14.7 20:30ч
Пловдив
2014
победител
director  
producer  
writer  

държава    България Германия       година    2013      времетраене    30мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Сложни взаимоотношения Конфликт
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Калина Николова
публикувано на 6 Април 2020
В сички компоненти за създаването на пейзаж, подправен със силен соц привкус са на лице. Бутилката с ракия, мачът по първа програма, ударът с юмрук по масата, принадлежащ на един „истински мъж“. Пейзаж, съхраняващ духа на остаряла, но съвсем неотминала епоха е завършен.
Интересно е как в атмосферата, пресъздадена в Чест се долавя някакво усещане за овехтялост - макар листът на календара да посочва сравнително не толкова далечна от сегашната година. Усеща се изостаналост, която съвсем не се вписва в нашата епоха на модернизация, зашеметяващо строителство и цялостен човешки прогрес. Последните три изброени обаче абсолютно изгубват смисъл и бледнеят пред властващия патриархат, чиито закони са толкова силно вкоренени в съзнанието на средностатистическия българин, че не подлежат на подмяна.  
Семейството е добре смазана машина, изтъкана от безкраен низ от правила и морални норми, в който компромисът и толерансът са знак на слабост. Ако опасност от разклащане грози тези механизми, (които впрочем отдавна са ръждясали), тя трябва да бъде елиминирана, а осмелилият се да наруши тази единна цялост – „поправен“. Веднъж „излекуван“ той, разбира се е добре дошъл в семейното гнездо, любезно приветстван с думите: Поздравления, ти си истински мъж!, звучащи като вид заклинание или по-скоро заклеймяване. „Истински мъж“ е титла, която не само трябва да се заслужи, но и да се доказва ежедневно. А спечелването ѝ се измерва в няколко, погълнати на екс чаши с ракия. И една запратена с всичка сила към стената чиния – за по-голям ефект. Да, точно така –респектът се доказва със сила, а мъжеството е въпрос на чест.
Чест означава твоята дума да е последна, Чест е на Румен да му е удобно, Чест е взаимоотношенията с жена да са сведени до златното правило: когато говориш с мен, ще мълчиш. Е, да Чест е и да си жена, но омъжена, търпяща, прощаваща, безмълвна. Чест е да взимаш решения наместо другите, без да оставяш възможност въпросът защо да бъде зададен. Защото така. Защото това са нормите, които трябва да се спазват. Безропотно. Всъщност всеки въпрос, който би застрашил или разместил строгата подредба не подлежи на обсъждане. Промяната е недопустима, защото ще изкара установения ред извън контрол или дори още по-страшно извън твой контрол, о, всемогъщи пазителю на семейните традиции.
И така, да кажем, че имаме един прилежен, чак изнервящ в своята сивота и подреденост свят. Нека да го наречем Съюз (това определение по би се нравило на Генерала), изграден от много и еднакъв по вид клетки. Тези клетки са отделните хора, вълнуващи се от едни и същи страсти, борещи се с едни и същи проблеми: ето например Стоян на Димо от съседната улица е бил в подобна ситуация, но се е оправил. И така един Съюз, в центъра на който все пак седи семейството. Да кажем също, че нравственото, индивидуално израстване на всеки негов член е поощрено, тъй като е важно за взаимния прогрес на колектива. И когато настъпи някакво леко изменение от общата картина, или когато някой от тях е изправен пред житейски кръстопът, не следва ли точно тогава да бъде разбран и подкрепен от най-святото – семейството? Индивидуалистът, решил да поеме по свой път не е радостно посрещнат и приветствено потупан по гърба.
В един момент обаче тежката дума на Генерала (Михаил Мутафов) остава нечута. Именно в това се състои и личната му драма – че той е вече безсилен пред изплъзващите се едно след друго от неговия строг контрол деца. Водещо при него не е толкова желанието му да ги предпази от непознатото, колкото че той самият не може да понесе тази различност. Защото всичко ново, извън стария отъпкан път, го плаши.
Филмът Чест не е политически ангажиран. Веснаков не натоварва зрителя със задачата да прави разбор между плодовете на лошата демокрацията и доброто старо време. Кое е добро и лошо са твърде относителни понятия, които не могат да бъдат определени от политически убеждения. Човешкото е това, което вълнува. Централна роля роля във филма са семейните взаимоотношения, видени в своята цялост, неразбраност, а понякога и невъзможност.
Накрая, макар и едвам осезаемо, измежду многото мрачни панелки, плахо се открехва един прозорец, през който наднича Вярата в доброто у човека. Това най-ярко личи във финалната сцена, когато Петя (Светлана Янчева) пита за сина си и Манол съвсем първично и инстиктивно обелва няколко похвални думи по адрес на Георги (Александър Алексиев), сякаш забравил за обвиненията и укорите. Добре е, казва, отличник както винаги.
Въпросът за толерантността и хомосексуалността е една твърде нашумяла тема, послужила за вдъхновение на много произведения на седмото изкуство. Но разликата между типичните холивудски продукции и филмът на Веснаков е, че Чест разглежда една заобикаляща ни реалност. Колкото прашасала и старомодно отблъскваща да е тя, толкова е и актуална, типично „нашенска“. В този смисъл, изкуството на Павел Веснаков има уникалната способност да запечатва не само духа на времето, но и този на нацията.
#Манол #патриархат #семейството #консервативен #морал #установени #вярвания #семейни #взаимоотношения #конфликт #избор #битка # Manol # #man #of #habit #confronts #a #world #in #transition #in #his #own #kitchen

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018