kinematograf.bg Интервюта

Вал Тодоров
Както казах по-рано, аз не вярвам в „очевидните” неща. Всъщност общата тема на филма е именно „нещата не са това, което изглеждат”. Контражур е фотографски термин, който означава „срещу светлината”. Но когато снимаш срещу светлината, чертите на лицето на човека пред обектива изчезват. Идентичността се разтваря в силната задна светлина и може да бъде подменена с нещо друго. Снимането в контражур е отваряне на опасната врата към лъжата и манипулацията.
публикувано от Янчо Михайлов на 23/11/2014 в Интервюта

Вилма Карталска
Има нещо, на което като човек на изкуството много държа, творецът трябва да бъде будител, а не самозабравил се псевдоартист, откъснат от народа, нравите и битието му във високата си кула. Това много ми прилича на Дафи Дък, който се пече във фурната и се полива със собствен сос в тавата, но пък пее с пълно гърло, защото не осъзнава какво му се случва. Нашата нелека задача днес е да предадем важните идеи и идеали на един обезверен народ, но на неговия език, за да ни разбере, да ни повярва и да тръгне след нас, това не става с арт-изцепки (празните киносалони го доказват), защото хората не се идентифицират с тях.
публикувано от Юлиян Спасов на 06/11/2014 в Интервюта

Павел Г. Веснаков
Проблемът според мен е, че когато хората нямат пари за храна и ток, образованието и културата са последните неща, които ги интересуват. За да прочетеш някоя книга, трябва да отделиш време, за да гледаш филм също... това няма как да стане, когато цялото ти ежедневие е заето с мисълта за оцеляването. А за системата... системата се променя с кръв. Няма друг начин.
публикувано от Юлиян Спасов на 25/10/2014 в Интервюта

Марина Шахризад
Като дете израстнах в Либия. Завърших образованието си в България и след това започнах да пътувам. Не го правя просто заради пътуването. Правя го с ясното съзнание, че ще прекарам дълго време на дадено място. Някакъв адреналин. Смяна на страницата, на историята. Турция, Иран, Египет, Русия , Кипър. Днес съм в Дания. За утре все още не знам.
публикувано от Ангел Иванов на 24/10/2014 в Интервюта

Яна Титова
Много ми хареса да режисирам! Толкова е вълнуващо ти да създаваш историята и да я композираш! Като дойде времето аз да застана пред камерата направо не ми се искаше, толкова ми беше приятно зад нея! Но когато съм ангажирана към проект само като актриса мисля си за моите неща, сцените които предстоят и момента на стъпването на снимачната площадка е много специален за мен! Спомням си всичките ми първи сцени от филмите в които съм снимала! Страхотен адреналин!
публикувано от Юлиян Спасов на 13/05/2014 в Интервюта

Борис Байков
За колкото и тежък сюжет да става дума на мен винаги ще ми е по-интересно да го направя по-скоро „зрителски“, отколкото „авторски“, в този смисъл, в който зрителското е всичко от Холивуд през 70те (Скорсезе, Де Палма, Копола, Фридкин, Пакула) до Содербърг, Иньяриту, Полански и Сам Мендес. Авторското пък е там където са Апичатпонг, Сокуров и Бела Тар. Колкото и да живея в Русия, Тарковски и адептите му така и не можах да ги заобичам. За мен „Дзифт“ и „Източни пиеси“ си остават най-добрите български филми за последните х години.
публикувано от Юлиян Спасов на 16/04/2014 в Интервюта

Антон Коломеец
Киното е единственият възможен за мен език, чрез който общувам с останалия свят. В мен се случва толкова много, чувствам неща, които не могат да бъдат предадени чрез думи. Всичко това мога да споделя чрез езика на киното. Ние можем да общуваме, да говорим, да пием по нещо, дори можем да правим любов, да започнем връзка. Но вие така или иначе няма да ме познавате. Ако гледарте филма ми, ще можете да ме разберете много по-добре, отколкото ако лежим без дрехи и се целуваме.
публикувано от Юлиян Спасов на 19/03/2014 в Интервюта

Нешка Караджинска
Деян Енев за мен е магнетичен автор - задълбочен и чувствителен, но някак неуловим, трябва да се настроиш по определен начин, за да затрептиш на неговите честоти. Тогава става магия и започваш да разбираш необикновени неща. Когато прочетох Заложна къща - разказ не по-дълъг от страница и 10-тина реда - бях разтърсена... Ако сте чели разказа, вероятно знаете колко голяма и на практика неразрешима е загатката - какво всъщност се е случило с двамата герои. Този въпрос не ме оставяше на мира.
публикувано от Юлиян Спасов на 14/12/2013 в Интервюта

Андрей Волкашин & Петър Вълчев
В България и на полуострова на който се намираме, има изобилие от вдъхновение за всеки един жанр, та дори историите, които могат да се синтезират, биха били изградени не от един жанр, а от няколко. Дотук с въведението... Българските автори кинематографисти имат един основен проблем и той е, че искат техните драми да са чужди, да са направени по чужд модел, като на колегите им от западна и северна Европа...
публикувано от Юлиян Спасов на 20/09/2013 в Интервюта