02.8 19:30ч
София
режисьор и сценарист  
продуценти  


Швеция     •     2017     •     11мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Екшън
технология
Игрално кино
теми
Индивид-общество, Престъпление
автор
Светлана Тодорова
публикувано на 4 Април 2018
С

викнали сме да мислим скандинавските страни за едни идеални места за живеене. Та нали всички възможни световни класации за стандарт на живот, удовлетвореност, щастие се оглавяват от някоя от тези държави, като всъщност им се налага да се състезават помежду си, почти няма кой да ги победи. Перфектни общества, където материална несигурност няма и не може да има - социални, ориентирани към човешките нужди, на един дъх от съвършенството. Райската градина...

Докато гледам филма, пресъздаващ действителни събития, случили се в Стокхолм през 2006 г., се чудя как да си обясня тази всеобща неадекватност на участниците. Може би когато живееш толкова защитен и подреден живот губиш някакви нормални инстинкти за опасност? Губиш способност за реална преценка на случващото се? Изчезва какъвто и да било импулс да се замесиш в нещо, което не касае конкретно теб? Може би губиш и някаква адекватна представа за действителността? От гледане на много филми, например, решаваш, че да обереш банка е най-простото нещо в света (а конкретните герои буквално се борят за наградата най-лош обирджия", така нелепо се провалят във всичко, че направо не е за вярване). Необясним за мен си остава и фактът, че абсолютно никой от немалкото свидетели не вика полиция. Те всъщност са едни наблюдатели, които с възбуда наблюдават случващото се, недоумяват, снимат, но нищо повече. Може би причината е в характерното за съвременния свят отчуждение - това, че стрелят не е повод за тревога щом не стрелят по теб... Случващото се предизвиква съвсем кратък проблясък на интерес и любопитство, който успешно и бързо бива изместен от други теми и разни ежедневни мисли и занимания.

Любопитен факт в случая е, че самият режисьор е бил реален свидетел на неуспешния обир. Всъщност той е един от двамата наблюдатели, които проследяват събитията и чиито диалози чуваме. В няколко интервюта във връзка с този филм, режисьорът дава две обяснения за реакциите на участниците. От една страна, той смята, че всеки от нас е главен герой в собствената си история и има за свой приоритет само нейното протичане и развитие. Съответно, случващото се в паралелните сюжети, не засяга теб самия - ако за заловения неудачен крадец това е важен, ключов епизод от живота му, за наблюдателите е напълно нормално в същото време да се вълнуват повече от качеството и цената на телефоните си.

Другият важен фактор, според твореца, е киното и неговото влияние върху възгледите на всеки човек. В случая, филмите за банкови обири са изградили някакви конкретни, нереалистични очаквания у хората и когато стават реални свидетели, те не могат да разпознаят ситуацията и затова не знаят как да реагират.

На мен лично и двете тези ми се струват меко казано спорни. Естествено, човешкият егоцентризъм е факт, той е част от инстинкта ни за оцеляване, това е нормално и не би могло да се оспори. Нелепо би било също да превъзнасяме чистия морал и героизъм. Човешките същества действат по различни, често неочаквани начини, понякога напълно нелогични и необясними. И не е задължително да постъпваш според очакванията, винаги си свободен да избираш.

Но не мога да приема теза, според която си напълно оневинен за действията си заради, примерно, лошото влияние на киното (в случая се визират, разбира се, холивудските филми). Или пък че когато нещо не засяга теб конкретно, морално е напълно оправдано да останеш безучастен. Може да е плод на Холивудското ми мислене, но все пак си мисля, че не бива така лесно да се отказваме да възприемаме човешкото същество като мислещо, преценяващо, избиращо, морално същество.

Смятам, че този филм е свързан - тематично, идейно - с пълнометражния филм на режисьора Квадратът" (The square, 2017, Златна палма, Кан), пожънал множество номинации и награди. И също като него той е провокация към зрителите, провокация към днешния начин на живот, провокация към съвременния човек, към неговите норми и реални очаквания, към остатъците му от морал и действителните му импулси и желания. Изкушаващо е да мислим за отпадането на нормите, на стереотипите и формализма, но дали сме готови да се изправим пред истинските си същности? Да живеем в свят без правила и очаквания?

Би било справедливо да кажем обаче, че режисьорът е хроникьор на разпада на западния тип общество и на ценностната система и морал, в който всички ние участваме, независимо дали го осъзнаваме или не, дали го искаме или не. Без да съди и да сочи с пръст, без да ни заблуждава и да се самозаблуждава за съучастничеството ни, той ни показва реалната картина на света, какъвто го вижда и ни предоставя свободата да избираме позицията си в него. В този смисъл филмите му са честни - няма илюзии и патетика, нито пък излишно морализаторство.

Носител на Златна мечка (Берлин, 2010) Incident by the bank е любопитен и чисто кинематографично. В свое интервю режисьорът обяснява, че филмът: ...е изцяло заснет с неподвижна камера. След това създадохме всички движения на камерата... Когато гледаш Incident by the bank, който е 11 минутен кадър, ти си наистина там, виждаш го като в реално време, без прекъсвания, но всъщност са комбинирани 5 различни гледни точки. Така че когато се местиш от едната към другата страна на рамката, ти преминаваш към друга гледна точка без да забележиш, че всъщност протичането на реалното време е прекъснато. А за мен реалното време е всъщност едно от най-интересните неща в снимането на филми. И тъкмо тази негова страна прави създаването на филми различно от другите форми на изкуството."*

Рубен Йостлунд, шведски режисьор, навлизащ в зрялата си житейска и в плодотворната си творческа възраст, може би тепърва ще ни предложи модели на поведение, достойни да формират мирогледа ни и полезни в реалния ни живот - ако наистина киното има силата да прави това. Но дори и само да ни разтърси, да ни накара да се замислим, да поставим под въпрос възгледите, реакциите, очакванията си, да видим себе си каквито сме, дори и това вече е много и заслужава внимание и уважение.
 

*http://directorsnotes.com/2017/08/03/ruben-ostlund-incident-by-a-bank/
И още:
https://www.rooftopfilms.com/blog/2010/07/filmmaker-interview-incident-by-a-bank/
http://coproductionoffice.eu/news/golden-bear-to-incident-by-a-bank-by-involuntary-director-ruben-oestlund

 

#bank #robbery #society #street #urban #stupid #stupidity #fail #epic #funny #смешни #банка #банков #обир #финансова #система #град #общество #човек #морал # #Ruben #ostlund #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Go Guide
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Под Моста
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
Stage Bar Благоевград
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проекта се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018