21.6 19:30ч
София
2013
селектиран
режисьор  
producer  
 Theodore Ushev
 Marc Bertrand
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Канада България       година    2013      времетраене    6мин
жанр    Философски Странни       технология    Анимация      тема    Изкуство Човечност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Недялко Минков
публикувано на 17 Ноември 2018
О т първия щрих на четката до последния акорд на Ленинградската симфония[1], силно експресивната анимация на Theodore Ushev, придобил световно признание със „Сляпата Вайша“, ни превежда през низ от художествени похвати, които могат да бъдат обединени под един общ мотив – двуполюсност.

На пръв поглед Gloria Victoria е доминиран от взаимовръзката между войната и изкуството – един нетипичен романс между страст и омраза, унищожение и сътворение. Но прогресивното повествование ни превежда през богато изпълнено с метафори и алюзии пътуване през развитието на човешката цивилизация.

Плахите първи ноти на знаменитата симфония съпровождат зараждането на първите багри, които разбиват мрака на ранните епохи, бавно, но сигурно придобивайки плътност и форма. Постепенно музикалният фон набира сила и придобива тържественост, докато на екранната композиция работата кипи – изпълвайки я с все по-сложни и по-изразени образи. Експлозивната кулминация в шедьовъра на Шостакович предзнаменува и внезапния преход в анимацията, при който трудът и сътворяването рязко са изместени от противпосотавяне и разрушение.

Gloria Victoria може да остави у зрителя едно неудовлетворително първоначално впечатление за безпорядък в множеството и струпването на фигури. Жаждата за сюжет обаче не остава неутолена – тъй както многото и различни инструменти в оркестралната партитура, така и образите в анимацията на Theodore Ushev се подреждат и обединяват, за да разкажат история. Разказват за победата на светлината и цветовете над тъмнината – в природата и в умовете на хората; за труда и стремежа към създаване; за съграждането, което сътворява разрушение; за войната, която вдъховява изкуството, което пък увековечава войната – една нетипична симбиоза.

Последната двуполюсна взаимовръзка е завършекът на пътя, през който филмът ни превежда. Дали, за да покаже, че изкуството е тържество на човешкото развитие – започваща с пробуждане, минаваща през сътворяване, което води до разрушаване и завършва с една по-висша форма на творчество? Или как най-грозният нюанс на човешката природа може да даде сили най-красивия такъв да създаде нещо, което надминава обикновеното – тъй както ужасът на Герника вдъхновява Пикасо[2] или кошмарът на обсадата на Ленинград ражда едноименната симфония? Макар и пренаситена с форми и образи, Gloria Victoria не лишава ни най-малко въображението от предизвикателства.
 

Герника, П. Пикасо
 
[1] Симфония №7 („Ленинградская“) от Дмитри Шостакович
 
#art #war #cubism #surrealism #symphony #industry #agriculture #century #human #nature #history #animation #война #изкуство #сюреализъм #индустрия #земеделие #човек #човешки #история #анимация #теодор #ушев

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018