17.11 20:00ч
Стара Загора
налични са български субтитри
За да активирате субтитрите, след като заредите филма през PLAY бутона, в долната дясна част на видео плеъра ще видите бутон CC. Някой видео сайтове ги наричат closed captions.

Ако езикът не е български, може да трябва допълнително да ги изберете от бутона за настройки, най-често се налага с YouTube.
РЕЖИСЬОР  
СЦЕНАРИСТИ  
ПРОДУЦЕНТ  


Русия     •     2014     •     25мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни

жанр
Драма
технология
Игрално кино
теми
Изкуство, Изборът
автор
Цветозар Цаков
публикувано на 30 Ноември 2014
Ч етири жени е от онези произведения на кинематографичното изкуство, които трябва да гледаш без всъщност да гледаш. Глаголът „гледам” е твърде рамкиращ възприятията, а руснакът Антон Коломеец се е разпрострял по-скоро някъде около и отвъд тях. Действието се развива пред очите ти и ти наивно си мислиш, че всичко, което филмът има да ти каже, ще дойде именно от тази посока. В действителност обаче същината се рее някъде над, зад, че и под теб и чака да се пресегнеш и да я събереш – парче по парче. И най-хубавото е, че всеки може да сглобява парчетата както си иска и винаги ще получава адекватна цялостна картина. Строго персонализирана и в същото време всеистинна.
Първата неволна асоциация, която изникна в мен, гледайки началните секунди на филма, беше с Четирите конника на Апокалипсиса. Четири жени, четири конника – четири начала и четири края. Дуалистичността на живота, побрана в четири думи, една запетайка и една глава (моята!).

Втората асоциация беше далеч по-прозаична и донякъде предсказуема  – Андрей Тарковски и неговият „Сталкер”. Минимализъм във всички аспекти, силно изострен диалог и приглушена цветова палитра – все неща, които ти подсказват, че заекът се крие някъде в невидимите малки дупчици по поляната и няма намерение да стане лесна плячка за съзнането с подскоци върху повърхността.

Трета асоциация, слава Богу, не последва. Асоциаcиите тук са напълно излишни. (Забравете и горните две! Или пък не.) Защото животът се асоциира по естествен път единствено със смъртта. А Четири жени е една  твърде лична трактовка за живота. Представена през погледа и чрез изразните средства на онова изкуство, което най-явно се опитва да го наподоби до най-малките му детайли – театъра.

Четири млади жени, репетиращи репликите си от предстоящо представление, разхвърляна стая и огромно огледало – а в огледалото се оглеждат мечтите им за щастливо бъдеще. Така режисьорът ни въвежда в света на актрисите (чиито персонажи само в рамките на 25 минути успява да изгради във впечатляващи дълбочини). В действителност обаче всяка една от тях се сблъсква с трудностите и илюзиите на реалността, със своите несбъднати и изоставени мечти, намирайки изход от тях в професията си. На сцената – където се чувстват истински и щастливи. Само че дори театърът – това елегантно бягство от реалността и нейна чувствителна пародия – е най-истински именно когато живият живот нахлуе неканен в него. Това е изразено по прекрасен начин в може би най-силната кулминационна сцена от филма, в която жените са буквално завързани в примката на театралните преструвки с помощта на съвсем реално въже. И когато суровата действителност изважда от комфортния транс една от тях чрез едно нечакано телефонно обаждане, всичко в предварително заложената постановка се обърква и настава съвсем не творчески хаос, който в същото време подтиква актрисите към изиграване на най-гениалните си роли, неустоими за всеки обектив. Тези на самите себе си.

Няма смисъл да продължавам да разкъсвам филма на отделни парченца с цел задълбочен анализ – те са толкова много и толкова разнопосочни, че това упражнение само ще развали магията. Четири жени се възприема като един-единствен цялостен фрагмент и ако не те жегне поне секунда от него, по-добре е да го зарежеш. В противен случай врътваш зеленото стъклено топче на възприятията си (точно като това, с което започва и завършва филмът) и чакаш да видиш къде ще те отведе този път.
#Четыре #женщины #Четири #жени #Four #Women #Anton #Kolomeets #Антон #Коломеец #Русия #Russia #Россия #театър #theatre

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
партньори
e-svilengrad.com
PR notes


TV Darts
PR notes


р. Велико Търново 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Teen Station
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


Time Heroes
PR notes


Арт Колеж
PR notes


Nuts Delivery
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Беглика фестивал Беглика Фест
TAM club Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018