21.6 19:30ч
София
directors  
director of photography  
writers & directors  

държава    България       година    2017      времетраене    12мин
жанр    Документален       технология    Игрално кино      тема    Израстване Природа
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Александър Милчев
публикувано на 4 Юни 2019
Д атата е 3 юни 1950 г. Напускайки лагер №5 на надморска височина около 7500 метра, двама французи предприемат финалната атака към връх Анапурна в Хималаите. Зад себе си оставят последните двама съпроводили ги шерпи, отказали да продължат с тях, а в по-долните лагери – останалите членове от френската експедицията. В предварителните плановете въобще не влизало носенето на допълнително кислород. Безоблачното небе, което посреща изгрева на 3ти юни всъщност допринася за непоносимо ниските сутрешни температури – Земята бързо е загубила топлината си през нощта. Двамата алпинисти апатично игнорират замръзващите си крайници, пропуснали каквато и да било загрявка преди тръгване. Преминават по дълъг извит ледник, назовавайки го „Сърповият глетчер“, преодоляват и стръмна скала обвила върха сякаш в последна защита. Пренебрегнали непоносимия студ пронизал некачествените им обувки, в 14:00 местно време те достигат височината от 8091 метра на в. Анапурна I. Първите хора, които изкачват осемхилядник до върха - французите Морис Херцог и Луи Лашенал...
„Ни животно, ни растение биха могли да съществуват тук. В чистата сутрешна светлина тази липса на живот, тази абсолютна бедност на природата, можеше само да засили собствените ни сили. Та, как дори бихме очаквали някой да разбере чудатото веселие, което изпитваме в такъв мъртвилник? Знаех, че краят е близо, но това е край, бленуван от алпинистите – край обгърнат от истинската им страст. Бях дълбоко благодарен на планините, че бяха толкова красиви за мен в този ден. Толкова красиви, толкова тихи… сякаш бях в църква.“
 
Част от книгата на Морис Херцог „Анапурна“, която той диктува от болничното легло година по-късно. Безжизнено измръзналите пръсти на краката и ръцете му са ампутирани в базовия лагер след слизане от планината, което той едва преживява. Книгата му в последствие става бестселър, а той живее до 93тата си годишнина.

Разказите от първо лице придават определена доза авторитет на разказвача. Няма по-силен концентрат на внимание от свидетеля или участника, описващ рисковани премеждия в далечни земи. Вниманието, с което разказите му са посрещани, се дължи на битовата обикновеност на ежедневието, в което няма време за приключения. Ала от тази обикновеност често се ражда жаждата за истории, които да опиянят човека и да го накарат да забрави поне за миг колко стабилно сигурен е животът му. Има и друго: разказът от първо лице, освен с информативен, често е и с приканващ характер. Той отправя зов за устрем, любознателност, непримиримост, а чрез разказвачът придава реален облик на тези качества. И слушателят заключва, че всичко това - макар и непознато - явно е възможно. Явно смелостта и любопитството са основните двигателни сили, които правят човека – разказвач от първо лице. 
 
Сякаш именно в тази идея Боян Петров се е припознал до известна степен. Ако светът нямаше своите пътуващи разказвачи от първо лице, дали въобще щяхме да говорим за най-високите върхове, за най-студените планини, за най-далечните земи? Та само до преди 2 века е било абсолютно немислимо планина да се изкачи вместо да се заобиколи... и в даден момент любопитството надделяло над страха и упрека. У човек съществува едно желание да бъде първи, което е по-опияняващо от всичко. То граничи с лудостта и събужда неимоверна воля за живот. Планините, с цялото си магнетично величие, по мощен начин подсилват тази воля, това усещане за живот. Природата има навика да венчае красивото с опасното и именно така привлича човека в недрата си. Никога усещането да си жив не е така силно, както когато знаеш, че всеки миг можеш да умреш. 
 
За Боян Петров се говори прекалено лековерно, ала не беше първият алпинист, когото някои смятат за луд, защото прави това, което обича. Но е първият алпинист, заради когото Непал и Китай работеха заедно. Първият българин е, изкачил Гашербрум I, К2, Манаслу и Кангчендзьонга. Първият българин е, изкачил 10 осемхиляндика. Живеем интересно благодарение на разказвачите от първо лице. Боян бе такъв и можем с удоволствие да се връщаме към словоохотливостта му, която така умело е извлечена в този филм. 
#Боян #Петров #планини #алпинизъм #зоология #живот #животни #зима #сняг #приключение #Boyan #Petrov #mountains #alpinism #zoology #life #animals #winter #snow #adventure

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018