09.4 19:30ч
Велико Търново
РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТ И СЦЕНАРИСТ  

държава    САЩ       година    2013      времетраене    19мин
жанр    Драмедия       технология    Игрално кино      тема   
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Константин Мравов
публикувано на 5 Януари 2014
Н е просто филм, а режисьорски дебют на Michael Cera, който освен всичко играе и главната роля. Естествено, забавлявал съм се на Superbad, както и на стилно неадекватното му почти еднакво актьорско поведение в горе-долу всеки друг негов филм, но не съм предполагал, че в него има подобен режисьорски капацитет. А щом това е първият му опит нямаме търпение какво ще следва нататък...

Какво всъщност му е толкова силното на Brazzaville Teen-Ager? Типично в стила на актьора Cera, и тук разни по-дълбоки моменти са обвити около натрапчивото смотано поведение на персонажа му. (Въобще откакто това момче е в Холивуд, там сякаш започна някакво идолизиране на типа хора, които героите на Пачино и Де Ниро са тормозили в училище. Неразработения загубеняшки пазар също беше включен в кинтопотока.) Какво крият тийнейджърските конвулси този път?

Каква е връзката между здравословното състояние на бащата и това шефът да изпее беквокалите в парчето на Калис? Режисьорът си има вкус към метафизичното и нерационалното като цяло, но винаги има уловка. В случая става въпрос за опит две съвсем далечни поколения да заговорят на един език- този на музиката, този на поп културата ... изберете си вие, но цялата идея на протагониста е да се разбира с баща си. И след като още в началото вижда, че дори на смъртния си одър татко му изобщо не желае да си играе на токшоу с него, Гюнтер взима драстични мерки.

Какъв е резултатът? След сума перипетии шефът изпява беквокалите за Калис. Бащата като по чудо се вдига от леглото. (тук трябва да споменем невероятното присъствие на двамата класически актьори Джак О’Конъл и Чарлс Гродин) Налудничавото провидение на главния герой се сбъдва... на пръв поглед. Но той не постига целта си да намери общ език с вече уж здравия си баща и филмът завършва с безсилните му крясъци в асансьора. Преди това пък сме чули колко фалшиво пее шефа. Разбирането между поколенията е невъзможно.

Каква е сцената на бленуваната от протагониста среща между поколенията? Парче на Kelis (фиктивно слава-богу) наречено Brazzavile Teenager (Бразавил е столицата на Република Конго), в което сладникава американска любовна история е пренесена сред насилието в Африка. И то е част от албум, в който тя пее за „горещите точки” по света, като просто използва имената им в захаросания западен поп културен контекст. Цялото нещо е олицетворение на абсурда в съвременната популярна музика. 

Подобно нещо не може да е обединител за разностранно мислещите хора, поколения и индивидуалности, нито на американската и африканската култура. Истинската музика би могла да бъде, но не и това. За да осъществи истинска връзка с баща си, жив или мъртъв, Гюнтер ще трябва да поговори решително с него. Не да го приобщава в поп фалша на собственото си поколение, който прави от истинските проблеми захаросани продукти.

За филм, който те навежда на толкова размисли трудно може да се изтъкват слаби страни. Техническото изпъление и похватите на заснемане със сигурност отговарят на качеството на сценария и идеята. Отличен режисьорски дебют за Сера.
#brazzaville #teen-ager #michael #cera #майкъл #сера #поколения #баща-син #поп #музика #култура #Калис #Kelis #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018