ревю
име
e-mail



автор
Боряна Райчева
публикувано на 17 Октомври 2014
К иното е изкуството, което в най-голяма степен търси „контакт“. Така, както Джокондата на Да Винчи „играе“ с публиката. Тя не желае да бъде купена. Тя търси внимание – да я гледат, да и се възхищават, да я ненавиждат.

Парадоксално е, че прекият поглед на зрителя по същество разрушава изкуството. То самото предполага наличие на „алтернативен“ свят, където първоначално не съществува понятие за „външен свидетел“. Ето защо за кинотворците е опасно да играят с този „гранично-пропускателен пункт“, каквато е четвъртата стена.

Погледът в камерата в киното е пример за гръмоносен разрив в дистанцията между случващото се на екрана и зрителите. Игровата природа на киното се нарушава, а това означава, че се нарушават пространствено-времевите рамки. Зрителят се оказва „неподготвен“, което създава още по-добра предпоставка за пряка времева комуникация. Това, което се е случило „тогава“, се случва и „тук и сега“ и зрителят е непосредствен участник в събитията на филма.

Четвъртата стена е художествена концепция, характерна за визуалните произведения – персонажът не знае, че всъщност е измислен герой в нечия художествена творба и не предполага за съществуващата аудитория, която го наблюдава. Tова е екранът на телевизора, невидимата стена в театъра, разделяща сцената и аудиторията. Този прийом присъства буквално навсякъде: разделението между персонажите и зрителите помага да се съхрани доверието на зрителите – доколко персонажът възприема света на художественото произведение като действителен, за да успее и зрителят да повярва в това.

Четвъртата стена е термин, който се използва в театъра, а по-късно и в други видове изкуства – кино, комикси, видеоигри. Понятието е измислено от Дени Дидро още през  18 век, но започва да се използва активно през 19 век, с появата на така наречения „театрален реализъм“. В последствие се употребява за обозначение на въображаемата граница между измисления свят и неговите наблюдатели. Действието на актьора, обръщащ се директно към зрителя от сцената или екрана, се нарича разрушаване на четвъртата стена. Този метод е особено разпространен в комедиите и анимациите, но все по-често се използва и като похват в сериозните, драматични произведения.

Разрушаването на четвъртата стена позволява на зрителя да се вгледа в дълбочина в измисления свят на героя и да повярва, че всичко, което се случва, е реалност.

THE PIANO TUNER – една игра между фантазия и реалност. Игра на истина и лъжа. А между тях – слепият свидетел. Той вижда всичко, знае всичко, но иска да остане в сянка, анонимен, скрит зад своето хитро оръжие. В действителност е просто един страхлив измамник. Но е толкова симпатичен за публиката, че на финала никой не иска той да умре. Защото героят и зрителят в THE PIANO TUNER са еднакво виновни – те скрито воайорстват в живота на другите. Те са едно.

Фактически разрушаването на четвъртата стена представлява психологическият момент, в който героят разбира, че е фикция. Това, което винаги е интересно е, че този процес обикновено представлява разбиване на дадена ситуация, а героят достига състояние на „лудост“, виждайки нещата такива, каквито са в действителност. Този способ винаги влияе на нашето съзнание, провокирайки ни да мислим, че може би в момент на психоза ние получаваме допълнително знание и четем невидими послания.

Четвъртата стена разделя виртуалния свят от действителния. Тя променя динамиката между публика и имагинерния свят. Тази „стена“ е „прозорецът“ на филма. През нея зрителят става свидетел на случващото се на екрана без героят да разбере.

В TEN FOR GRANDPA авторът се превръща в детектив, разкриващ тъмните тайни на своя дядо. Разрушаването на четвъртата стена позволява на героя да излезе от рамката на действието и под формата на външен наблюдател да зададе някои въпроси. Тези въпроси обаче надскачат семейната история. Внукът с лека ирония предлага интроспективен поглед върху своя влиятелен роднина. Но това не е просто поглед към него и личния му морал. Това е пряка провокация към морала на всеки един от нас.

Разрушаването на четвъртата стена прекъсва публичната самота на героя. Той прекрачва границата на екрана и става част от живота на зрителя, карайки го да почувства едновременно лек дискомфорт, но и особено удоволствие от сблъсъка на две реалности.

YOU THERE?  използва изцяло техниката на разрушаване на четвъртата стена. В епохата на свръх киберактивност, в която трудно може да се определи, кое е истина и кое измислица, главният герой задава един въпрос: Там ли си?. Погледите на момичето и момчето прескачат границите на екрана, търсейки истинска човешка интимност. Тя обаче се губи някъде между пикселите на екрана и човешкото въображение. А единственият начин да бъде възстановена е героят да излезе отвъд маската си и да живее… Или пък да остане там. Няма лош избор. Има само един въпрос: А ти?... Там ли си?...

Оказва се, че методът на разрушаване на четвъртата стена е често използван в късометражното кино. Може би този факт се дължи на необходимостта за много кратко време да се представи силна емоция и идея, която да продължи да кънти в главата на зрителя, дълго след като е изгледал филма. За финал ще ви представя един вълнуващ философски шедьовър, който определено е успял да изпълни своята мисия – да зададе много въпроси и да остави зрителя с едно странно чувство на вина и леко горчив вкус в устата.

Представен на повече от 200 фестивала, получил над 60 награди, NEXT FLOOR разрушава границите на всяко ниво. По време на пищен и разкошен банкет, единадесет гости, обкръжени от внимателни слуги, участват в ритуално гастрономично състезание. В тази абсурдна и гротескна атмосфера, неочакван обрат подкопава безкрайната симфония от изобилие. А от там, със студен замръзнал поглед, към нас се взира мъж. Той не просто ни гледа. Той ни пита: Докога?...

Киното е компилация от всички познати изкуства досега. И като такъв микс, то притежава необясними качества и въздействие, които са обект на изследвания от самото му зараждане. Четвъртата стена е понятие, което провокира вниманието, защото тя рамкира действителното от въображаемото. Разчупването на този изграден модел отключва нов вид възприятие към досегашното кино и задава нови въпроси. В свръхтехнологичната ера, в която живеем, зрителят става все по-любопитен. За него традиционните граници не важат. Той иска да докосне, да помирише, да вкуси от емоцията на екрана. Разрушаването на четвъртата стена ще става все по-очевидна и нормална за новите вкусове. И все пак остава един страх от новото, една провокация и един въпрос… Кой гледа нас, докато ние гледаме тях…
#breaking #fourth #wall #razrushim #chetvurtata #stena #4

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018