kinematograf.bg Интервюта

Яна Титова
Много ми хареса да режисирам! Толкова е вълнуващо ти да създаваш историята и да я композираш! Като дойде времето аз да застана пред камерата направо не ми се искаше, толкова ми беше приятно зад нея! Но когато съм ангажирана към проект само като актриса мисля си за моите неща, сцените които предстоят и момента на стъпването на снимачната площадка е много специален за мен! Спомням си всичките ми първи сцени от филмите в които съм снимала! Страхотен адреналин!
published by Yulian Spasov on 13/05/2014 in interviews

Борис Байков
За колкото и тежък сюжет да става дума на мен винаги ще ми е по-интересно да го направя по-скоро „зрителски“, отколкото „авторски“, в този смисъл, в който зрителското е всичко от Холивуд през 70те (Скорсезе, Де Палма, Копола, Фридкин, Пакула) до Содербърг, Иньяриту, Полански и Сам Мендес. Авторското пък е там където са Апичатпонг, Сокуров и Бела Тар. Колкото и да живея в Русия, Тарковски и адептите му така и не можах да ги заобичам. За мен „Дзифт“ и „Източни пиеси“ си остават най-добрите български филми за последните х години.
published by Yulian Spasov on 16/04/2014 in interviews

Антон Коломеец
Киното е единственият възможен за мен език, чрез който общувам с останалия свят. В мен се случва толкова много, чувствам неща, които не могат да бъдат предадени чрез думи. Всичко това мога да споделя чрез езика на киното. Ние можем да общуваме, да говорим, да пием по нещо, дори можем да правим любов, да започнем връзка. Но вие така или иначе няма да ме познавате. Ако гледарте филма ми, ще можете да ме разберете много по-добре, отколкото ако лежим без дрехи и се целуваме.
published by Yulian Spasov on 19/03/2014 in interviews

Нешка Караджинска
Деян Енев за мен е магнетичен автор - задълбочен и чувствителен, но някак неуловим, трябва да се настроиш по определен начин, за да затрептиш на неговите честоти. Тогава става магия и започваш да разбираш необикновени неща. Когато прочетох Заложна къща - разказ не по-дълъг от страница и 10-тина реда - бях разтърсена... Ако сте чели разказа, вероятно знаете колко голяма и на практика неразрешима е загатката - какво всъщност се е случило с двамата герои. Този въпрос не ме оставяше на мира.
published by Yulian Spasov on 14/12/2013 in interviews

Андрей Волкашин & Петър Вълчев
В България и на полуострова на който се намираме, има изобилие от вдъхновение за всеки един жанр, та дори историите, които могат да се синтезират, биха били изградени не от един жанр, а от няколко. Дотук с въведението... Българските автори кинематографисти имат един основен проблем и той е, че искат техните драми да са чужди, да са направени по чужд модел, като на колегите им от западна и северна Европа...
published by Yulian Spasov on 20/09/2013 in interviews

Борислав Карамелски
Мисля, че духовното е във всички нас, без значение дали сме в Индия или в България, просто там хората се раждат с избор от стотици различни вярвания, а тук в повечето случаи сме кръщавани 1 година след раждането без да ни питат. Голяма част от хората в Индия нямат почти нищо материално, но винаги са с усмивка на лицата. Тук много хора имат повече от колкото им трябва, но въпреки това са нещастни...
published by Yulian Spasov on 19/08/2013 in interviews

Стоян Янков
Представи си да построиш например една улица с всичките ѝ детайли. И във всеки „фрейм“ трябва да преместиш толкова прецизно всеки един предмет, че движението да изглежда натурално. Като включим движение на камерата, осветление и промяната емоциите на героите, става гигантско... При една по-сериозна продукция – може би след като всичко е построено и организирано е нормално на края на деня да имаш да кажем около 2 секунди готов материал.
published by Yulian Spasov on 18/07/2013 in interviews

Любомир Печев
Драсканица, чиято премиера беше на 20.05 на 18тия ни LIVE в София и предстои утре прожекцията му в Пловдив на открито от 21:00 в Конюшните на Царя, разказва за едно хлапе, което се заключва в склад на детската градина. Единственият ключ, който възпитателките имат е една рисунка - спирала с точка. Защо?
published by Yulian Spasov on 17/06/2013 in interviews

Янчо Михайлов
Иначе сериозно. Марихуаната трябва да се легализира! Освен че те кара да се чувстваш добре и да изпитваш удоволствие от всичко, прави хората по-малко агресивни и ги кара да се обичат повече. Мake love, not war = peace. Янчо Михайлов за филма си Peace.
published by Yulian Spasov on 09/06/2013 in interviews