08.7 20:30ч
Пловдив
director  
producers  
writer  

държава    България Естония Германия       година    2016      времетраене    21мин
жанр    Философски Сатира       технология    Музика      тема    Изборът
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Александър Милчев
публикувано на 8 Януари 2020
С порно е дали човекът би се хранил по-здравословно, ако всяко ястие откровено споделяше автобиографични данни преди постъпване в организма. Колкото и прекомерни да са неестествените стимулации и модификации на множеството основни хранителни продукти, основната им цел е храната да е повече, по-голяма, по-апетитно изглеждаща и, най-вече - на цената на по-малко производствени усилия. Разбира се, бизнес-максималистката логика на хранителната индустрия, тип „и душата в рая, и…“ са израз на вредната капиталистическа ненаситност, която от край време ни се олицетворява положително, неутрално и отрицателно. В този смисъл, “Eat me!” далеч не крие отношението си, изразявайки го с голяма доза бодрост, музикалност и известна амбициозност. Последното е оправдано, защото филмите на тaзи жизненоважна тематика не се срещат в българското кино, а пък в генно-модифицираните ни времена са по-нужни от всякога.
 
И каква по-уместна сцена за концерт на пеещи храни от огромната ресторантска маса между шефа Роб (Найджъл Барбър), устремен към пръсване от стомашна и финансова егоцентричност, и поредната му, предполагаемо, изгора Лаура (Луиза Григорова), устремена към анорексия… Характерите на главните човешки персонажи в “Eat me!” са до болка познатите профили на богатия мъж и красивата жена и повече изпълняват обстоятелствени функции, от колкото драматургично-психологически. За сметка на това, олицетворяването на пиле, торта, пържола, царевица, маруля и др. с присъща актьорска характерност според съответния цвят, вкус и, може би, минало определено извлича идеята на филма по пленителен начин. Текстовете на песните също според съответно разпределение са израз на автобиографична изповед и настоятелен призив към Лаура, от който идва и името на филма, а най-специалното въвеждане на Тортата като звездата-изкусителка обуславя силната вероятност на кого Лаура ще се предаде. Именно тази промяна в поведението на главния персонаж изразява тезата, че колкото и откровени истини да знаем за храната си (дори когато тя самата ги признава), в крайна сметка принуждава към консумация с натрапчивата си уголеменост, преоцветеност и разпространеност. Филмът на Илина Перянова е като саркастична реклама на супермаркет, където всичко изложено ти говори и опява с цветовете си, с етикета си, с промоцията си, а ти вече халюцинираш от глад и въздържание спрямо този парад на хранителната атрактивност… И черешката на всичко това са „погубващите“ магическите думи, които отварят всички усти: ядеш сега или гориш. 
 
Като мюзикъл, „Eat Me!” се възползва от възможността да наложи запомнящ се рефрен, който прави филма паметно разпознаваем. Музиката увековечава енергията и цялостното хумористично отношение, чрез които е третирана темата. Песента от последната сцена леко ми напомня на Hashish от Коса (1979, реж. Милош Форман), в което всъщност намирам подходящ унисон. Като цяло задачата да се изрази словом веруюто на авторите е поверена именно на музикалните текстове. Съответно решението да няма реален диалог между персонажите е съзнателно взето в полза на музикалната артикулация. Макар и понякога да натежава с явността си, то стои оправдано според максимата „Не казвай, а показвай.“, а и песните влизат относително навреме. Що се отнася до черно-бялата визуална стилистика, тя също е наложена, за да подчертае контраст. Храните, като единствените носители на цвят, са израз на крещящите послания в сивото ежедневие; крещящи, за да привлекат вниманието на сивите хора. 
#Лаура, #обсебена #от #теглото #си #красавица, #е #на #вечеря #с #лакомия #си #и #богат #любовник #в #луксозен #ресторант. #Но #по #време #на #обилното #угощение, #Лаура #попада #в #необичаен #свят, #в #който #пеещата #храна #я #въвлича #във #вихър #на #танца, #от #който #тя #излиза #променена #завинаги.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018