режисьор  
продуцент  
 Ed Perkins
 Stateless media
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Великобритания     •     2015     •     10мин
жанр
Документален
технология
Игрално кино
теми
Космос, Изборът
автор
Ивайло Дончев
публикувано на 27 Декември 2017
П рез 2012 година холандецът Bas Lansdorp, oсновател на Mars one, обявява публично проектът „Марс едно”, целящ да изпрати първите човешки заселници на Червената планета. Двеста хиляди души от цял свят се кандидатират, а три години по-късно от тях са останали шестстотин и шейсет финалисти. If I Die on Mars ни показва трима от тях – британският математик Райън, родената в Ирак Дина и Джеремиас от Мозамбик.
 
Обединени около една идея, за която се предполага, че трябва да е велика, героите споделят готовността си да умрат в космоса – някъде там, на 225 милиона километра от Земята. Да бъдат първите човеци там за тях би било привилегия – в името на която са готови да жертват всичко, което имат тук. А то – изглежда – не е чак толкова много. Райън разказва за липсващия в живота му баща; за това, че никога не е бил интимен с друго човешко същество; Дина – за миналото си в Ирак, за това как там е била третирана като вещ и за това, че нямала нужда от любов. Джеремиас, от друга страна, изглежда се радва на добра семейна среда, ала е разочарован от живота на Земята – войните, болестите и природните бедствия го карат да смята, че най-доброто, което може да се направи е да „рестартираме човечеството”, да поставим ново начало.
 
Прекрасно: но – що е ново начало?[i] И кой точно ще го поставя? Хора, които са деградирали до степен, че да твърдят, че „нямат нужда от любов”? Как точно преместването на друга планета ще реши проблемите, които произтичат от структурата на обществото ни, които са вкоренени дълбоко в културата ни и които продължават да се възпроизвеждат в продължение на векове? Този наивитет е сякаш основна черта в характера на всички поддръжници на самоцелния технически прогрес. Без значение дали става въпрос за астро-мечтатели, трансхуманисти, интернет-ентусиасти или комбинации между изброените, всички те гледат на технологиите като на панацея. Те могат да ви цитират числото Пи до деветдесетия знак след десетичната запетая; да изследват в детайли природни явления и да решават свръхсложни уравнения, но не и да решат въпроса на своето човешко съществуване.
 
Най-вероятно при един задълбочен психологически анализ на тримата герои ще „изскочат” доста любопитни неща. В самия край на филма Дина твърди, че да умре на Марс би било постижение. Противоречието в думите ѝ ще оставя на психоанализата и тук само ще се присъединя към изказаната секунди преди това констатация, че няма значение къде човек умира, а защо. Следвайки същата логика – няма значение къде човечеството ще продължи да съществува, а как. Не е нужно да си Нострадамус, за да направиш подобно прозрение. Понякога е достатъчно да не вярваш, че можеш да нахраниш душата си с цифри.
 
 
 
[i] Позволявам си да перифразирам великия Гео Милев
#космос #Марс #смърт #смелост #отчуждение #space #Mars #death #bravery #alienation #Ивайло #Дончев #Ivaylo #Donchev #Ivailo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Foundation
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2017