08.7 20:30ч
Пловдив
2019
номиниран
director  
producer  
writer  

държава    България       година    2018      времетраене    10мин
жанр    Драма       технология    Игрално кино      тема    Цинизъм
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 9 Май 2020
М оже би „Извинявайте” ви се е сторил леко странен. Странностите са почерк в него. Той е филм със собствен подход към два много различни героя, почти извадени от различни светове, но оказали се на едно и също място. Единият се намира в центъра на събитията, другият – в периферията.
Възрастният звукооператор не е център на внимание, но е център на историята.

Първото нещо, с което „Извинявайте“ определено прави впечатление, е нестандартното озвучаване. Симфонията от всевъзможни звуци, които чуваме, са технически звуци, характерни за снимачни студиа. Там си има нещо като вътрешен „ефир“ на честотите, по които се разпределят сигналите на микрофоните.
Именно от работата на звукооператора (водещият герой) зависи всички тези досадни звуци да не достигат до „живия ефир“. Звуците са хаотични и всякакви – настройване на честота, превключване на жакове, походки, подсмърчания, търкане на кабели. Но и колкото повече се развива историята, толкова повече те ни подсказват нещо. Звукът е допълнителен способ за пренос на информация и може да бъде път към разбирането на историята – ако приемем, че в него се крие нещо повече от естетически избор.
Едно смело предположение ще е да допуснем, че ние чуваме всичко онова, което героя ни чува в съзнанието си. В киното съществува понятие „субективна камера“. Това е когато образът на екран интерпретира директно това, което героят вижда. В този филм е възможно да ставаме свидетели на „субективен звук“ – интерпретация на звуците, които протагонистът чува.
Неговата дълбочина пасва на една такава теза. За да работи в модерна телевизия възрастен звукооператор, той е утвърден професионалист.
Професионалистът е много чувствителен човек.

Неговата работа е да чува, затова той чува всичко. Призванието му е да осигурява „съвършен звук“. Ако продължим в тази посока, можем да направим следната корелация с корена на конфликта: кихането.
От там започва разгръщането на същинската драма. Защо киха в сакото на лъснатия водещ?! Без да иска, именно докато си върши работата, воден от желанието си да предотврати „технически“ звуци – тези, които чуваме. Всички онези звуци, които не достигат до нас, събрани и затворени в неговото съзнание.
Така погледнато, „звуците“ могат да се тълкуват като израз на неговите страхове. Страховете на един професионалист да се издъни. Затворен в себе си, той възприема реалността пропускливо, не чува нещата, които нямат значение, вече е и възрастен, по-разсеян е, нахокан е от жена си, притеснен е… този човек, всъщност е смачкан. 
Да погледнем за момент цялата картинка – една малка случка, неприятна, но много човешка, и най-важното – поправима, в крайна сметка довежда до непоправими последствия. В тази история става дума за смачканото достойнство на една личност, която вероятно е на възрастта на двамата водещи взети заедно. Впечатляващо е как низ от малки и несъществени на пръв поглед ситуации, жестове, отношение (или липса на такова), водят до големи, с това и непредсказуеми ефекти. Малки, малки, но се трупат върху сърцето на героя до момента, в който той не може да понесе повече и се гътва. Може би инфаркт… И какво стана, дори в този последен съзнателен миг, той остана невзрачен, сам, нечут. Жена му, омекнала без помен от доминантната агресия, която изля по-рано върху мъжа си по телефона, не разбра какво се случи, заета да се прави на добросъвестна.
Няма и да разбере… защо един човек си отиде.

Може би най-интересният извод от този филм е всъщност колко малко виждаме реално от света около нас. Колко много неща, скрити от „умственото ни разбиране“ се случват покрай нас, а колко ли такива процеси тлеят и с наше участие, без да съзнаваме?!
Колко са малки всъщност „малките“ неща?

„Извинявайте“ е много специфичен филм, който ни въвежда в една интересна и недостъпна среда – ТВ студията. Всеки ден всички виждаме продукта на професионалистите, но не подозираме за човешките истории, които се плетат в нея. А там, за добрия кино-разказвач, се крият уникални истории. Това не е типична среда. В света на шоубизнеса има постоянна състезателност, борба за внимание, агресия. В него основната работа на всички е да създават изкуствена реалност и се оказва много трудно запазването на реалната стойност на нещата под формата на „ценности“. Затова духовно неустойчивите хора биват смляни безмилостно там, превърнати в егоцентрични нарциси с прекъснати връзки с действителността – така че никога повече да не са способни да се върнат обратно тук, на земята.
 
#Късометражният #филм #„Извинявайте” #е #съвременен #прочит #на #разказа #„Смъртта #на #чиновника” #на #Антон #Чехов. Пет #минути #преди #старта #на #телевизионно #предаване, #звукооператорът #Страхил #киха #върху #ризата #на #водещия. #Той #се #страхува #от #уволнение #и #настойчиво #се #опитва #да #се #извини, #но #това #води #единствено #до #абсурдни #ситуации, #в #които #страхът #на #"чиновника" #се #засилва. #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018