11.7 20:30ч
Пловдив
director  
producer  
writer  

държава    България Великобритания       година    2010      времетраене    5мин
жанр    Романтичен Поезия       технология    Игрално кино      тема    Любов Сюрреализъм
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 25 Юни 2020
О тдавна не бях гледал толкова спокоен и нежен филм, почти като изваден от световете на Уди Алън. Frame of Mind, е заснет във Великобритания и ни пренася на една крайречна алея, сякаш врязана точно по границата между реалистичното и сюреалистичното.
Frame of Mind изглежда като приказка, но е нечия реална история, някъде там, из големия свят.

Разказан от Зорница Петкова, филмът ни предоставя ценно преживяване, защото като че ли ни връща към нещо, което е започнало да избледнява – поезията на малките неща. На проявата на  специално отношение към човек, която е моментна и ще остане в сърцата и спомените на участниците.
Всеки ден, всеки от нас има безброй възможности да направи малък жест друг човек.

Магията на тези „малки неща“ е, че те не са никак малки, а същевременно са тъй неуловими за обществените очи. На фона на общия социален narrative, наситен със световни драми и страхове, Frame of Mind изглежда като изваден от друг свят. Но всъщност той е тук и си е баш част от нашия свят, просто трябва да вдигнем поглед и първата реакция като седнем да пием кафе, да не е да си извадим смартфона, примерно.
За да видим, трябва да погледнем.

Музикалният фон на филма е съществена част, за да се подсилят поетичните усещания на историята, и прави впечатление, че доминира. Ние не чуваме почти звуците на улицата, героите не говорят. По същество, това е ням филм.
Във Frame of Mind, освен цветята, и музиката ни говори.

Този стил на кино разказ е характерен за първата ера на Киното като достижение, когато първоначално технологията не е позволява звукозапис на говор, а в последствие е трябвало да се изчаква еволюцията и на звуковъзпроизвеждането в големи помещения. Картината е изпреварила звука, но и затова първото кино е било музика в буквалния смисъл. Най-често чрез живо „симултантно“ музикално изпълнение на оркестър, докато филмът се излъчва.
 
Днес, да се запише говор е лесно, да се остави историята, да се води изцяло под музикален съпровод, е смело. Ако зрителят слуша постоянно музика, то тя задава темпо и фини усещания, с които картината не само трябва да се съобразява, но и да се съчетава умело.
 
В този смисъл, Frame of Mind е пример за филм, който със скромни ресурси осъществява впечатляващ резултат. В този деликатен киноразказ всяко нещо е на мястото си, всеки детайл, всяко движение са част от голямата хармония, която филмът излъчва. Личи си, че това не е филм с претенции. Направен с много душа и сърце, историята възвръща блясъка на онази класическа романтика, с която поколения наред са запалвали страстите си.
#визуална #история #за #начина, #по #който #двама #човека #се #срещат #забравен #начин #за #флиртуване #flirt #flirting #love #classic #love #story #couple #romantic #романтична #поезия #поетично #уди #алън #woody #allen #flowers #цветя

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018