21.1 20:00ч
Благоевград
РЕЖИСЬОР  
ПРОДУЦЕНТ  
 MATT CERWEN
 KIERAN CATO
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Австралия       година    2013      времетраене    7мин
жанр    Философски Драма       технология    Игрално кино      тема    Тъга Бунт
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Стефан Добрев
публикувано на 10 Декември 2013
С ледва едно субективно ревю, защото откакто видях жълтия балон, това се превърна в един от любимите ми филми. Честно казано актьорската игра можеше и да е по-добра, но и така успява да предаде ефекта. За музиката също можете да се оплачете. Със сигурност някой някъде е можел да направи по-подходяща. Но бихте ли критикували нещо толкова гениално? Matt Cerven показва как човешкият дух не може да бъде унищожен. Затворена доживот, изолирана от всичко и всеки, натъпкана с лекарства до пълна загуба на разсъдък.  Понеже всичко е бяло не можете да осъзнаете колко подтискащо, депресиращо... не - смачкващо, е това. Отделете пет секунди да си се представите в такава ситуация. Само пет, защото може да ви дойде в повече. Това е реалността на момичето, в чийто свят попадаме. На нея не й е останало нищо. 

Но какво прави тя? Зяпа безмозъчно голата стена по цял ден? Съвсем не. Тя мечтае. Дори тези свръхдози наркотици не могат да отнемат мечтата й да бъде свободна (символиката на балона). Психологически в нея са останали само най-основните неща. Дори те трябва да се натрупват в продължение на 24 часа, за да могат да съберат достатъчно сила, че да се проявят. Гняв, тъга и щастие. Трите неща, които ни определят като хора. Забелязахте ли, че първите две са в баланс, докато жълтото е малко тук и там. Самата картина, която мацката рисува в главата си е произведение на изкуството. 

Имаше един момент, буквално момент - секунда или по-малко, върху който още мисля. Служителят, който й слага лекарствата - санитар ли е, медицинска сестра ли е - не знам. Когато излизаше от килията й (защото лудницата е както физически, така и психически затвор), той я погледна със съжаление. Поглеждайки към вратата обаче изражението му се промени коренно - сякаш се засрами, че е бил съпричастен. Тук ще отворя огромна тема за дискусия като кажа, че обществото ни изглежда като този тип. Просто си вършим работата, бавно и сигурно избутвайки човечеството към ръба. Цитатът на филма е "Има тънка линия между гениалност и лудост". Разсъждавайте върху това.
#inside #mad #insane #emotion #anger #dream #madhouse #лудница #луда #емоции #цветове #color #colour #цвят #гняв #ярост #тъга #мечта #лекарства #sad #drug

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018