20.9 19:00ч
Стара Загора
София
режисьор  
продуцент  
сценарист  
 Koray Sevindi
 Meltem İşler
 Ersin Akbaş
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Турция     •     2012     •     7мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Драма
технология
Игрално кино
теми
Тъга, Човечност
автор
Юлиян Спасов
публикувано на 6 Април 2018
B read е късометражна история от вид, на който скоро не бяхме попадали. Семпла, човешка и заземена, напомняща старото кино преди години. Улисан в достиженията на киноразказа и техническото изпълнение, Bread на пръв прочит беше предизвикателство за мен и концентрацията ми. Сякаш очаквах нещо повече. Нещо отвъд видимото. А когато свърши си казах „е, това ли беше“... Докато не ми се наложи да пътувам 8 часа във влак, където съзнанието ми спокойно можеше да прелита над различни случки в живота ми, необременено от енергията на вниманието, така както влака превежда през гледките без да ангажират вниманието... И тогава усетих Bread.

Той няма претенциите, нито бърза, нито търси да ни впечатли. Той ни потапя в света на един интернат, в който макар основното действащо лице да е новото хлапе, то почти не присъства на преден план. Там са възпитателят и директорът. Интересно е, че Bread не се ангажира да ни представя героите в определена светлина. Това е непредубедено кино, което се среща по-рядко от онова, което цели да внушава. Преценката е оставена на нас.

В Bread можем да изведем три основни линии – хлапето като Индивида, директорът като Системата и възпитателят, който е някъде по средата. С мустакатото си лице и поглед излъчва една топлота, която ни навява, че е човек на децата. Директорът от своя страна ни напомня, че правилата са за това, за да се спазват. Възпитателят е в позицията на проводник между двата свята, които са затворени в този интернат – този на децата и този на Системата. Едно логично и лесно за ума тълкувание на филма е противопоставяне на правилата с човешкото. Тези светове са относително разделени и свързването им през възпитателя е ключов момент, в който чувстваме неговото раздвоение, което може би удря по съвестта му. Дали?

Последната сцена умишлено ни оставя да се питаме какво точно се случва. От една страна Възпитателят като че ли застава на страната на Системата, влизайки на инспекция в спалнята (а и след като по-рано не се опита да прикрие липсата на хляба), от друга долавяме елемент на учудване, когато заварва нещо, което май не очаква. До този момент сме почти готови да мислим за кражба от общото, но се разкрива една различна история... Липсваща прегръдка. Емоция. Невинност...

Проблематиката в Bread за мен бе интересна, не само защото пасва на усещането за турската култура, в която отношението към моралните ценности е наистина като към ценности, но и защото в нашата реалност на изобилие този сюжет изглежда почти архаичен. Но и брутално човешки и истински. И реалност, която съществува на много места по света, скрита зад неоните, политическите плакати, дигиталния bullshit и прочие…

И още нещо ме накара да го премислям многократно. Заемам ли страна в тази история и чия? Ясно е, че хлапето печели симпатиите, но е интересен сблъсъкът на правилата с човешкото. Замислих се за естеството на правилата. Те човешки ли са, след като произтичат от човека и са предназначени за човека? Помагат ли повече или пречат повече? Кои общества са по-успешни, тези, в които правилата са в култ или тези, които се оправят и без тях? Оттам пък идва въпроса какво е „успешно“? Икономически ли, научно ли, социо-културно ли? Каква цена плащаме, когато няма правила? Наказанията довеждат ли ни до израстване или довеждат до утвърждаване на Системата, за която индивидите са безлични единици? Все интересни въпроси, а истината къде е... сами решавайте.
#bread #turkey #poor #kids #internat #rules #society #Ersin #Akbas #Meltem #isler #family #семейство #тъга #морал #values #moral #ценности #традиции #traditions #ekmek

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
партньори
радио Велико Търново
PR notes


Actualno.com
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


Time Heroes
PR notes


Арт Колеж
PR notes


Nuts Delivery
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Беглика фестивал Беглика Фест
TAM Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018