09.4 19:30ч
Велико Търново
РЕЖИСЬОР  
 ZACK GIFFIN
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    САЩ       година    2012      времетраене    5мин
жанр    Приключенски       технология    Игрално кино      тема   
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Стефан Добрев
публикувано на 30 Септември 2013
В един сравнително нов, но странно защо неизвестен български филм "Прогноза", имаше сцена, която промени отношението ми към спорта. Всъщност той може да се определи малко по-лирично като човешката борба със стихиите. Въпреки че сме ги обяснили научно, все още не сме им "сложили юзди". Не зависим напълно от тях, или поне не директно. Но отвътре ни идва да продължаваме да се боричкаме. Плувайки преборваме водата, скачайки с парашут - въздуха. Сърфистите овладяват и двете стихии едновременно. При леката атлетика борбата е една от най-жестоките - гравитацията. При зимните спортове, по специално ски и сноуборд, стихиите са от най-тежките - снега и студа. За всеки спорт има ентусиасти, а дори не сме измислили всички възможни спортове. Полето на възможности би се разширило значително, ако се приложат масово някои от най-новите технологии, но и за това има време.

Да си представим необятна планинска верига. Безброй върхове, заснежени от време оно, непознаващи човешка подметка. Лавини чакащи да се срутят с тътен (или не, ако няма кой да ги чуе) и склонове чакащи да бъдат разцепени от една или две линии, зависи дали предпочитате ски или сноуборд. Или повече, ако карате с приятели. Някои хора за жалост си представят само острия пронизващ вятър и веднага се отказват от красотата на тази картина. А красотата е неземна. Или по-скоро земна, защото такива планини има във всички краища по света. По всяко време на годината има къде да се спускате. Аляска е едно от най-непристъпните места и доста филми по темата са правени там (сред любимите ми и "That's it. That's all.") Върховете там са несбъдната мечта на много хора. И сбъдната за малцина късметлии.

Наричам ги така за да мога да се оборя сам себе си. Тези събрали смелост да се спуснат са работили дълго време по въпроса. Това е то да имаш мечта. По филмите и особено в Дисни те се реализират със замаха на магическа пръчица., а в действителността - с кръв и пот. Drop in предизвика в мен дълбоко уважение към Зак Грифин, защото той сам изкачва върховете, от които се спуска. Проверява дали е достоен за това невероятно изживяване. Да си заобиколен от сняг, лед и вятър не звучи толкова забавно докато не стигнете там. Дали заради ниското налягане или от красотата на гледката, но чувството е зашеметяващо. По принцип да си в природата е преживяване, но колкото по-далеч стига погледа ти, толкова повече се удивляваш. Нищо чудно, че хората са слагали боговете си именно по върховете на планини.  
#дроп #ин #drop #in #ski #ски #alaska #аляска #zack #griffin #зак #грифин #сняг #snow #планина #спускане #mountain #nature #природа #usa #сащ #2012 #приключенски #игрално #кино #adventure #live #action

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018