31.5 20:00ч
Велико Търново
режисьор и сценарист  
сценарист  
актьори  


Швеция     •     2001     •     14мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Философски, Драма
технология
Игрално кино
теми
Изборът, Изкуство
автор
Иван Димитров
публикувано на 19 Октомври 2017
B ullet in the brain е вторият филм на Дейвид фон Анкен, по-известен с режисирането на телевизионни сериали. Филмът създава впечатлението, че фабулата е на преден план, докато чисто кинематографичната част е по-скоро съпровод на историята. Това, разбира се, не е случайно. Той е адаптация по едноименния разказ на Тобиас Уолф, чиято образност със сценографска точност изгражда картина пред очите на читателя.

Андерс е преподавател по литература, свръхкритичен, отегчен от „колективния вакуум” между хората в големия град, от отчуждението между човек и човек, между човек и заобикалящата го действителност. Той се е запътил към банката, но е почти невъзможно да се размине с тълпите от хора по улиците. Скупчени - хиляди, милиони - като елементарни частици в разпадащия се атом на модерното общество. Забравили да чувстват, да виждат, да обръщат внимание на другите и на това какво въобще правят на тази планета. Всички бързат за работа, за университета, за супермаркета, за някой концерт или бар, пристигат на мястото, но не се намират там. Всичко е изтъркано и лишено от жизненост. Захвърлени в бъдещето, обладани от миналото, те изпускат полета на живота си. Единственото, което им остава е тракането на часовниковите стрелки – за повечето това е ужасът на изтичащото време, за безцеремонния преподавател, обратно, това е насладата, че поема още една глътка въздух тук и сега, заедно с цялата тази концентрация на  екзистенциален смисъл и значение.

Тривиалните и бездушни работи на студентите на Андерс потвърждават ужасните му предчувствия, но в същото време го вдъхновяват да продължава да се опитва да събуди някого от тази душевна кома. Той им говори, крещи, пада на колене сякаш в молитва: „Вярвате ли, вярвате ли, че можете да бъдете докоснати и раздвижени от нещо толкова плахо като една дума” – пита той един от тях. Отговор така и не получава. Което е естествено. За разлика от тях, той е приел своето призвание, живее своята съдба инспириран от думите и тяхната мелодия, от перспективната им множественост, символика и история. Писането не се състои в правилната употреба на литературни фигури и прикачането към тях на фалшиви емоционални стойности. Да пишеш е да живееш, да твориш, да си написаното. Но как може да се предаде това в университетската аудитория? Възможно ли е да се изкове ключът за чуждата свобода? Способен ли е някой да разбие стената, която усърдно изграждаме всеки ден около себе си? Или пък единствените средства, с които разполагаме - собственият ни пример, изречените и написаните думи - са просто цепнатини в бариерата, която всеки трябва да разбие сам?

При редовното си посещение в банката, Андерс е изправен пред ситуация, в която трябва да избира между живота си и собствените си убеждения. Няма много време за размисъл, пистолетът е зареден, а дулото сочи към неговата шия. Да подтисне ли неспокойният си дух или да танцува? Да замълчи ли или да се изсмее в лицето на смъртта? Изборът обаче е направен много преди това. Той живее вярата си, а тя е ревнива. Ако веднъж я излъже, завинаги ще е лицемер, ще получи онзи метафизичен куршум, които е убил мнозина, макар и чисто биологично погледнато, още живи хора. Затова той избира собствения си път!

Bullet in the brain" е един от онези филми, провокиращи зрителя поне за момент да се идентифицира с персонажите на екрана и да си зададе въпросите: „Къде се намирам аз в тази история?”, „Как живея живота си и как всъщност искам да го живея?”, „Какво означава да твориш и какви са отношенията между изкуството и живота, който водим?”. Това е филм-призив, отправен към съзнанието и съвестта на всеки един от нас да чувстваме и да се впускаме в мистериозната тъкан на съществуването. Защото реалността, която ни заобикаля има толкова много слоеве, толкова много лица, толкова е пъстроцветна и многозначна, че никой не е способен да я изфабрикува и пресъздаде изкуствено. Единственият ни достъп до това тайнство са нашите сетива, чувственост, разсъдък, онази амалгама от интелект и инстинкт, която образува усещането ни за този невероятен и безкраен в проявленията си свят.
#A #joyless #critic #is #given #a #life-altering #moment #of #purity #when #he #is #caught #up #in #a #bank-robbery, #in #David #von #Ancken’s #classic #take #on #Tobias #Wolff’s #short #story #death #philosophy #whole #life #in #a #picture #философски #куршум #в #мозъка #вдъхновение #писане #общество #банков #обир #думи

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Go Guide
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018