16.7 21:00ч
“р€вна


ревю
име
e-mail



автор
јлександър ћилчев
публикувано на 24 ‘евруари 2019
похата на задоволеност on demand[1], в чийто разгар живеем, определ€ и без това динамични€ живот на киното. „рез черни огледала[2] гледаме филми така, както поръчваме храна, стоки и социален контакт. ќбезсмисл€ме значението за разсто€ние и движение в пространството. Ќе е нужно да се ходи на кино, за да се гледа кино и, въздържайки се от оценки, на първо м€сто това е въпрос на избор. ќт значение за избора пък е сами€т стремеж – за консумаци€ или за прежив€ване. ¬торото често изисква малко повече от скролване в мрежата, но далеч не го изключва. ќсведомени чрез глобалното сподел€не, правим собствен избор и потегл€ме. “ук започва прежив€ването, а киното винаги, винаги тр€бва да се асоциира с тази дума - т€ го означава!


ƒитер  ослик, който миналата недел€ закри „Ѕерлинале” за последен осемнайсети път от позици€та на негов директор, казва, че „най-важно в киното е усещането за общност, което съществува в кино залата“[3]. “ова усещане е най-силно, най-вълнуващо, най-€вно на фестивали. ѕо дефиници€ „общност“ означава индивиди, групирани по време, интерес, м€сто и/или емоци€. ‘естивалите се свързват с изминаване на разсто€ни€ в името на присъствие, на съпрежив€ване и именно затова са най-големи€т съвременен генератор на общности.



„Ќ€ма да се предам докато не намер€ ѕотсдамер ѕлац!“ – мислено отсича възрастни€т поет в „ риле на желанието“ (¬им ¬ендерс, 1987). “ова заричане би било присъщо за всеки, изгубил се в Ѕерлин, но дошъл за Ѕерлинале. ƒа, едно е да се изгубиш през 86-та, съвсем друго (и почти неверо€тно) – през 2019-та, но както тогава, така и сега, площад ѕотсдамер ѕлац си остава едно от най-ключовите места в Ѕерлин. ўо се отнас€ до фестивала, буквално е най-ключовото! 




Ќо центърът на Ѕерлин въобще не единственото м€сто за кино... 


 

„Ѕерлинале” е фестивал от най-висока класа и това е €вно от облеклото на разпоредителите, от фестивални€ трейлър… »з€щество без помпозност, отношение без високомерие, прожекции без реклами. Ќикакви, само фестивални€т клип… „Ѕерлинале” държи да гледаш и обсъждаш кино, защото знае, че именно затова си тук и това искаш.

‘илмите тази година б€ха около 400, секциите – 20. ќсвен така присъщите за повечето кино фестивали „ћеждународен конкурс“, „–етроспектива“ и „ улинарно кино“, в програмата можеше да се намер€т наистина ценните Berlinale Talents – панел от дискусии и уъркшопи; Berlinale Goez Kiez[4]  – прожекции в малките, квартални кина; Forum – селекци€ от спорни (в най-добри€ смисъл) филми. –азнообразието от филми на „Ѕерлинале” е удивително и то може най-вече да мотивира млади режисьори, експериментатори, новатори.
 
¬ методите си за кино ’оливуд се стреми към перфекционизъм, биещ по-скоро на стерилитет. ’ората вече €сно усещат кога ще избухне космически€т кораб, а колкото и ефектно да минава нечий 3D крайник покрай ухото, изумлението и възхищението стават все по-трудно постижими реакции. «атова е нужно непрестанно проучване и експериментиране със средствата на киното като аудио-визуален език. Ќужни са смелост и дързост, които не се стрем€т към одобрение и възвращаемост на вс€ка цена. ѕосто€нно се демонстрира и нат€ква този „правилен“ начин за правене на кино, но начини вс€какви… а за правилни и дума да не става! „Ѕерлинале” знае това и дава екран на уникални филми, повечето от които за добро или лошо не биха получили широко разпространение.  иното е масово изкуство, а формула за привличане на масите има и т€ е бетонно утвърдена.
 
 ъсометражното кино се цени изключително много на „Ѕерлинале”. –азделени на 5 тематично подбрани селекции, филмите се прожектираха пред наистина пълни салони. –азбира се, Ѕерлин е многолюден по това време и разпродадени прожекции на един от най-значимите кино фестивали в света не би тр€бвало да изненадват. —лед всеки филм се правеше кратка пауза, в ко€то режисьор или член на екипа излиза на сцената, отговар€ на поздравлени€ и на кратък въпрос от водещи€ и се продължава към следващи€ филм. » така до кра€ на селекци€та, след ко€то се нареждат 5-6 стола на сцената. Ќастан€ват се вече малко по-познатите лица, представили се между филмите си и… се говори. ¬ една попул€рна ‘ейсбук група за препоръчване на филми виси цитат на ”ди јлън: „Watching movies won’t make you wiser. Making movies won’t make you better. Talking (about) movies will make you wiser and better.”[5]  ъсото кино добре умее да провокира дискусии. „есто е дръзко, конкретно, ужилващо и остав€ време да бъде обсъдено. „It has to be lived once and dreamed twice”[6] е немско-австрийски тридесетминутен филм, в началото на който хора с фоточувствителна епилепси€ б€ха директно помолени да изл€зат за т€хно добро. ƒистопично дидактичен глас на фона на болезнено €рки визуални смущени€ разказва за изчезването на човешки€ вид от лицето на света. ¬ цветни€ водопад различаваш човешки фигури (или поне така ти се иска) и осъзнаваш, че човечеството всъщност ще съществува вечно благодарение на кадрираните образи и написаните думи, които остав€. јтакуван от звук и светлина, продължаваш да четеш сини субтитри и да слушаш женски глас. ћекото осветление на киносалона бележи кра€ на може би най-паметното ти визуално прежив€ване. ѕопитах режисьора –айнер  олбергер дали филмът му е експериментален. ќтговори, че киното в генезиса си е експериментално изкуство. ѕрав беше. “ова му е миналото заради технологи€та и бъдеще заради себепознанието.
 
ƒа видиш велик режисьор да прави документален филм за себе си[7], да видиш черно-б€л филм заснет на 16 мм ръчно обработена лента[8], да видиш седемчасов унгарски филм[9], да видиш премиерно нови€ филм[10] на най-добри€ документален режисьор в Ѕългари€ в момента… “ова е част от палитрата на „Ѕерлинале”. Ќе просто да гледаш кино, а да го прежив€ваш. «адълбочено, ангажирано, споделено… “ова е най-ценното за една публика и най-цененото от кинаджиите. Ќаградите ли? Ќаградите се лющ€т!

—Ќ»ћ »: –алица  ирилова
 

—писък на наградените късометражни филми на 69ти€ международен филмов фестивал в Ѕерлин

«латна ћечка за най-добър късометражен филм – “UMBRA”, реж. ‘лориан ‘ишер и …оханес  рел. √ермани€ – 2019.

—ребърна ћечка, специална награда на журито – “BLUE BOY”, реж. ћануел јбрамович. јржентина, √ермани€ – 2019.

Ќаграда на Audi – “RISE”, реж. Ѕарбара ¬агнер и Ѕенджамин де Ѕурка. Ѕразили€, —јў,  анада – 2018.
 
Special Mention – “OMARSKA”, реж. ¬арун —асидаран. ‘ранци€ – 2018.

Ќоминаци€ за ≈вропейски ‘илмови Ќагради – “SUC DE SÍNDRIA” (Watermelon Juice), реж. »рене ћорей. »спани€ - 2019. 

 
[1] ѕрепратка към video-on-demand.
[2] ѕрепратка към дистопични€ сериал на „арли Ѕрукър Black Mirror.
[3] »нтервюто Five Questions to Dieter Kosslick е поместено в официални€ програмен журнал на Ѕерлинале 2019.
[4] Kiez може буквално да се преведе като „махала“.
[5]„√ледането на филми н€ма да те направи по-мъдър. ѕравенето на филми н€ма да те направи по-добър. √оворенето за филми ще те направи по-мъдър и по-добър.“
[6] Dir. Rainer Kohlberger. Germany, Austria. 2019.
[7] Varda by Agnes, реж. јнес ¬арда. ‘ранци€. 2019.
[8] Bait, реж. ћарк ƒженкин. ¬еликобритани€. 2019.
[9] Satantango, реж. Ѕела “ар. ”нгари€, √ермани€, Ўвейцари€. 1994.
[10] The Magic Life of V, реж. “онислав ’ристов. ‘инланди€, ƒани€, Ѕългари€. 2019.
#берлинале, #фестивал, #2019

запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
»«ѕ–ј“» ‘»Ћћ ≈ »ѕ  ќ» —ћ≈ Ќ»≈? ѕ–≈—÷≈Ќ“Џ– —“ј“»—“» »  ќЌ“ј “
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управл€ва от сдружение  инематограф ћеди€
създаден в Ѕългари€
уебсайт, изграден от uli.space

н€кои права запазени ¬© 2012-2018