъж сънувал, че е пеперуда. И сънят му бил толкова истински, че, след като се събудил, вече не знаел дали той е Джуандзъ, който е сънувал, че е пеперуда – или е пеперуда, която сънува, че е Джуандзъ.

 
Before and After постига подобно размиване между онова, което е сън, реалност и мечта на героя. И тъкмо в това е най-трагичното: между тях просто няма разлика. Реалността е кошмар. Кошмарът е реалност. Мечтите са кошмар. Кошмарите са мечти. Кошмарът е свързващото звено между реалност и мечти. Реалност=кошмар=мечти.
 
 
[i] Цитат от Empire V на Виктор Пелевин.
[ii] Да вземем един древен грък. Колко пъти на ден той ще види образа на съвършено, съгласно критериите на времето си, мъжко или женско тяло? Веднъж, минавайки през агората, за да занесе маслини на братовчед си, той ще мярне статуята на Атина Палада и ще ахне; втори път – в храма на Аполон – пак върху статуя. В същото време, двадесет и две годишната маникюристка Пенка от Севлиево ще бъде облъчвана с шаблони за красота от сутрин, скролвайки нюсфийда си във фейсбук, до вечер, клякайки с гири за трети пореден ден тази седмица, взирайки се в образците на задници от говорещата кутия, леейки пот и сълзи заради смътното предусещане за непостижимостта им.
[iii] Което е или случайност, или страхотно намигване спрямо всички онези люде, които се усмихват само в инстаграм story-тата си.
[iv] Fifteen Million Merits, Rachel, Jack and Ashlee Too
 
#Добромир #Димитров #град #красиво #грозно #пластична #хирургия #развлекателна #индустрия #идеал #за #красота #мечта #сън #телевизор #шоу #гротеска #сатира #Ивайло #Дончев #Dobromir #Dimitrov #city #beautiful #ugly #plastic #surgery #entertainment #industry #beauty #ideal #dream #tv #show #grotesque #satire #Ivaylo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018