05.7 19:30ч
София
автор
Юлиян Спасов
публикувано на 31 Януари 2018
Н еконформистката алтернатива. Какво ви събра заедно в екип и има ли обособена „висша цел” като посока, кауза може би, която ви движи напред?

Тази идея вече има една близо 5-годишна предистория. Първите две-три години аз и няколко мои приятели пробвахме да събираме филми – късометражно кино, независимо и експериментално кино и авудиовизуални артпроекти, просто като „културна сонда”, за да видим какво може да се намери в „по-невидимите” пластове на аудиовизуалното поле у нас. За две години събрахме около 30 филма и трябваше да се помисли за концепция за представянето им. Идеята за платформата изкристализира в движение и когато обстоятелствата се подредиха по добър за нас начин.

В България няма много възможности за постоянно представяне на късометражно, експериментално, анимационно кино, дори и на документални филми. Това са жанрове, които не са част от културния „мейнстрийм” /каквото и да означава това/. Следващ аргумент - приятелите, колегите и съмишлениците, които осъществяваме тази идея сме убедени, че трябва да се полагат усилия и да се разработват стратегии за развитие на публики, както и за срещи на публики. За нас и за нашата платформа зрителите са партньори, които участват активно в дейността ни. И трети важен акцент е, че съществува вакуум във финансирането на определени жанрове и на творци със „статус”, който не отговаря на „държавния стандарт” за кинодеец, кинотворец и т.н. – това са студенти, независими артисти и хора, които създават своите първи или втори филми след дебют. И като много важно обстоятелство – трябваше да си намерим точното място за този „бутиков” културен проект. За нас Културен център G8 е идеалното място и ние получаваме много голяма подкрепа от тях. Това са много интелигентни, отворени и подкрепящи хора, които имат разбиране на смисъл и за създаването на добавена стойност в полето на културата. Те подкрепиха тази идея в точния момент и продължават да ни подкрепят безусловно. Голям късмет е да имаш такъв партньор.

Казано накратко, ние искахме и пробвахме да създадем алтернатива за подкрепа и развитие на някакъв културен процес, който е по-освободен като комуникация, взаимодействие и хоризонт. И по-многоаспектен, защото ние не просто представяме филми, ние мислим за филмите като културна функция, за кроскултурни взаимодействия, не се интересуваме само от годината на производство, а искаме филмите да имат по-дълъг живот, повече срещи с различна публика и мислим за това как да се създават нови филми.
За нас е много важно, че всичко е на доброволни начала и има благотворителен характер. Вече сме убедени, че можем да си помагаме и от това да се получава нещо хубаво. Това, което ни движи напред е желанието ни за промяна и желанието да намерим начин да покажем любовта си към киното и уважение към хората, които правят филми и към тези които ги гледат.
 
Вече две години работите по модел, който е нов в България (ако правилно знам) и той се превръща в мотор с двоен ефект – привлича публика за български късометражни филми, както и подкрепя финансово и нефинансово по една късометражна продукция всяка година на състезателен принцип. Експериментален модел ли е или вече можем да говорим за постижение, което отваря нови възможности?

Това, което постигнахме за две години започна да става по-голямо от нас. В началото никой не вярваше особено, че ще постигнем нещо повече от представянето на няколко програми. Но идеята ни започна да се превръща в ефективен културен модел, какъвто до сега не се е случвал в България и едва ли се случва много често по света, най-малкото защото е свързан с много, много работа. Лично аз не знам за нещо подобно.

Резултатът за две години е доста изненадващ в положителен смисъл дори и за мен, пък аз съм доста непрактичен идеалист. Има няколко иновативни момента, които е важно да се спомент. Две години и три месеца ние представяме програми без прекъсване всеки месец, т.е. проектът има устойчивост. През 2017 представихме една програма в Пловдив и една извън България, на Дните на българската култура в град Форталеза, Бразилия. Вече представяме и международни програми. Имаме и съпътстващи събития и инициативи като изложби, работилница.

Също така, ние представяме уникални кураторски програми, т.е. въвеждаме нов културен агент в полето – кураторите. Това е съществен момент, защото в този тип програми има метаразказ, който самият куратор създава по начина, по който подрежда филмите, така че те „да си говорят помежду си”. Това се усеща и от зрителите. Ние нямаме прожекция, на която зрителите да бързат да излизат от салона след последния филм. Напротив, след прожекциите винаги оставаме, за да си поговорим – който иска, с когото иска и колкото иска, но не в режим на дискусия, а спонтанно и приятелски извън залата. Така, когато присъстват автори на прожекцията зрителите имат възможност по много по-непосредствен начин да общуват с тях.

Друг много важен момент е, че всъщност всички са въвлечени в благотворителността. Проектът има много висока добавена стойност. Авторите ни дават филмите си за уникалните кураторски програми безвъзмездно, кураторите и организаторите работят безвъзмездно, а зрителите чрез тяхното присъствие осигуряват постъпленията в нашия фонд, които ние даряваме всяка година за нови филми на конкурсен принцип. Журитата на тези конкурси също се ангажират с тази съвсем не лека работа безвъзмездно. Не на последно място, професионалистите, които предоставят нефинасовата подкрепа в нашите конкурси - Concept Studio, Frame by Frame Studio, Black Bros Sound също го правят изцяло благотворително. Всичко това, всички тези прекрасни хора създават уникални възможности за професионални и културни взаимодействия. Имаме също преки дарения от приятели и от съвършено непознати хора. На сайта ни има публикувана информация за всичко това и за всички хора, които ни помагат.

Имаме прекрасни партньорства с фестивали и културни институти, организации, продуценти не само в България. Благодарение на това направихме няколко много интересни международни програми – Албанско кино, Ново румънско кино, Израелско кино, Испански филми, създадени от деца, Независимо бразилско късометражно кино.

Тук трябва специално да спомена двама души: Ива Велева, художник, която създаде визията на платформата – лого и дизайн на всички визуални материали, които ни представят, включително и новия ни билет. Деси Даскалова, която ни създаде прекрасен сайт. И отново, всичко това, безвъзмездно. И още един човек - Емилиан Дечев, който предоставя между 50% и 70% отстъпки от наема на снимачна техника за проекти, подкрепени от нашата платформа.

Светът около нас ни кара да искаме нещата да стават лесно и бързо, и когато нещо не стане веднага много хора се отказват, мислейки си, че идеите им не са добри, щом срещат толкова много стени и затворени врати. Ние се намираме по средата на тези нагласи. За нас хубавите неща стават с много работа, търпение, движение на малки крачки и хора, които го искат. Така на втората  година ние успяхме да удвоим публиката  и да осигурим  два пъти и половина по-голяма подкрепа за бъдещи филми. На първия конкурс бяха подадени 14 проекта, а на втория вече имаме 35. Най-обнадеждаващото е, че тази година има много голямо жанрово разнообразие – има игрални, документални филми, мюзикъл, фентъзи, експериментални, дори независими пълнометражни филми, което е просто прекрасно. Сред участниците в конкурса има много студенти, които са важни за нас и много държим да ги подкрепяме, колкото и с каквото можем. Има също и независими творци – фотографи, журналисти, както и хора, които подготвят своите дебюти, първи или втори филм. За нас това беше една от големите ни цели – да станем работеща алтернатива именно за тези хора.

Също така, на сайта ни има една категория „Кооператив”, чиято цел е да се търси и предлага помощ за развитието и реализацията на филмови проекти. За моя голяма радост „Кооператив”-ът също проработва и има хора, които ни търсят за съдействие.
 
Струва ми се, че вече не можем да говорим за „експеримент”, а за културна платформа, която работи благодарение на всички участници в процеса. А това за нашата локална културна ситуация си е постижение, без излишна скромност, заради толкова много смислени и прекрасни хора, които ни подкрепят.
 
Как реагира публиката на българските филми? Ако може в един единствен нюанс да се обобщят реакциите на хората, натрупали се за вече над 20 събития, какъв е той?

Моите наблюдения показват, че има интерес към филмите, които ние представяме. И не само филми. Осъществихме един много интересен експеримент с една програма, която направи Янчо Михайлов – над 20 клипа на хип-хоп и рап изпълнители, обединени във визуален метаразказ. Беше много интересно като културно преживяване и за зрителите, и за самите изпълнители да гледат клиповете си като филм. Залата беше препълнена. Имахме специални прожекции за деца и ученици. Имаме зрители от всякакви възрасти. Вече започваме да пълним залите много често, а в началото сме имали случаи на прекрасни програми и филми, представяни пред десетина зрители, предимно приятели.

Зрителите ни са много отворени и търпеливи, защото не всички филми са с „идеално качество”, което не е за сметка на идеите и емоциите. Прекрасно е да видиш публика, която проявява любопитство и желание за разбиране, за комуникация, а не враждебност или склонност да се критикува и да обобщава в негативен план. Много е обнадеждаващо, че хората не са отчуждени от собствената си култура и когато има постоянни събития, публиката започва да си ги следи. И разбира се, голямо впечатление прави това, че хората не бързат да си тръгват след прожекциите. Това говори само за себе си.
 
 
Какви са наблюденията ви за развитието на късометражното и независимото кино в България? Броя филми като че ли расте, качеството със сигурност също, успехите по света значително, разнообразието от идеи експлодира за последните пет години. Могат ли да се дефинират причини или както е модерно - трендове, за този подем?

Това, което спред мен е най-важно да се каже е, че когато се говори за култура или за съвременно изкуство не може да се говори само за „видимите” тенденции. Това би било прекалено елементарно и високомерно. Процесите са много по-широки, дълбоки, разпластени, естествени или както искате ги наречете от това, което се представя в медиите в конкретен момент или година. Българското късометражно кино има сериозни традиции и преди 89-та година например,  има прекрасни филми, произведени в Студията за документални филми „Време“ от 70-те и 80-те на XXв, а и след това. За последните близо 30 години също са създадени филми, които си заслужава да бъдат видяни и гледани много повече от един път. Хубаво е да се каже, че наистина последните години има натрупване и забележителни късометражни филми, създадени  с много любов към киното и към човека, с чувство за естетика. Чудесно е, че започва да се развива забележимо и независимо кино. Все още има големи жанрови дефицити – комедии, фентъзи, експериментално кино и т.н. Но пък от друга страна, се разширяват възможностите за показ, благодарение и на други смислени хора, които работят в тази посока отново като кауза – сдружения, фондации, клубове, което би трябвало да повлияе на процесите и да стимулира разнообразие и различно мислене.

Също е важно да се отбележи, че жанровете и видовете кино, които са във фокуса на нашата платформа се случват в нашата национална кинематография най-вече благодарение на студентите в областта на филмовите изкуства, на хора, които творят и работят в интердисциплинарни културни сфери и на мечтатели, които искат да правят филми по собствен начин, различна естетика и като лично пътуване. Тези, съвсем не малки групи не са съвсем припознати от филмовата общност в България, като автори и аудиовизуални произведения. Това важи особено за студентите и т.нар. студентски филми, които не се възприемат съвсем като „истинско” кино, но от друга страна студентски филми влизат в селекциите на националните филмови фестивали, селектират се и получават награди и на международни фестивали, обаче за тях няма предвидено целево финансиране от Държавата с изключение на Национален Фонд Култура, Програма „Дебюти”, където може да кандидатстват студенти, завършили трети курс и Софийска програма „Култура”, която е с ограничен тематичен обхват. Това  е крайно недостатъчно като подкрепа. И въпреки всичко, тези хора и особено студентите правят филми с огромно желание и любов, основно на мускули, с приятели, с невероятни усилия, малко опит и много страхове, без почти никаква реална подкрепа, защото киното все пак е доста скъпо занимание. И тези от тях, които усояват да преодолеят тези екстремни условия на работа и да създават смислени, емоционални и красиви филми заслужават повече от уважение.
И така, ние видяхме вакуум и се опитваме да го запълним. Това ни струва много лично време, работа, усилия, търпение, но какво от това? Важното е да покажем, че и с подкрепа и взаимно уважение нещата също стават.
 
Появиха се доста нови начини и концепции за показ на филми, технологиите станаха достъпни. От друга страна настъпи хаос, сблъсъка межди традиционни модели и нови решения отвори неравенства, пейзажа се променя скоростно. Проблемите у нас си ги знаем, доста са, на най-различни нива, но ориентирани към решенията, какво би посъветвала младите кинаджии?

Не мога да давам съвети на никого. Всеки решава сам какъв иска да бъде, какво иска да постигне и как да го постигне. И би трябвало да има куража да стои зад решенията си. Единствено ще си позволя да призова към взаимно уважение – професионално и човешко, и особено от страна на младите творци към хората, които им помагат да си сбъднат идеите и мечтите – колеги, професионалисти, специалисти, хора от други сфери, приятели. Но също и от страна на хората с постижения и опит към техните млади колеги, за които всичко хубаво и трудно предстои. И също, за увереност, че може и да не се върви само по утъпканите пътища. Една хубава идея заслужава и това усилие.

За мен също е важно някак по-нормално да се приема това, че хората са различни и имат естественото право да се изразяват по различен начин. Също, че всеки има право да допуска  грешки, неуспехи и в това няма нищо страшно или апокалиптично. Струва ми се, че има нужда от възстановяване на баланса, на някаква нормалност, от успокояване на настървението, от хоризонт за всички участници – творци, професионалисти, специалисти, от известна гъвкавост и отвореност на позициите на страните, които участват в културния процес в тази сфера.

А пък ако има хора, които имат желание да работят за кауза, за идея, за промяна, за създаване на нови културни модели и практики... в наше лице могат да намерят подкрепа и партньор. Работа за вършене има много.
 
В момента тече вторият конкурс след успешния завършек на годината, в който ще наградите един филм. Как работи той, какви идеи участват, какви са тенденциите спрямо първия конкурс, благодарение на който се реализира Антигона.

Първоначалното ни намерение беше да подкрепяме по един филм на година с каквото можем и с каквото сме събрали като постъпления във Фонда. Журитата на конкурса се формират на квотен принцип от всички професионално „замесени лица” в процеса – от авторите, от кураторите, от организаторите, от партньорите.

На миналия конкурс журито избра да подкрепи два студентки филма – „Антигона” на Мартин Дангов и „Пари” на Калоян Патерков. „Антигона” беше селектиран  на „Златна роза”, 2017, програма „Открити хоризонти” и е в официалната селекция на Тrieste Film Festival, 2018. Вторият филм в момента е на етап постпродукция и очакваме с нетърпение неговата премиера. Всички участници в миналогодишния конкурс получиха стимулираща подкрепа под формата на драматургична консултация, от която се възползваха девет кандидата. На всички тях също искрено желаем успех и очакваме техните филми като част от нашите програми.
Тази година подкрепата на фонда ни ще отиде за три проекта – „#Day 148” на Олга Колева, „Гара Щастие” на Велианна Кашева и „Изповед” на Нешка Караджинска. Два документални проекта ще получат специална подкрепа под формата на съдействие и професионални контакти за осигуряване на ресурс за етапа на постпродукция за „Сезони в Гръцката махала“ на Павлина Иванова и помощ в развитието на проекта, и подготовката му за кандидатстване към други фондове и програми за филма  „Когато маските проговорят” на Биляна Карастоянова и Емануила Живкова. Отново ще предоставим на всички участници възможност за драматургични консултации, осигурени от екипа ни. Надяваме се, възможностите ни да се увеличават във времето със същото темпо. Надяваме се, че ще успяваме да привличаме повече хора за нашата идея и за платформата. И това е.
 
Основно към студентите ли е насочена организацията ви? Имате ли наблюдения дали и доколко утвърдени режисьори снимат късометражни филми?

Не. Тази година конкурсът беше отворен максимално като участници, жанрове и т.н. Искахме да видим какво се случва в полето - потенциал, тенденции. Резултатът е много обнадеждаващ. Широка възрастова граница, различен статус на участниците /студенти, дебютанти, хора, които развиват свои проекти след дебют, хора, които не се реализират професионално в областта на киното/ и много разнообразни жанрове.

Но студентите са ни приоритет, защото сме убедени, че има с какво да бъдем полезни. И то не само като подкрепа в рамките на конкурса, а и по принцип. Ние осигуряваме консултации, съдействаме за професионални контакти, осигуряваме постоянен екран за филмите им в рамките на нашите програми. Представяме студентки филми на културни форуми извън България – напр. 2017 участвахме в Дни на българската култура в Бразилия със съдействието на  Instituto Cultural ZENON Barreto и представихме програма от шест късометражни студентски филма. Тази година също се очертават подобни възможности.

Колкото до това кой кога снима късометражни филми, според мен, това зависи от историята и от този, който иска да я разкаже. Разбира се, има една такава културна нагласа, че пътят на режисьора е от късометражното кино, документални филми и пълнометражни игрални филми /по-рядко разбъркано и никога на обратно/, но за мен това е конюнктура и не ми е интересно да я коментирам.
 
Абе, въобще, привлекателно ли е да снимаш къс филм в България? Какви са шансовете той да получи заслужено внимание, предвид, че на стотици филми годишно, които снимаме, единици стигат до големи номинации, награди, и десетки стигат до платени и иновативни network платформи?

Според мен е привлекателно да търсиш най-добрия начин да изразиш идеите си и да ги споделиш пред повече хора, без значение от формата. Късометражното кино, експерименталното кино, независимото кино дават прекрасни възможности човек да се изрази, да се сподели по-смело. Ако не бъдем максималисти, преследвани от суета и желание за признание, ако „не ни се сияе” натрапчиво /както сполучливо казва един приятел/ ще можем да видим, че всичко си е на мястото и си е както трябва. Настървението да бъдеш постоянно осветяван от прожекторите е това, което всъщност заслепява много хора. Разбира се, съвременният свят преутвърждава необходимостта от културни агенти /мениджъри, концептуалисти, визионери... /и партньорства, които да подпомагат „видимостта”/. В предишни епохи /по-далечни от нашата, с по-сложни механизми за културна комуникация/ на творците едва ли им е било по-лесно. Имало е популярни, имало е различни, а има и такива, които повлияват световната култура години, дори векове по-късно. Имало е, има и ще има всичко, без значение какво виждаме и разбираме ние през собствената си позиция в конкретния момент.
Колкото до номинациите и наградите, аз имам малко по-особено мнение по въпроса, най-малкото защото повечето ми любими филми не са особено известни на по-широка публика и нямат много награди, номинации, но са стигнали до мен и силно са повлияли моята лична естетика и светоглед. Човек трябва да реши за себе си какво му е важно – какъв да е пътят, по който иска да стигне до другите хора и да си го следва, гони, търси както може. Още повече при такова производство на филми в световен план /и нямам предвид само филми на големите компании/ става все по-трудно да се определят тенденции, постижения и т.н. По-притеснителното е, че се променя нагласата за културната стойност на едно произведение на изкуството, в случая филм. Например на съвременните филми, като че ли им се отрежда много кратък живот /2-3 години/ - повечето фестивали имат изисквания за годината, в която излиза един филм, за да бъде селектиран, а след като минат по кината, следват едно две излъчвания по телевизионни канали и филмите изпадат от „видимостта” на съвременните тенденции, бързо заместени от други. Но полето на културата не се формира само от съвременни тенденции, въпреки че, погледнато от актуалния момент на наблюдателя или на участника в някакъв културен процес, може би не изглежда така. Това е най-разпространената културна заблуда в съвременния свят. Това е моментът когато формалните критерии започват да изместват смисъла, истината, проникновението, искреността на емоцията, уникалната човешката индивидуалност и красотата на душата, прелестта на споделените светове. В тази посока могат да се правят много, много интересни неща. И се правят, разбира се. У нас малко по-малко, отколкото има нужда.
 
Можем ли да търсим отчасти слабост и в значителна част от късите филми? Или липса на развита разпространителска мрежа? Лоши държавни и образователни политики? Трябва ли филмът да се прави по собствен усет или има определени модели и практики, които е „препоръчително“ да се следват? Немалко успешни филми по света следват някакъв познат pattern от сценарно ниво, предимство ли е това?

Това са много различни аспекти на съществуването на твореца и на филма в полето на киното. Аз не съм от хората, които първо виждат недостатъците в един филм. Предпочитам да търся искрата, емоцията, истината, която стои зад желанието и усилието да се създаде един филм. Разбира се, има и произведения, които не оставят никакъв шанс да ги хареса човек, но пък те могат да бъдат чудесен „инструмент” за обучение.

Разпространителска мрежа има, но липсват устойчиви усилия и практики за създаването на алтернативи за показ, особено на места, където от години няма киносалони. Гледането на филм в киносалон е културно преживяване. Тук трябва подкрепа и от държавата, защото в България пазарът не е особено голям. Много трудно е съществуването на малки салони, каквито реално почти няма или да се показват специализирани тематични програми. Ето, аз имам една мечта: да се правят веднъж в месеца шестчасови, осемчасови, дванайсетчасови или дори двайсет и четири часови програми – например представете си някъде всеки месец да се прожектират шест часа български документални филми. Пазарната стойност на подобна инициатива едва ли ще е голяма, но културната би била. Разбира се, това не означава да гледаш дванайсет часа без прекъсване, а означава, че има едно планирано време, в което могат да се видят цели панорами от филми. Нима по време на фестивалите зрителите не гледат повече от един филм последователно. Такова събитие няма как да се случи в България засега. Изобщо няма да коментирам какви са възможностите да се гледат филми в салон в по-малките градове и села – никакви.

Добри или лоши политики... според мен няма никакви политики. Всеки може да провери от колко време не са променяни Закона за филмовата индустрия, правилници и регламенти за финансиране и в каква степен тези документи отговарят на реалностите на ХХIв. Или в каква степен промените, които се подготвят след толкова години също са адекватни на времето, в което живеем. Политики означава възгледи, идеи за ефективно управление на процеси, създаване на нови възможности, разнообразие от практики, разширяване на участници и бенефициенти, резултати, развитие, промяна... Аз такива неща не виждам да се случват.
Мисля си, че когато човек решава да разкаже история, да изрази себе си и има желанието или претенцията да го казва/показва на други хора това предполага поне три неща – убеденост, искреност и професионализъм или поне стремеж към тези неща. Не че не може да се работи по готови схеми, но това едва ли е единственият възможен начин да демонстрираш професионализъм. Схемите работят, те са базирани на опита. Талантът и творчеството обаче ми се струва, че не предполагат ползването на еднакви схеми от всички за всеки филм. Те са много над това и могат да постигат много повече от репродуцирането на познати модели.
 
Какво планирате занапред?

Да работим. Всичко, което ще свършим можете да видите във Фейсбук и на сайта ни: www.newfilmalternative.com
Но в аванс ще кажа, че за януари предвиждаме щафетно гледане на документални филми – два прекрасни пълнометражни документални филма на Светослав Драганов в два последователни дни. През февруари отново ще покажем ново румънско кино, но този път ще присъства и продуцентът от Румъния, който ни съдейства за тези програми - Silvia Guță от Ultraviolet Media, която ще дойде на нашето събитие директно от Берлинале’18. Подготвяме програми за Пловдив, благодарение на една приятелка на инициативата ни, Моника. Също подготвяме програми от български късометражни филми, които ще бъдат представяни в Бразилия, благодарение на нашите партньори Nara Vasconcelos и Instituto Cultural ZENON Barreto; Pedro Cela, Eduardo Cunha Souza и Arthur Leite и 202B Coletivo. Подготвяме много интересни програми за лятото от дълги, бавни филми, и така.

Надяваме се на повече зрители, повече уникални програми и на повече възможности за подкрепа за нови филми.
#неконформистка #алтернатива #Ирина #Китова #късометражно #кино #студенти #доброволчество #изкуство #nonconformist #alternative #Irina #Kitova #short #films #students #volunteering #art

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Go Guide
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Dream Team Events
PR notes


Под Моста
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018