11.7 20:30ч
Пловдив
2019
номиниран
director  
producer  
director of photography  

държава    България       година    2019      времетраене    23мин
жанр    Трилър Страшни       технология    Игрално кино      тема    Престъпление Иронични обрати
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 12 Юни 2020
М рачен, напрегнат и зловещо реален, „Пипнах те!“ е нещо различно. Съчетавайки умело нишови жанрове като трилър, хорър, драма, и дори документалистика, в естетика на неореализъм, тази история голяма рядкост за българското кино. Преживяване на, в което реалното и нереалното играят особен танц, в който нито едната страна не изпуска темпото. Ако в класическия хорър, обикновено има наличие или на абсурдно краен психопат, или на паранормални явления, то „Пипнах те!“ ни представя смразяващ поглед в реална „индустрия“ - трафик на деца. Без да претендира, че е базиран по действителни събития, очевидно е, че филмът адресира реален проблем и доста внимателно демонстрира отработена схема, която е възможно да се случва навсякъде по всяко време, буквално пред погледите на нищо не подозиращи хора наоколо.
Именно това смразява – че всичко това е невидимо, тихо, но много реално и изглежда почти безнадеждно за предотвратяване.

Причината да започна именно с жанровата характеристика на филма е, че тя е доста специфична и многопластова. Атмосферата е подтискаща, напрежението покрива напълно критериите за „психотрилър“, но пък не виждаме и капка кръв. Краят е колкото брутален, толкова и нееднозначен, оставяйки плаха нотка надежда. Като че ли и у най-големия изрод има известни граници.
Поръчка, непосилна за съвестта му.

Всичко това предпоставя един нелек процес по създаване на продукцията. Филмът изисква много добър подбор на локации, на екип, хората на терен трябва да имат усет за атмосфера, за звуци, за тишина, за да могат да пресъздадат автентично кино преживяване. Разказването на такава история изисква едно много смело и проницателно гмурване в мрачните недра на човешката природа. Това е работа, в която емоциите нямат място, а същевременно, именно емоциите са в основата на цялата история.
Това не е филм, който ни разказва ежедневни и добре познати състояния на човека, а такива, които са много далечни и непознати за нормалния човек. Неслучайно обстановката на такива престъпления типично са затънтени места, много далеч от „хорските очи“. Какво се случва там, само присъстващите там си знаят.
Най-мрачните занимания на човек са и най-самотни.

Превъплъщаването на Валери Йорданов в криминален тип, при това доста долен похитител, е колкото изненадващо, толкова и впечатляващо. Трудно ми е да си представя друг актьор, който толкова точно може да предаде сложната емоционалност на един такъв похитител. Той е всякакъв, но не и психопат. Героят му изглежда плътен и като човек, който сякаш по-скоро по случайно стечение на обстоятелствата е притиснат и се налага да го свърши. Нервността му, несигурността в действията му, поддържат постоянна противоречивост в усещанията ни за героя му. Всичко това създава първокласно притаяващо дъха напрежение, в което наистина се вълнуваме от съдбата на героите.
 
Тук стигаме до един от най-претенциозните според мен аспекти на „Пипнах те!“ – актьорското присъствие. От една страна се търси лице, което може да наистина да напипа мрака в човешката душа, от друга се търси малко дете, което трябва да играе себе си. Представете си тъмна стая с обезумелия Валери, заобиколен от технически екип и момиченцето, което просто трябва да му каже „пипнах те“ и да му се усмихне… Това поставя много високи критерии за организация на целия процес, за да може да се осъществи заснемането на тежък филм и всичко да протече гладко и спокойно.

И в този смисъл, познавайки лично Валери Йорданов, никога не бих предположил, че мога да видя един сърцат човек с голяма душа като него, в толкова мрачна светлина. Но пък първокласното му присъствие като актьор и неговата силна харизма създават химия с Момиченцето, прекрасно изиграна от младата Ивайла Бояджиева, и в крайна сметка е налице една разтърсваща и изключително достоверна история, с универсални послания, излизащи от рамките на художествената измислица.
Зверовете са повече в главите ни, отколкото наяве.

 „Пипнах те!“ е тегав, безнадежден филм с намек за надежда. Проявленията на дивото и непознато зло може да се тълкуват и като символика на вътрешното състояние на героя, което се отразява добре на интригата – колкото по-реалистична е тя, толкова повече зрителя припознава себе си в нея и съответно я съпреживява по-интензивно. Краят на филма е особен и неочакван. Може много да се разсъждава какво означава кръвта по лицето на куклата, дали все пак има и елемент на мистика. Това обаче не е толкова съществен детайл пред оригиналния и мъдър обрат на историята. Момичето случайно стига само до следващата си дестинация, жива и здрава, не във вида, в който поръчителите я очакват. Те ще се наложи да се изправят срещу зверовете у тях самите и да извършат собственоръчно това, което поискаха от похитителя и се оказа непосилно за него.
#kidnapping #kidnapper #horror #thriller #psycho #thriller #fear #victim #aggression #suspense #жертва #похитител #отвличане #дете #хлапе #агресия #страх #обрат #twist #психотрилър #трилър #ужаси #хорър #трафик #на #деца #human #trafficking

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018