23.8 21:00ч
Ѕлагоевград


гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
»вайло ƒончев
публикувано на 14 Ќоември 2015
ќ бщата информаци€ за филма и човека зад него, ƒжъстин “аг, може лесно да бъде намерена в интернет. «атова директно нагазваме с въпросите в дълбокото – към скритите замисли на автора, нещата, за които „Mouse-X” ни кара да се главоблъскаме.

screenshot from the movie Mouse X

«ащо Ѕибли€та? «ащото е лесно разпознаваема или има по-дълбок замисъл?
“ърсехме тежки книги, купихме също санскритско-английски речник, който се оказа твърде гол€м, така че Ѕибли€та е почти по случайност. ¬ крайна сметка т€ бе интересен вариант, понеже с отвар€нето ѝ на „Ѕитие” правим асоциации с иде€та за неща като ѕървородни€ гр€х.

»маше ли верси€ на филма с реч (изключае това „не отново” накра€), или от самото начало беше решил да го заснемеш по този начин? «ащо?
Ќ€маше верси€ с реч, макар че имаше верси€ с допълнителен диалог в самото начало, ко€то премахнах по н€колко причини. ѕърво, гласът представл€ваше съзнание, което не е развито в кратки€ филм, а само в пълнометражни€, така че не исках да се залав€ме с част, ко€то не можем да представим в рамките на петнайсет минути. ¬торо – исках да направ€ филма колкото е възможно по-международно достъпен без да се налага да плащам за дублаж или субтитри в кра€ на редакци€та, защото знаех, че н€маше да са останали пари. ”сетих, че диалогът н€маше да допринесе с нищо към истори€та. ѕремахването му всъщност ни даде шанс да направим истори€та напрегната само чрез снимки, което е при€тна задача за един режисьор. Ќа практика също знаехме, че имаме ограничен бюджет и че може и да не успеем да задържим екипа за повече от четири дни – всичко, което можехме да направим, за да подобрим истори€та като същевременно намал€ме времето за снимки беше важно. ƒа се наложи да снимаме наново сцена поради лош звук бе един от проблемите, които искахме да избегнем. «атова чудесни€т ни тонрежисьор, »тамар –озенблум, записа звука, като след това го смеси с много впоследствие записани шумове. 

»мето на геро€, изигран от ƒжулиан Ќикълсън, е јндерсън. —ъщо като »збрани€т в „ћатрицата”. —ъвпадение ли е това?
ѕредполагам, че не. Ќе съм го направил нарочно, но обичам „ћатрицата” и „јндерсън” винаги ме е впечатл€вало като първо име. «вучи силно и в същото време общо, не лично.
 
Ћюбими€т ти антиутопичен роман/филм?
“ова вече е труден въпрос, ето два: „„овекът във високи€ замък” – защото успешно разказва истори€, предизвикваща представата ни за реалността, без почти никаква научна фантастика. –оманът използва един гол€м мисловен експеримент (действието се развива в јмерика след ¬тората световна война в алтернативна реалност, в ко€то съюзниците губ€т), за да очертае плен€ващи€ портрет на връзката ни с реалността и онова, което лежи отвъд. ƒруги€т е „Ќие” – книга на ≈вгений «ам€тин, ко€то ƒжордж ќруел цитира като вдъхновение за „1984”. “ова е книга, писана в началото на 20-те години на минали€ век в –уси€, по-късно забранена до 80-те поради схващането, че идеите ѝ са предизвикателни спр€мо комунизма.

 огато јндерсън не усп€ва да удари сво€та „главна” верси€ с книгата, той пада. «ащо? ќзначава ли това, че всеки јндерсън има определена съдба, ко€то тр€бва да се реализира? » ако това не стане – има наказание, изпадане от системата, смърт?
ћисл€, че причината е по-проста. “ова ще стане €сно в пълнометражни€ филм (успеем ли да го заснемем) – „главни€т” јндерсън изб€гва замаха на книгата и инерци€та на движението кара други€т да падне на пода. Ќо за да отговор€ на втората част на въпроса ти, тук става дума за детерминизъм – експериментът е базиран на иде€та, че в нашето т€ло има много връзки, които въздействат на онова, което ни се случва във всеки един момент. ƒори решени€та ни могат да са автоматични и базирани на предишни наши изжив€вани€. јко беше възможно да видим всички тези различни взаимодействи€, може би тогава щ€хме да успеем, използвайки неверо€тно мощни квантови процесори, да изчислим какво би направил човек. ѕредставете си го така – зарът символизира шанса, но не и случайността. —лучаен е само защото не можем да контролираме всички сили, които му въздействат. ¬ „Mouse-X” имаме експеримент с множество клонинги на един човек, в който много аспекти могат да бъдат контролирани и вс€ка част от всеки човек е наблюдавана, за да позволи задълбочено изследване на поведението. Ќа този етап от експеримента ние вече не наблюдаваме, ние предричаме, изпробвайки квантови€ модел на јндерсъните, който е направен, за да разберем дали когато една единствена променлива в експеримента се измени, те реагират по начина, който се очаква от т€х. ўе свърши ли „наши€т” јндерсън поставен в партер[i] накра€? ќнова, което за него изглежда инстинктивно, всъщност е предвидимо – веднъж щом е построен модел, описващ какво представл€ва един јндерсън.
 
¬се пак това е измислица – гол€ма иде€, използвана за да ни предвижи към нещо значително по-малко негативно. „естно!

“очно до дюшека, на който геро€т пада, има плакат. ѕрилича на пропаганден материал, но е нечетим.  акво изобраз€ва той?
“ова е пропаганден плакат и се чете „22 глави са по-добре от една”.

 ой чертае хиксовете? Ќие, н€кой, който не познаваме или и двете? ‘окусираш се само върху микрокосмоса и личната идентичност или в€рваш, че има нещо повече от това? „е н€кой иска да бъдем мишки?
≈кспериментът се провежда от човешки същества. Ќормални човешки същества. Ќамирам филми като „The Wicker Man” за неверо€тни, защото в т€х виждаме хора, които прав€т ужас€ващи неща, понеже пасват в представата им за допустимо. —ъщото може да се каже за масовото производство на месни продукти – не се питаме дали жестокостта си заслужава, за да имаме какво да €дем. Ќие можем да извършваме ужасни неща и да н€маме проблем с това, стига да сме единодушни какво е добро и зло.

≈кспериментът е ужас€ващ защото тези хора просто вършат работа. Ѕидейки такива, на клонингите се гледа като на нещо по-малко от човеци, понеже не са личности. “ози филм и двете последващи истории, които имам, са частично замислени да оспор€т иде€та за индивидуализма, че всички сме различни и че различи€та ни прав€т щастливи. “ака че кратки€т отговор е, че хиксовете са направени от хора, и да, н€кой иска да бъдем мишки.
 
»ма ли надежда в света, който творбата ти представ€? ј в истински€?  акви са шансовете ни да избегнем съдбата на јндерсън и, което е по-важно, какво можем да направим за целта?
“ова е страхотен въпрос, тъй като знам, че „Mouse-X” предполага липсата на надежда. Ќо не в€рвам, че това е така. «апланувал съм три пълнометражни филма, особено два от т€х, базирани на този св€т, който се движи от безнадежден мисловен експеримент към по-гол€ма, духовна иде€, разкриваща нещо много обнадеждаващо. ѕредполагам, че това, което би могъл да разчетеш в „Mouse-X”, особено когато бъде развит в пълнометражен, e, че ние не сме нашето т€ло, ни е сме само ¬ т€ло. ƒали сме чисто физически? —амо плътта, в ко€то сме? »ли може да сме нещо повече, отвъд всичко това? Ќе претендирам да имам отговори, но често го об€сн€вам така:
 

ѕредстави си, че си герой в компютърна игра и един ден се осъзнаваш – поглеждаш себе си и виждаш ръцете и краката си, перфектно възпроизведени, и се питаш „откъде съм дошъл”. Ѕи могъл да търсиш вечно и да проследиш ц€лото си съществуване до всеки пиксел. Ќо никога не би намерил екрана.
 
«нам, че това звучи лишено от надежда. Ќо само ако в€рваш, че ти —» пиксела.
Ќе мисл€, че сме индивидуални пиксели, мисл€, че има нещо повече от това, което сега знаем и казвам това като човек, който не е особено религиозен.
 
„есто описвам „Mouse-X” така – ако можеше да щракнеш с пръсти и да клонираш всеки отделен физически елемент от себе си в точно копие в съседната ста€, щеше ли този човек да бъде теб, дори само за миг? јко си само физическите елементи, побрани в т€лото ти, тогава – да. “ова е материално копие. Ќо ако този клонинг не е точно теб, тогава тр€бва да се запитаме ко€ част от теб съществува вън от т€лото, вън от кожата, или вън от физически€ св€т, който към момента разбираме. “ова не е точна наука, разбира се, а мисловен експеримент, замислен като предизвикателство към схващането ни за индивидуализъм и уникалност.

» така – какво правим за целта? ќпас€вам се, че имам доста философски отговор – тр€бва да се освободим от егото си, от иде€та, че сме специални и докато не знаем повече – да живеем за другите и не само за себе си. «ащото тайната на живота е не да намерим смисъла, а да се освободим от него. ¬еднъж осъзнал, че смисълът е измислен от човека, е възможно да разбереш колко много от световните проблеми произтичат от човека, егото и т.н.

Ќо това не е лесно, както би могъл да предположиш, защото кариерата ми е изградена върху намирането на смисъла. јз също се бор€ с това. » в индустри€, толкова силно повли€на от егото, знам, че за да успе€, тр€бва да извърв€ внимателно път€ между това да бъда известен и да искам да бъда известен.
 
¬сичко това ми дава горивото за филмите, които искам да прав€ и със сигурност не твърд€, че съм прав за всичко – просто това са нещата, за които мислих докато правех „Mouse-X”.
 
[i] ѕартер – термин от класическата борба, означаващ положение, при което борецът застава на колене и лакти – бел. »вайло ƒончев
#Justin #Tagg #Mouse-X #антиутопи€ #dystopia #ћатрицата #The #Matrix # апан #The #Wicker #Man #Ќие #We #„овекът #във #високи€ #замък #The #man #in #the #high #castle #«ам€тин #Zamyatin #ќруел #Orwell #1984 #»вайло #ƒончев #Ivaylo #Donchev

запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
»«ѕ–ј“» ‘»Ћћ ≈ »ѕ  ќ» —ћ≈ Ќ»≈? ѕ–≈—÷≈Ќ“Џ– —“ј“»—“» »  ќЌ“ј “
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управл€ва от сдружение  инематограф ћеди€
създаден в Ѕългари€
уебсайт, изграден от uli.space

н€кои права запазени ¬© 2012-2018