РЕЖИСЬОР  
СЦЕНАРИСТ  
 DAYYAN ENG
 DAYYAN ENG
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Хонг Конг       година    2001      времетраене    11мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема   
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 30 Август 2013
В Далечния свръх урбанизиран Изток, темите, засягащи проблематиката на обществото и социалните изкривявания, са често обект на киното. Преди два месеца ако помните ви представих Right Place от Япония, която изпитва тежката статистика на самоубийствата, нарастваща заедно с икономическия й прогрес.
 
В Bus 44, сюжетът е по-различен и веднага стават ясни някои от различията между китайците и японците във визията им дори за кино. В Right Place дори невинният физически контакт вече се счита за насилие, докато Bus 44 отива доста по-далеч и ни представя една сцена, от която дори най-пасивните хора биха потръпнали. Един път заради акта на насилие върху жена, който морално се е установил като грях сред по-голямата част от човечеството (за съжаление не много по-голяма от половината), но и втори път заради обществото, което стоеше отстрани и гледаше като безжизнен плужек, неспособен на никаква реакция, чувство, съпричасност, смелост, и дори доза интелект. Та те бяха цял автобус хора, но оставиха двама мъже да извършат нещо непростимо.
 
Не знам в тази ситуация кой от двата момента надделява повече. У мен лично вторият, защото изнасилването най-малкото е многократно разисквана тема в киното и общо взето сме свикнали с това *. Колкото е и нормално в детските филмчета, героите да се стрелят. Но мисълта, че обществото може да не признава и да не реагира на всеобщата ценностна система, от която донякъде зависи и индивидуалното оцеляване, е много неприятна и от нея ме побиват тръпки. Защото благодарение на тази система, всеки един от нас излиза от вкъщи спокоен, че ще оцелее в градската джунгла и ще се прибере невредим.
 
В този аспект Bus 44 определено е успешен филм. Цялостното му оформление е особено (филма е от 2000г). Дърветата приличат по-скоро на умалени макети на дървета, улицата също не прилича на истинска улица, действието се развива по-бавно и подклажда интереса какво предстои да видим, защото при това затишие, задължително трябва да се случи нещо. Дали очаквахте именно този край? Съжалявам, че ви причиних този горчив неприятен вкус, който оставя филмът след себе си, и се радвайте, че слава богу в нашето общество подобно нещо е почти невъзможно да се случи по този сценарий.

* Стефан (един от редакторите ни) ми писа SMS веднага след пускането на филма "WTF; kinematograf е свикнал с изнасилването? да не сме банда психари?" Уточнявам, че под свикнали имам предвид, че е нещо, на което сме се нагледали в киното. Пример, който мога да дам са дори убийствата с огнестрелно оръжие. Ако до вас умре човек от пистолет ще бъде трагедия за много хора, но само за последната година на колко убийства сте станали свидетели в киното и телевизията?! Това имах предвид. Не сме психари и изнасилването е нещо отвратително и непростимо, но е и нещо, което в киното присъства относително често.
#DAYYAN #ENG #bus #44 #drama #live #action #hong #kong #usa #автобус #драма #игрално #кино #хонг #конг #сащ #2001 #китай #china

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018