2012
номиниран
director & writer  
producer  
 Ivaylo Markov
 Ivaylo Markov
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    България       година    2012      времетраене    25мин
жанр    Комедия       технология    Игрално кино      тема    Приятелство Мечти
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Анита Кацарска
публикувано на 1 Април 2020
Щ ипка от романтичния реализъм на Костурица, разпръсната върху енергийните запаси на квартал “Надежда” в Сливен, герои, изваяни от своята ромска култура под похлупака на стереотипи, и самата надежда да надживееш предразсъдъците към самия теб - това са съставките на филма “Отивам в Италия”.      Ръководещо уточнение в настоящия анализ, обаче, е разграничаването между герой и прототип, което липсва в историята, предоставена ни от Ивайло Марков. Тук протагонистите от оркестър “Карандила Джуниър” са действителните лица от сливенската група, поради което и филмът от началото до самия край е в непрестанни преговори между фикция и документално кино. Ромският квартал лежи върху разхлабените устои на рушащи се постройки и площи, залесени с найлонови отпадъци. Къщите приличат на сандъци от изхвърлените спомени на онези, които могат да си позволят да подменят вещите си по-често; старите бусове не са хипарски антики, а наполовина услужлива необходимост; музиката е билет за бягство - двупосочен, защото и безпрецедентното соло на кларинет се връща в малката квартална репетиционна. 
         Въпреки че мнозина биха предпочели да си затворят очите за трудните за съзерцание неволи, филмът от началните надписи тупти в ритъм на закачлив позитивизъм или поне иронично възприятие за съдбата с намигване. Разхождайки се с оператора из пренаселените от кон до човек и от човек до кон улици, зрителят влиза в близкия кадър към една култура, където мимолетната мечта е в конфликт с примирението с действителността. Мечтата е на детето - да се откъсне от махалата и да види Италия; - примирението е дилемата на бащата как да каже на сина си, че няма възможност да плати застраховката му. Ала колкото и неприятно да е усещането да разочароваш детето си, мъжът бързо се съвзема в набрашнените ласки на жена си. В друга история може би реакцията му би била прочетена като индиферентност относно желанията на детето. Но предшестващата сцена, в която Филчо напълва стаята с белия пух на яда си, фиксира ефимерна мъка върху лицето на бащата, която се задържа едва за момент, защото такъв е животът. 
         Затова детето само проправя своя път макар и с ехидна хитринка, научена от улиците. Двете момчета са възпрепятствани от статуса си на отритнати, на най-малко застрахованите от тегобите. Навежда ме на мисълта да се върна към един американски филм от 80-те години със заглавие “Аутсайдерите”. Отново група момчета, макар и в тази стара лента музикалните инструменти да са заменени от джобни ножчета; отново обречени сами да търсят пролуки в своята бедност. Двата филма кулминират в сцена по залез слънце, където никой не бърза в битовизма си, защото друго си няма. В “Аутсайдерите” Понибой и Джони си обещават винаги да останат златни и да намерят пътя навън, каквото и да им коства това. Паралелно в днешна България Филчо окуражава Стефан да не приема отказа с лека ръка. Стереотипи не се преобръщат с кларинет, който си стои завит в кърпа, и с китара, оставена в ъгъла. 
         Сякаш за да докаже способността да създадеш нещо от подръчното и суровото, Ивайло Марков се оказва момче за всичко в своя филм. Той е и продуцент, и сценарист, и режисьор, и монтажист. Заедно с оператора Владимир Михайлов те разпространяват тази картичка на ромската махала, наречена “Отивам в Италия”, почти без пари за продукцията и с доброволен труд от приятели. Темите, прокарали те в сюжета, също са приятелство и солидарност на място, обвързано с прекалено негативни денотативни значения. Конотативните, тоест допълнителните, субективните, значения добиваме само когато бъдем завлечени от порива на Филчо и побегнем към вкъщи, за да извикаме, че ще ходим в Италия, като че от това зависи дали ще си запазим всички пръсти на ръцете. От бюфета на филма си сипваме екстаз, настроение и хумор, а накрая някак ни се приисква и да бутаме буса чак до европейския ботуш на незапален двигател, че да чуваме джазово-фолклорните ритми на “Карандила Джуниър”. На кого му е притрябвала застраховка...
#Детски #духов #оркестър #се #подготвя #за #турне #в #Италия. #За #съжаление, #оказва #се, #че #заради #някакви #бюрократични #пречки, #двете #най-малки #деца #трябва # #да #останат. #Те #обаче #не #се #отказват #така #лесно.

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018