Ф илмът започва с кадър върху покрив на сграда, на фона, на която се осъществява монологичната саморефлексия на мъж върху значението на целия опит на човек, както и същината на живота, смисъла на изминалия му житейски път. Всички амбиции, които отлитат върху покрива и остават затворени там. При подобни разсъждения топосът, върху който се ситуира действието е обикновено затворената малка стая, която изолира напълно индивида от заобикалящата го среда – тук топосът е изместен и отворен към света, той е положен именно върху покрива, като място, символизиращо обозримостта на индивида към заобикалящата го околна среда, както и другите индивиди.

Burning hearts изначално проблематизира очакването на човек нещо да се случи, да се покаже и най-малкият знак, който да осмисли съществуването и да изтръгне главния персонаж – таксиметров шофьор, от монотонността на ежедневието му. Покривът в този смисъл е индикатор на търсенето – погледът е насочен отгоре към случващото се и по този начин тези първи кадри на филма са изключително силни и предпоставят до основи последващото действие. Извършената изначално саморефлексия ни дава обяснения за действията на таксиметровия шофьор, както и към какво са насочени те.

На фона на всичко това се извежда и втората сюжетна линия във филма, проследяваща пътя на младо момиче, предадено от приятелите си и страхуващо се от заобикалящата го среда, която в основите си е чужда и непозната.

Изведнъж в процеса на случващото се момичето бива нападнато от група мъже (Якудза), при което таксиметровият шофьор се притича на помощ. Мъжът се изправя сам срещу деветимата мъже и с всички сили прави опит да си прокара път към младото момиче.

В действието на филма тази схватка се явява основен момент, тъй като извежда именно детерминираността на мъжа. Защо се опитва толкова яростно да спаси една непозната? До каква степен човешката воля може да превъзмогне всички външни фактори, пречещи за достигането до дадена цел? Именно в този смисъл самият акт е основополагащ и ни дава ясната оценка за смисъла, който е вложен в него като следствие от първоначалния монолог във филма.

Таксиметровият шофьор не е нито нинджа, нито някакъв скрит боец, който разкрива себе си в процеса на действието – ако очакваме пресилената и типична при китайските бойни сцени техника Qinggong, то такава тук няма да видим. Бойната сцена е в чист японски стил, до голяма степен може и да се направи релация с реалистичните бойни сцени в корейската класика Oldboy. В случая обаче чрез тази схватка се извежда силата на човешката воля и силният стремеж към осмисляне на наличния акт. Във филма основните два момента са именно изначалната саморефлексия и бойната сцена като носител на смислова натовареност.

Burning hearts символично репрезентира сливането на сърцето и пламъка, които се явяват и знака, изначално очакван от главния персонаж. Филмът проблематизира не само отношението на човека към другите, неизменната готовност за помощ, но и вложеният смисъл, който се извежда чрез тази помощ – именно в този аспект актът става двустранен.