14.7 20:30ч
Пловдив
РЕЖИСЬОР  
СЦЕНАРИСТ  
 CRISTI PUIU
 OLEG MUTU
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Румъния       година    2001      времетраене    12мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Човечност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Константин Мравов
публикувано на 20 Октомври 2013
М оже би някой още си спомня за един много интересен проект наречен „Аз живях социализма“. Колектив от автори, сред които и Елвис Пресли-то на съвременната българска литература Георги Господинов, събираше лични човешки истории от червеното време чрез уебсайт, писма и преки обиколки на страната. Кой репресиран, на кой му се драйфа от партизански истории, кой тайно слушал „Свободна Европа“ и Битълс ... Такива ми ти работи. От цялото нещо излезе един книжен сборник с подбрани сто седемдесет и нещо от всичките истории. За съжаление, голяма част от текстовете се припокриваха тематично, патетично, смислово и както още искате и като цяло не е най-добрата литературна покупка.

 


Изключително много обаче ми допадна презумпцията на един от идеолозите на целия проект – журналистът Диана Иванова. И в това, а и в други нейни начинания, тя залага на идеята, че една съвсем просто разказана, ненаситена с поанти и обрати, обикновена история от битието на малкия човек е по-въздействаща от литературни, сценарни, филмови и всякакви други творчески замисли (които така или иначе често разкрасяват с променлив успех именно такива оригинални истории).

 

На този принцип се гради и първоначалният тласък на Румънската Нова Вълна в киното. „Стек Кент и пакет кафе“ пък лесно може да се определи като същинския й старт, предвид получената берлинска „Златна мечка“ от 2001г.

 

Малки пояснения за лаици (аз самия съм донякъде такъв и трябваше да си ги ровя и да питам, така че да са ти наготово, приятелю некинаджия):
Да спечелиш споменатата награда е нещо НАИСТИНА специално. (хубаво, това го знаех и преди) За съжаление, българска продукция не е била близо до подобно постижение. Още повече - за дадена държава да си има своя собствена Нова Вълна (nouvelle vague, new wave и пр.) в което и да е изкуство, и особено в Седмото, е наистина специално. Толкова много, че контетата-критици, от които зависи подобно определение, трябва да употребяват неща като „континюитет“, „аудио-визуална еманация“, „персептивен дисбаланс“ и тем подобни драйфни дори по-често от обикновено, когато говорят за явлението. Разбирай – дадени артистични течения в съвременното румънско кино са наистина голяма работа.


Неговата възвишеност, поне що се отнася до късата кинематография, се изразява в това, което видя в този филм... Съвършено прости ежедневни сюжети, визуален и звуков минимализъм; представяне на житейски проблеми, без обрати и крещящи моменти в сценария. Нали?! И на мен ми беше трудно да го проумея. Започнах да се подигравам на румънците и да разправям на хората, как ако ни снимат как се разхождаме и им говоря колко безумно е румънското кино може да излезе жесток късометражен филм.

 

Ако все пак на инат решиш да дадеш на северните ни съседи още няколко шанса, този стил лека полека ти влиза под кожата и малко повече разбираш префърцунените хора из разните журита и киноинститути. Цялата простота, която същевременно е заредена с толкова много послания, в крайна сметка наистина те печели. От една страна, защото като нации имаме доста сходна история в последните 70-80 години. А от друга, защото са хванали балканската душевност и вместо да я облекат в крайни житейски драми и крещящи визуализации, както нашите и сръбски (например) кинаджии не биха се поколебали да направят, румънците я симплифицират до степен, в която става универсална и разбираема на запад от Хърватско. Пък относно естетиката на самите кадри не смятам, че може да има спор. Ти ще си прецениш, дали споделяш мнението ми.

 

И за финал - обявявил съм конкурс за сценарий на късометражен филм, който ще бъде сниман от румънски режисьор. Одобрени от него предложения до момента - мъж отива до магазина да си купи яйца, разбира че са поскъпнали, продавачката е бременна, край; студент пуши цигара и говори с приятелката си по телефона, скарват се каква западна марка безалкохолно тя да вземе от магазина, накрая се съгласяват да пият вода тази вечер и той влиза обратно в лекцията по Реклама и ПР, край; Сподели твоята идея (или възвисена критика към горното словоизлияние) в коменатарите.

#Румъния #постсоц #пенсия #реализъм #подкуп #кафе #и #цигари

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018