24.4 19:30ч
Пловдив
2011
номиниран
режисьор и сценарист  
продуцент  
сценарист  


Великобритания     •     2011     •     5мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Ситуация
технология
Игрално кино
теми
Свързаност, Вдъхновение
автор
Виктория Костова
публикувано на 13 Декември 2017
C onnect сякаш напомня на стихотворението на Георги Господинов:

Остър е ръбът на думата,
идва срещу мене, 
ръгва ме.
Нещо обло ми кажи,
нещо като
тръгваМЕ.

Филмът отразява силата на взаимността и споделеността –  или как контактът с друго човешко същество те връща към емоционалната ти същност. Connect започва с битово позната сцена в градския транспорт, който се характеризира с неистовата фанатична борба за място и с невъзможността пътниците да осъзнаят, че наистина има и следващ рейс! Изпускането на този е напълно недопустимо и следва да бъде преследвано на всяка цена! Една млада дама си представя как хората с празни погледни са толкова безразлични и лишени от чувствителност, че би било напълно в реда на нещата ако някой убие някого, за да седне. В една такава жестока първична сцена изпъква липсата на каквато и да е съпричастност или реакция – всички са безмълвни хипотетични наблюдатели. Рутината обезличава човека и го откъсва от изконната му принадлежност към общуването с другите. Някак племенното разбиране за света и търсенето на общност е изместено от приоритетите за добиване на пари и привикването към монотонния ритъм на работното място.
 
Тук обаче главната героиня се намесва. След като опитва да пребори това тягoстно усещане за невъзможност за контакт с всички хипнотизирани пътници чрез  музиката, тя се озовава до мъж, който по подобен начин сякаш е откъснат от корените си и се рее в пространството. Самата надежда, че можеш да събудиш осъзнатост в друго човешко същество чрез осъществяването на конакт, вече е положила основите на това изкуство и го прави възможно. Ръцете са това, с което, както можеш да се хванеш за упора в рейса, така и можеш да покажеш на някого, че си тук и си жив и да му дадеш малко от своето вдъхновение. Така героинята предава своята съзидателна енергия и някак събужда своя партньор. Двамата създават нещо, което – макар и ограничено в своето време и място – е повод за преосмисляне на цялото пътуване. То преобръща монотонното следствие на живота и твори. Подобно на този танц на ръцете на двамата протагонисти, пътниците в превозното средство вече не изглеждат същите. Те са преобразени от разочаровани и озадачени случайни посетители, до хора, радващи се на случващото се и готови да се слеят в едно енергийно цяло.
 
Ако Георги Господинов говори за това от какво ключово значение е човекът до теб особено, когато си уязвим, то Connect представя възприятието за едно друго тръгване. Пътя на връзката, която може да бъде създадена винаги и навсякъде, стига някой да отвори съзнанието си и да види нещата цялостно – трябват само малко смелост и две търсещи се ръце.
#bafta #bus #crowd #people #anonymous #unknown #touch #hands #beautiful #inspiring #music #rhythm

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018