Кинематограф TALK.
След броени дни е първият ни Кинематограф TALK. Елате да излезем от повърхностната реалност, която масовият медиен stream ни внушава и да навлезем в дълбочина в две теми, провокирани от конкретни къси филми, които ще покажем. Перспективи пред българското кино и еволюцията на социалните мрежи. Жюстин Томс, Драгомир Симеонов, Костадин Бонев и Вал Тодоров са специалните ни гости! Вход свободен, 22.11 16:00ч. Studio5
published by Боряна Райчева on 20/11/2014 in  events
Вилма Карталска
Има нещо, на което като човек на изкуството много държа, творецът трябва да бъде будител, а не самозабравил се псевдоартист, откъснат от народа, нравите и битието му във високата си кула. Това много ми прилича на Дафи Дък, който се пече във фурната и се полива със собствен сос в тавата, но пък пее с пълно гърло, защото не осъзнава какво му се случва. Нашата нелека задача днес е да предадем важните идеи и идеали на един обезверен народ, но на неговия език, за да ни разбере, да ни повярва и да тръгне след нас, това не става с арт-изцепки (празните киносалони го доказват), защото хората не се идентифицират с тях.
published by Yulian Spasov on 06/11/2014 in  interviews
Павел Г. Веснаков
Проблемът според мен е, че когато хората нямат пари за храна и ток, образованието и културата са последните неща, които ги интересуват. За да прочетеш някоя книга, трябва да отделиш време, за да гледаш филм също... това няма как да стане, когато цялото ти ежедневие е заето с мисълта за оцеляването. А за системата... системата се променя с кръв. Няма друг начин.
published by Yulian Spasov on 25/10/2014 in  interviews
Марина Шахризад
Като дете израстнах в Либия. Завърших образованието си в България и след това започнах да пътувам. Не го правя просто заради пътуването. Правя го с ясното съзнание, че ще прекарам дълго време на дадено място. Някакъв адреналин. Смяна на страницата, на историята. Турция, Иран, Египет, Русия , Кипър. Днес съм в Дания. За утре все още не знам.
published by Angel Ivanov on 24/10/2014 in  interviews
Да разрушим четвъртата стена!
Киното е най-комерсиалното изкуство. То представя реалност, която е твърде близка до нашата и все пак – имагинерна. Четвъртата стена - границата, определена от екрана, която ни разделя от въображаемото, става все по-пропусклива. Способността на героя да прескочи традиционните рамки и да погледне извън своя собствен свят дава на киното възможността да изгради един нов живот – по средата на две реалности.
published by Боряна Райчева on 17/10/2014 in  insights
виктория.
Една от най-разтърсващите лични истории за 2014г. тръгва по кината след броени дни, превръщайки се успоредно в повод да се преосмисли начинът, по който българското кино се реализира в условията на прекъсната комуникация между старите и младите поколения. Коя е Виктория, какво ни (по)казва и защо?
published by Yulian Spasov on 09/09/2014 in  films
IV издание на фестивала „В Обектива”
Бяха раздадени наградите на ІV фестивал за късометражно кино „В обектива”, който се организира от „Гръндж медия” с подкрепата на община Асеновград. Пред препълнената със зрители зала в Стария съвет бяха прожектирани 13 игрални късометражни филма от различни жанрове на дипломирани режисьори, студенти и любители непрофесионалисти, които участваха в конкурсната програма.
published by Yulian Spasov on 13/05/2014 in  festivals
Яна Титова
Много ми хареса да режисирам! Толкова е вълнуващо ти да създаваш историята и да я композираш! Като дойде времето аз да застана пред камерата направо не ми се искаше, толкова ми беше приятно зад нея! Но когато съм ангажирана към проект само като актриса мисля си за моите неща, сцените които предстоят и момента на стъпването на снимачната площадка е много специален за мен! Спомням си всичките ми първи сцени от филмите в които съм снимала! Страхотен адреналин!
published by Yulian Spasov on 13/05/2014 in  interviews
Борис Байков
За колкото и тежък сюжет да става дума на мен винаги ще ми е по-интересно да го направя по-скоро „зрителски“, отколкото „авторски“, в този смисъл, в който зрителското е всичко от Холивуд през 70те (Скорсезе, Де Палма, Копола, Фридкин, Пакула) до Содербърг, Иньяриту, Полански и Сам Мендес. Авторското пък е там където са Апичатпонг, Сокуров и Бела Тар. Колкото и да живея в Русия, Тарковски и адептите му така и не можах да ги заобичам. За мен „Дзифт“ и „Източни пиеси“ си остават най-добрите български филми за последните х години.
published by Yulian Spasov on 16/04/2014 in  interviews
◄       1      2      3      4       ►
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Foundation
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2017