20.7 21:00ч
ѕловдив
ѕловдив


ревю
име
e-mail



автор
ёли€н —пасов
публикувано на 31 януари 2018
Ќ еконформистката алтернатива.  акво ви събра заедно в екип и има ли обособена „висша цел” като посока, кауза може би, ко€то ви движи напред?

“ази иде€ вече има една близо 5-годишна предистори€. ѕървите две-три години аз и н€колко мои при€тели пробвахме да събираме филми – късометражно кино, независимо и експериментално кино и авудиовизуални артпроекти, просто като „културна сонда”, за да видим какво може да се намери в „по-невидимите” пластове на аудиовизуалното поле у нас. «а две години събрахме около 30 филма и тр€бваше да се помисли за концепци€ за представ€нето им. »де€та за платформата изкристализира в движение и когато обсто€телствата се подредиха по добър за нас начин.

¬ Ѕългари€ н€ма много възможности за посто€нно представ€не на късометражно, експериментално, анимационно кино, дори и на документални филми. “ова са жанрове, които не са част от културни€ „мейнстрийм” /каквото и да означава това/. —ледващ аргумент - при€телите, колегите и съмишлениците, които осъществ€ваме тази иде€ сме убедени, че тр€бва да се полагат усили€ и да се разработват стратегии за развитие на публики, както и за срещи на публики. «а нас и за нашата платформа зрителите са партньори, които участват активно в дейността ни. » трети важен акцент е, че съществува вакуум във финансирането на определени жанрове и на творци със „статус”, който не отговар€ на „държавни€ стандарт” за кинодеец, кинотворец и т.н. – това са студенти, независими артисти и хора, които създават своите първи или втори филми след дебют. » като много важно обсто€телство – тр€бваше да си намерим точното м€сто за този „бутиков” културен проект. «а нас  ултурен център G8 е идеалното м€сто и ние получаваме много гол€ма подкрепа от т€х. “ова са много интелигентни, отворени и подкреп€щи хора, които имат разбиране на смисъл и за създаването на добавена стойност в полето на културата. “е подкрепиха тази иде€ в точни€ момент и продължават да ни подкреп€т безусловно. √ол€м късмет е да имаш такъв партньор.

 азано накратко, ние искахме и пробвахме да създадем алтернатива за подкрепа и развитие на н€какъв културен процес, който е по-освободен като комуникаци€, взаимодействие и хоризонт. » по-многоаспектен, защото ние не просто представ€ме филми, ние мислим за филмите като културна функци€, за кроскултурни взаимодействи€, не се интересуваме само от годината на производство, а искаме филмите да имат по-дълъг живот, повече срещи с различна публика и мислим за това как да се създават нови филми.
«а нас е много важно, че всичко е на доброволни начала и има благотворителен характер. ¬ече сме убедени, че можем да си помагаме и от това да се получава нещо хубаво. “ова, което ни движи напред е желанието ни за пром€на и желанието да намерим начин да покажем любовта си към киното и уважение към хората, които прав€т филми и към тези които ги гледат.
 
¬ече две години работите по модел, който е нов в Ѕългари€ (ако правилно знам) и той се превръща в мотор с двоен ефект – привлича публика за български късометражни филми, както и подкреп€ финансово и нефинансово по една късометражна продукци€ вс€ка година на състезателен принцип. ≈кспериментален модел ли е или вече можем да говорим за постижение, което отвар€ нови възможности?

“ова, което постигнахме за две години започна да става по-гол€мо от нас. ¬ началото никой не в€рваше особено, че ще постигнем нещо повече от представ€нето на н€колко програми. Ќо иде€та ни започна да се превръща в ефективен културен модел, какъвто до сега не се е случвал в Ѕългари€ и едва ли се случва много често по света, най-малкото защото е свързан с много, много работа. Ћично аз не знам за нещо подобно.

–езултатът за две години е доста изненадващ в положителен смисъл дори и за мен, пък аз съм доста непрактичен идеалист. »ма н€колко иновативни момента, които е важно да се спомент. ƒве години и три месеца ние представ€ме програми без прекъсване всеки месец, т.е. проектът има устойчивост. ѕрез 2017 представихме една програма в ѕловдив и една извън Ѕългари€, на ƒните на българската култура в град ‘орталеза, Ѕразили€. ¬ече представ€ме и международни програми. »маме и съпътстващи събити€ и инициативи като изложби, работилница.

—ъщо така, ние представ€ме уникални кураторски програми, т.е. въвеждаме нов културен агент в полето – кураторите. “ова е съществен момент, защото в този тип програми има метаразказ, който сами€т куратор създава по начина, по който подрежда филмите, така че те „да си говор€т помежду си”. “ова се усеща и от зрителите. Ќие н€маме прожекци€, на ко€то зрителите да бързат да излизат от салона след последни€ филм. Ќапротив, след прожекциите винаги оставаме, за да си поговорим – който иска, с когото иска и колкото иска, но не в режим на дискуси€, а спонтанно и при€телски извън залата. “ака, когато присъстват автори на прожекци€та зрителите имат възможност по много по-непосредствен начин да общуват с т€х.

ƒруг много важен момент е, че всъщност всички са въвлечени в благотворителността. ѕроектът има много висока добавена стойност. јвторите ни дават филмите си за уникалните кураторски програми безвъзмездно, кураторите и организаторите работ€т безвъзмездно, а зрителите чрез т€хното присъствие осигур€ват постъплени€та в наши€ фонд, които ние дар€ваме вс€ка година за нови филми на конкурсен принцип. ∆уритата на тези конкурси също се ангажират с тази съвсем не лека работа безвъзмездно. Ќе на последно м€сто, професионалистите, които предостав€т нефинасовата подкрепа в нашите конкурси - Concept Studio, Frame by Frame Studio, Black Bros Sound също го прав€т изц€ло благотворително. ¬сичко това, всички тези прекрасни хора създават уникални възможности за професионални и културни взаимодействи€. »маме също преки дарени€ от при€тели и от съвършено непознати хора. Ќа сайта ни има публикувана информаци€ за всичко това и за всички хора, които ни помагат.

»маме прекрасни партньорства с фестивали и културни институти, организации, продуценти не само в Ѕългари€. Ѕлагодарение на това направихме н€колко много интересни международни програми – јлбанско кино, Ќово румънско кино, »зраелско кино, »спански филми, създадени от деца, Ќезависимо бразилско късометражно кино.

“ук тр€бва специално да спомена двама души: »ва ¬елева, художник, ко€то създаде визи€та на платформата – лого и дизайн на всички визуални материали, които ни представ€т, включително и нови€ ни билет. ƒеси ƒаскалова, ко€то ни създаде прекрасен сайт. » отново, всичко това, безвъзмездно. » още един човек - ≈милиан ƒечев, който предостав€ между 50% и 70% отстъпки от наема на снимачна техника за проекти, подкрепени от нашата платформа.

—ветът около нас ни кара да искаме нещата да стават лесно и бързо, и когато нещо не стане веднага много хора се отказват, мислейки си, че идеите им не са добри, щом срещат толкова много стени и затворени врати. Ќие се намираме по средата на тези нагласи. «а нас хубавите неща стават с много работа, търпение, движение на малки крачки и хора, които го искат. “ака на втората  година ние усп€хме да удвоим публиката  и да осигурим  два пъти и половина по-гол€ма подкрепа за бъдещи филми. Ќа първи€ конкурс б€ха подадени 14 проекта, а на втори€ вече имаме 35. Ќай-обнадеждаващото е, че тази година има много гол€мо жанрово разнообразие – има игрални, документални филми, мюзикъл, фентъзи, експериментални, дори независими пълнометражни филми, което е просто прекрасно. —ред участниците в конкурса има много студенти, които са важни за нас и много държим да ги подкреп€ме, колкото и с каквото можем. »ма също и независими творци – фотографи, журналисти, както и хора, които подготв€т своите дебюти, първи или втори филм. «а нас това беше една от големите ни цели – да станем работеща алтернатива именно за тези хора.

—ъщо така, на сайта ни има една категори€ „ ооператив”, чи€то цел е да се търси и предлага помощ за развитието и реализаци€та на филмови проекти. «а мо€ гол€ма радост „ ооператив”-ът също проработва и има хора, които ни търс€т за съдействие.
 
—трува ми се, че вече не можем да говорим за „експеримент”, а за културна платформа, ко€то работи благодарение на всички участници в процеса. ј това за нашата локална културна ситуаци€ си е постижение, без излишна скромност, заради толкова много смислени и прекрасни хора, които ни подкреп€т.
 
 ак реагира публиката на българските филми? јко може в един единствен нюанс да се обобщ€т реакциите на хората, натрупали се за вече над 20 събити€, какъв е той?

ћоите наблюдени€ показват, че има интерес към филмите, които ние представ€ме. » не само филми. ќсъществихме един много интересен експеримент с една програма, ко€то направи янчо ћихайлов – над 20 клипа на хип-хоп и рап изпълнители, обединени във визуален метаразказ. Ѕеше много интересно като културно прежив€ване и за зрителите, и за самите изпълнители да гледат клиповете си като филм. «алата беше препълнена. »махме специални прожекции за деца и ученици. »маме зрители от вс€какви възрасти. ¬ече започваме да пълним залите много често, а в началото сме имали случаи на прекрасни програми и филми, представ€ни пред десетина зрители, предимно при€тели.

«рителите ни са много отворени и търпеливи, защото не всички филми са с „идеално качество”, което не е за сметка на идеите и емоциите. ѕрекрасно е да видиш публика, ко€то про€в€ва любопитство и желание за разбиране, за комуникаци€, а не враждебност или склонност да се критикува и да обобщава в негативен план. ћного е обнадеждаващо, че хората не са отчуждени от собствената си култура и когато има посто€нни събити€, публиката започва да си ги следи. » разбира се, гол€мо впечатление прави това, че хората не бързат да си тръгват след прожекциите. “ова говори само за себе си.
 
 
 акви са наблюдени€та ви за развитието на късометражното и независимото кино в Ѕългари€? Ѕро€ филми като че ли расте, качеството със сигурност също, успехите по света значително, разнообразието от идеи експлодира за последните пет години. ћогат ли да се дефинират причини или както е модерно - трендове, за този подем?

“ова, което спред мен е най-важно да се каже е, че когато се говори за култура или за съвременно изкуство не може да се говори само за „видимите” тенденции. “ова би било прекалено елементарно и високомерно. ѕроцесите са много по-широки, дълбоки, разпластени, естествени или както искате ги наречете от това, което се представ€ в медиите в конкретен момент или година. Ѕългарското късометражно кино има сериозни традиции и преди 89-та година например,  има прекрасни филми, произведени в —туди€та за документални филми „¬реме“ от 70-те и 80-те на XXв, а и след това. «а последните близо 30 години също са създадени филми, които си заслужава да бъдат вид€ни и гледани много повече от един път. ’убаво е да се каже, че наистина последните години има натрупване и забележителни късометражни филми, създадени  с много любов към киното и към човека, с чувство за естетика. „удесно е, че започва да се развива забележимо и независимо кино. ¬се още има големи жанрови дефицити – комедии, фентъзи, експериментално кино и т.н. Ќо пък от друга страна, се разшир€ват възможностите за показ, благодарение и на други смислени хора, които работ€т в тази посока отново като кауза – сдружени€, фондации, клубове, което би тр€бвало да повли€е на процесите и да стимулира разнообразие и различно мислене.

—ъщо е важно да се отбележи, че жанровете и видовете кино, които са във фокуса на нашата платформа се случват в нашата национална кинематографи€ най-вече благодарение на студентите в областта на филмовите изкуства, на хора, които твор€т и работ€т в интердисциплинарни културни сфери и на мечтатели, които искат да прав€т филми по собствен начин, различна естетика и като лично пътуване. “ези, съвсем не малки групи не са съвсем припознати от филмовата общност в Ѕългари€, като автори и аудиовизуални произведени€. “ова важи особено за студентите и т.нар. студентски филми, които не се възприемат съвсем като „истинско” кино, но от друга страна студентски филми влизат в селекциите на националните филмови фестивали, селектират се и получават награди и на международни фестивали, обаче за т€х н€ма предвидено целево финансиране от ƒържавата с изключение на Ќационален ‘онд  ултура, ѕрограма „ƒебюти”, където може да кандидатстват студенти, завършили трети курс и —офийска програма „ ултура”, ко€то е с ограничен тематичен обхват. “ова  е крайно недостатъчно като подкрепа. » въпреки всичко, тези хора и особено студентите прав€т филми с огромно желание и любов, основно на мускули, с при€тели, с неверо€тни усили€, малко опит и много страхове, без почти никаква реална подкрепа, защото киното все пак е доста скъпо занимание. » тези от т€х, които усо€ват да преодоле€т тези екстремни услови€ на работа и да създават смислени, емоционални и красиви филми заслужават повече от уважение.
» така, ние вид€хме вакуум и се опитваме да го запълним. “ова ни струва много лично време, работа, усили€, търпение, но какво от това? ¬ажното е да покажем, че и с подкрепа и взаимно уважение нещата също стават.
 
ѕо€виха се доста нови начини и концепции за показ на филми, технологиите станаха достъпни. ќт друга страна настъпи хаос, сблъсъка межди традиционни модели и нови решени€ отвори неравенства, пейзажа се промен€ скоростно. ѕроблемите у нас си ги знаем, доста са, на най-различни нива, но ориентирани към решени€та, какво би посъветвала младите кинаджии?

Ќе мога да давам съвети на никого. ¬секи решава сам какъв иска да бъде, какво иска да постигне и как да го постигне. » би тр€бвало да има куража да стои зад решени€та си. ≈динствено ще си позвол€ да призова към взаимно уважение – професионално и човешко, и особено от страна на младите творци към хората, които им помагат да си сбъднат идеите и мечтите – колеги, професионалисти, специалисти, хора от други сфери, при€тели. Ќо също и от страна на хората с постижени€ и опит към техните млади колеги, за които всичко хубаво и трудно предстои. » също, за увереност, че може и да не се върви само по утъпканите пътища. ≈дна хубава иде€ заслужава и това усилие.

«а мен също е важно н€как по-нормално да се приема това, че хората са различни и имат естественото право да се израз€ват по различен начин. —ъщо, че всеки има право да допуска  грешки, неуспехи и в това н€ма нищо страшно или апокалиптично. —трува ми се, че има нужда от възстанов€ване на баланса, на н€каква нормалност, от успоко€ване на настървението, от хоризонт за всички участници – творци, професионалисти, специалисти, от известна гъвкавост и отвореност на позициите на страните, които участват в културни€ процес в тази сфера.

ј пък ако има хора, които имат желание да работ€т за кауза, за иде€, за пром€на, за създаване на нови културни модели и практики... в наше лице могат да намер€т подкрепа и партньор. –абота за вършене има много.
 
¬ момента тече втори€т конкурс след успешни€ завършек на годината, в който ще наградите един филм.  ак работи той, какви идеи участват, какви са тенденциите спр€мо първи€ конкурс, благодарение на който се реализира јнтигона.

ѕървоначалното ни намерение беше да подкреп€ме по един филм на година с каквото можем и с каквото сме събрали като постъплени€ във ‘онда. ∆уритата на конкурса се формират на квотен принцип от всички професионално „замесени лица” в процеса – от авторите, от кураторите, от организаторите, от партньорите.

Ќа минали€ конкурс журито избра да подкрепи два студентки филма – „јнтигона” на ћартин ƒангов и „ѕари” на  ало€н ѕатерков. „јнтигона” беше селектиран  на „«латна роза”, 2017, програма „ќткрити хоризонти” и е в официалната селекци€ на “rieste Film Festival, 2018. ¬тори€т филм в момента е на етап постпродукци€ и очакваме с нетърпение неговата премиера. ¬сички участници в миналогодишни€ конкурс получиха стимулираща подкрепа под формата на драматургична консултаци€, от ко€то се възползваха девет кандидата. Ќа всички т€х също искрено желаем успех и очакваме техните филми като част от нашите програми.
“ази година подкрепата на фонда ни ще отиде за три проекта – „#Day 148” на ќлга  олева, „√ара ўастие” на ¬елианна  ашева и „»зповед” на Ќешка  араджинска. ƒва документални проекта ще получат специална подкрепа под формата на съдействие и професионални контакти за осигур€ване на ресурс за етапа на постпродукци€ за „—езони в √ръцката махала“ на ѕавлина »ванова и помощ в развитието на проекта, и подготовката му за кандидатстване към други фондове и програми за филма  „ огато маските проговор€т” на Ѕил€на  арасто€нова и ≈мануила ∆ивкова. ќтново ще предоставим на всички участници възможност за драматургични консултации, осигурени от екипа ни. Ќад€ваме се, възможностите ни да се увеличават във времето със същото темпо. Ќад€ваме се, че ще усп€ваме да привличаме повече хора за нашата иде€ и за платформата. » това е.
 
ќсновно към студентите ли е насочена организаци€та ви? »мате ли наблюдени€ дали и доколко утвърдени режисьори снимат късометражни филми?

Ќе. “ази година конкурсът беше отворен максимално като участници, жанрове и т.н. »скахме да видим какво се случва в полето - потенциал, тенденции. –езултатът е много обнадеждаващ. Ўирока възрастова граница, различен статус на участниците /студенти, дебютанти, хора, които развиват свои проекти след дебют, хора, които не се реализират професионално в областта на киното/ и много разнообразни жанрове.

Ќо студентите са ни приоритет, защото сме убедени, че има с какво да бъдем полезни. » то не само като подкрепа в рамките на конкурса, а и по принцип. Ќие осигур€ваме консултации, съдействаме за професионални контакти, осигур€ваме посто€нен екран за филмите им в рамките на нашите програми. ѕредстав€ме студентки филми на културни форуми извън Ѕългари€ – напр. 2017 участвахме в ƒни на българската култура в Ѕразили€ със съдействието на  Instituto Cultural ZENON Barreto и представихме програма от шест късометражни студентски филма. “ази година също се очертават подобни възможности.

 олкото до това кой кога снима късометражни филми, според мен, това зависи от истори€та и от този, който иска да € разкаже. –азбира се, има една такава културна нагласа, че път€т на режисьора е от късометражното кино, документални филми и пълнометражни игрални филми /по-р€дко разбъркано и никога на обратно/, но за мен това е конюнктура и не ми е интересно да € коментирам.
 
јбе, въобще, привлекателно ли е да снимаш къс филм в Ѕългари€?  акви са шансовете той да получи заслужено внимание, предвид, че на стотици филми годишно, които снимаме, единици стигат до големи номинации, награди, и десетки стигат до платени и иновативни network платформи?

—поред мен е привлекателно да търсиш най-добри€ начин да изразиш идеите си и да ги споделиш пред повече хора, без значение от формата.  ъсометражното кино, експерименталното кино, независимото кино дават прекрасни възможности човек да се изрази, да се сподели по-смело. јко не бъдем максималисти, преследвани от суета и желание за признание, ако „не ни се си€е” натрапчиво /както сполучливо казва един при€тел/ ще можем да видим, че всичко си е на м€стото и си е както тр€бва. Ќастървението да бъдеш посто€нно освет€ван от прожекторите е това, което всъщност заслеп€ва много хора. –азбира се, съвременни€т св€т преутвърждава необходимостта от културни агенти /мениджъри, концептуалисти, визионери... /и партньорства, които да подпомагат „видимостта”/. ¬ предишни епохи /по-далечни от нашата, с по-сложни механизми за културна комуникаци€/ на творците едва ли им е било по-лесно. »мало е попул€рни, имало е различни, а има и такива, които повли€ват световната култура години, дори векове по-късно. »мало е, има и ще има всичко, без значение какво виждаме и разбираме ние през собствената си позици€ в конкретни€ момент.
 олкото до номинациите и наградите, аз имам малко по-особено мнение по въпроса, най-малкото защото повечето ми любими филми не са особено известни на по-широка публика и н€мат много награди, номинации, но са стигнали до мен и силно са повли€ли мо€та лична естетика и светоглед. „овек тр€бва да реши за себе си какво му е важно – какъв да е път€т, по който иска да стигне до другите хора и да си го следва, гони, търси както може. ќще повече при такова производство на филми в световен план /и н€мам предвид само филми на големите компании/ става все по-трудно да се определ€т тенденции, постижени€ и т.н. ѕо-притеснителното е, че се промен€ нагласата за културната стойност на едно произведение на изкуството, в случа€ филм. Ќапример на съвременните филми, като че ли им се отрежда много кратък живот /2-3 години/ - повечето фестивали имат изисквани€ за годината, в ко€то излиза един филм, за да бъде селектиран, а след като минат по кината, следват едно две излъчвани€ по телевизионни канали и филмите изпадат от „видимостта” на съвременните тенденции, бързо заместени от други. Ќо полето на културата не се формира само от съвременни тенденции, въпреки че, погледнато от актуални€ момент на наблюдател€ или на участника в н€какъв културен процес, може би не изглежда така. “ова е най-разпространената културна заблуда в съвременни€ св€т. “ова е моментът когато формалните критерии започват да изместват смисъла, истината, проникновението, искреността на емоци€та, уникалната човешката индивидуалност и красотата на душата, прелестта на споделените светове. ¬ тази посока могат да се прав€т много, много интересни неща. » се прав€т, разбира се. ” нас малко по-малко, отколкото има нужда.
 
ћожем ли да търсим отчасти слабост и в значителна част от късите филми? »ли липса на развита разпространителска мрежа? Ћоши държавни и образователни политики? “р€бва ли филмът да се прави по собствен усет или има определени модели и практики, които е „препоръчително“ да се следват? Ќемалко успешни филми по света следват н€какъв познат pattern от сценарно ниво, предимство ли е това?

“ова са много различни аспекти на съществуването на твореца и на филма в полето на киното. јз не съм от хората, които първо виждат недостатъците в един филм. ѕредпочитам да търс€ искрата, емоци€та, истината, ко€то стои зад желанието и усилието да се създаде един филм. –азбира се, има и произведени€, които не остав€т никакъв шанс да ги хареса човек, но пък те могат да бъдат чудесен „инструмент” за обучение.

–азпространителска мрежа има, но липсват устойчиви усили€ и практики за създаването на алтернативи за показ, особено на места, където от години н€ма киносалони. √ледането на филм в киносалон е културно прежив€ване. “ук тр€бва подкрепа и от държавата, защото в Ѕългари€ пазарът не е особено гол€м. ћного трудно е съществуването на малки салони, каквито реално почти н€ма или да се показват специализирани тематични програми. ≈то, аз имам една мечта: да се прав€т веднъж в месеца шестчасови, осемчасови, дванайсетчасови или дори двайсет и четири часови програми – например представете си н€къде всеки месец да се прожектират шест часа български документални филми. ѕазарната стойност на подобна инициатива едва ли ще е гол€ма, но културната би била. –азбира се, това не означава да гледаш дванайсет часа без прекъсване, а означава, че има едно планирано време, в което могат да се вид€т цели панорами от филми. Ќима по време на фестивалите зрителите не гледат повече от един филм последователно. “акова събитие н€ма как да се случи в Ѕългари€ засега. »зобщо н€ма да коментирам какви са възможностите да се гледат филми в салон в по-малките градове и села – никакви.

ƒобри или лоши политики... според мен н€ма никакви политики. ¬секи може да провери от колко време не са промен€ни «акона за филмовата индустри€, правилници и регламенти за финансиране и в каква степен тези документи отговар€т на реалностите на ’’Iв. »ли в каква степен промените, които се подготв€т след толкова години също са адекватни на времето, в което живеем. ѕолитики означава възгледи, идеи за ефективно управление на процеси, създаване на нови възможности, разнообразие от практики, разшир€ване на участници и бенефициенти, резултати, развитие, пром€на... јз такива неща не виждам да се случват.
ћисл€ си, че когато човек решава да разкаже истори€, да изрази себе си и има желанието или претенци€та да го казва/показва на други хора това предполага поне три неща – убеденост, искреност и професионализъм или поне стремеж към тези неща. Ќе че не може да се работи по готови схеми, но това едва ли е единствени€т възможен начин да демонстрираш професионализъм. —хемите работ€т, те са базирани на опита. “алантът и творчеството обаче ми се струва, че не предполагат ползването на еднакви схеми от всички за всеки филм. “е са много над това и могат да постигат много повече от репродуцирането на познати модели.
 
 акво планирате занапред?

ƒа работим. ¬сичко, което ще свършим можете да видите във ‘ейсбук и на сайта ни: www.newfilmalternative.com
Ќо в аванс ще кажа, че за €нуари предвиждаме щафетно гледане на документални филми – два прекрасни пълнометражни документални филма на —ветослав ƒраганов в два последователни дни. ѕрез февруари отново ще покажем ново румънско кино, но този път ще присъства и продуцентът от –умъни€, който ни съдейства за тези програми - Silvia Guță от Ultraviolet Media, ко€то ще дойде на нашето събитие директно от Ѕерлинале’18. ѕодготв€ме програми за ѕловдив, благодарение на една при€телка на инициативата ни, ћоника. —ъщо подготв€ме програми от български късометражни филми, които ще бъдат представ€ни в Ѕразили€, благодарение на нашите партньори Nara Vasconcelos и Instituto Cultural ZENON Barreto; Pedro Cela, Eduardo Cunha Souza и Arthur Leite и 202B Coletivo. ѕодготв€ме много интересни програми за л€тото от дълги, бавни филми, и така.

Ќад€ваме се на повече зрители, повече уникални програми и на повече възможности за подкрепа за нови филми.
#неконформистка #алтернатива #»рина # итова #късометражно #кино #студенти #доброволчество #изкуство #nonconformist #alternative #Irina #Kitova #short #films #students #volunteering #art

запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
»«ѕ–ј“» ‘»Ћћ ≈ »ѕ  ќ» —ћ≈ Ќ»≈? ѕ–≈—÷≈Ќ“Џ– —“ј“»—“» »  ќЌ“ј “
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управл€ва от сдружение  инематограф ћеди€
създаден в Ѕългари€
уебсайт, изграден от uli.space

н€кои права запазени ¬© 2012-2018