09.4 19:30ч
Велико Търново


гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
Ангел Иванов
публикувано на 24 Октомври 2014
Р азкажи малко повече за себе си.
Аз съм едно момиче, завършило кино, което обикаля из различни кътчета на света и обича да гледа през очите на хората там.

Наистина беше малко, но пък съдържателно. Как намерихте Алаа?
С Алаа се запознах в България. Аз съм близка на арабската общност. Запознахме се случайно в интернет. Още в първите 5 минути от разговора разбрахме, че сме изживели един и същи конфликт от двете страни на границата между Сирия и Турция. Бързо осъзнахме, че можем да направим нещо заедно и да покажем частица от тази история.

А как определяш филма - портрет ли е или по-скоро разказ, зловеща импресия от войната в Сирия?
Далеч не можем да говорим за филм-портрет. Историята на самия Алаа е много по-дълбока. Нека приемем, че това не е филм, който се е опитвал да влезе в някаква жанрова характеристика. Това е един откровен разговор с едно момче от войната. Тази история не заема политическа страна. Не е важно къде падат бомбите, а какво оставят след себе си.

?В този смисъл, споделяш ли мнението, че в тази война няма изцяло виновни и изцяло невинни. В бежанския лагер във Враждебна имах възможност да се запозная с момче-кюрд от кюрдския град Камишли, който казваше, че “всички са срещу нас – и Диктаторът (Асад) и бунтовниците.”
В арабския свят по принцип винаги някой е срещу някой. Дори да няма огън, съществува напрежение между различните арабски народи и различните религиозни разклонения на Исляма. Това да се запали огън и този огън да се превърне в пожар, не е толкова трудно. Невинни са всъщност всички цивилни, които съставляват голяма част от жертвите в тези конфликти. Не се заемам да казвам кой е виновен. Когато умират хора, виновният го няма. Остава само една земя, пропита с кръв.

Самият Самюъл Хънтингтън в популярния си труд Сблъсъкът на цивилизациите” разсъждава за Ислямската култура като конфликтна и милитаристична. Как ти звучи подобна теза?
В голяма част от живота си съм живяла в Ислямския свят. Смея да кажа, че тази религия в зародиша си е много хуманистична и чиста. Това как тя се интерпретира от различните си течения, или в резултат на външни влияния, е съвсем отделен въпрос.

?Днес, в светлината на актуалните събития около мрачния възход на Ислямска държава, включително в Сирия, как изглеждат и звучат посланията на твоя филм?
Посланията на филма продължават да бъдат актуални. Проблемът не е, че има още един участник в конфликта. Проблемът е, че продължава да се лее кръв. Насилието винаги поражда насилие, а проливането на кръв винаги е повод за отплата. Колелото някъде трябва да спре да се върти.
 
Съществува мнение, че Асад е нещо като щит за християнското население в Сирия. За това то да не пострада. Знаем за немалките мащаби на Антиохийската Патриаршия. Това мнение споделя например и актьорът Башар Рахал, който има роднини православни християни там. Какво мислиш за този аспект на конфликта?
В крайна сметка не мисля, че в конфликта има пощадени. Сирия е почти разрушена.

Как се прави филм за война? Има ли изобщо нещо такова като удачен, успешен подход към темата, без разбира се това да звучи цинично... Помним впечатляващи примери за неконвенционални решения. Например изумителната анимация на Ари Фолман “Валс с Башир” или пък “Ливан” на Самоел Маоз, в който виждахме всичко през очите на войниците в танка – все за Израело-Ливанския конфликт... Тук виждаме документални кадри от войната на непрофесионален оператор... Та, кое увлича зрителя в най-голяма степен?
Когато си в центъра на събитието, някакси мислиш повече за това да заснемеш мига по какъвто и да е било начин с налични средства, отколкото дали е правилно композиран кадърът. Именно това прави кадъра от войната жив. Тук снайперистът ти диша във врата, можеш да бъдеш застрелян като пиле, защото в ръката ти има видеозаписно устройство.

Съчетавайки осмислените впечатления на героя в мирна среда и бурните емоции на живот и смърт при полесраженията и в полевите болници, като усещане и визия търсеше контрапункт или тъкмо обратното - единство между двете?
Това кое е мирна среда, също е спорен въпрос. Това, че физическият ти живот е по някакъв начин защитен, не означава че живееш в мир. Разбира се, не можем да сравняваме квартирата на Алаа в София с бойното поле, но картините от войната продължават да бъдат бомбите в душата му всеки Божи ден. Видеата ни връщат точно в онези мигове. Те са подправката на разказа му.

?Подозирам, че сте спестили доста кървави кадри. Къде е границата? Защото кръвта плаши хората и показва истинския ужас на войната.
Това е точно така. Спестихме много от тежките кадри. Ако питаш мен - граница няма. Войната е война с цялата болка на умиращи в кадър деца и възрастни, на пръснати мозъци и свличащи се черва... Нека все пак приемем, че зрителите щяха да спрат филма на третата му минута или наистина да им прилошее. С екипа се споразумяхме, че кадрите към момента са напълно в нормалните граници.

Въобще, каква беше целта – да стреснете, да бъдете състрадателни, да отправите политическо или чисто човешко послание?
Кратко. Чисто човешкото.

?В един момент от филма става дума и за бежанските лагери в България и изобщо за отношението на нашето общество към бежанците. Според мен има две реалности по въпроса, които съм виждал с очите си. Едновременно, тези хора са жертви на война, а част от нас ги посрещат със злоба и страх (Розово), но има и такива сред тях, които се държат неблагодарно – в крайна сметка България им дава убежище, в което не летят куршуми. Условията за живот са на втори план, когато поне има живот. Интересно ми е какво мислиш ти.
Арабин и асоциацията “тероризъм”. Това е проблемът. Също така безчовечността е проблем днес. Хората извън войната не са особено сензитивни за потърпевшите. Днес бежанецът не е желан никъде. Не бих казала, че отношението на част от бежанците е неблагодарно. Това е едно състояние, в което животът ти, макар и извън войната, е тук между тези четири стени в лагера. Бъдещето е повече от неясно. Имаш убежище, но нямаш дом и връщане назад. Това те кара да се бунтуваш.

Какво се случва с Алаа днес?
Алаа беше в Дания. Аз също съм в Дания сега. Тук бежанците не са малко. По стандартите на тази страна те са настанени в комфортни лагери и също така всеки един от тях бива щателно разследван. Бъдещето на бежанеца тук също някак изнервено се бави... Алаа не издържа. Замина в трета дърважа.

Откривам дълбок смисъл в думите на Алаа, когато разказва, че му е било страшно трудно да гледа болката в очите на хората и опосредстващата роля на айпада му е помогнала. Това не е ли метафора въобще за киното. Камерата, изкуството ни помага да понесем по-леко света такъв, какъвто е?
Може би ще прозвучи донякъде нелепо, но Алаа е снимал с огромна охота дори най-големите кървища. Движеща сила е била не бягството от действителността, а това видеото да се разпространи максимално. Нещо като морално успокояване за непримиримия дух на Алаа. Камерата в документалното кино не може да лъже. Тук желанието да заснемеш и покажеш реалността е по-силно от страха, състраданието и т.н. А игралното кино само по себе си е пречупване на реалността.

Интересно е къде си живяла, къде пътуваш, каза, че често го правиш?
Като дете израстнах в Либия. Завърших образованието си в България и след това започнах да пътувам. Не го правя просто заради пътуването. Правя го с ясното съзнание, че ще прекарам дълго време на дадено място. Някакъв адреналин. Смяна на страницата, на историята. Турция, Иран, Египет, Русия , Кипър. Днес съм в Дания. За утре все още не знам.

За финал, кажи няколко думи на КИНЕМАТОГРАФ.BG и неговите читатели/зрители.
Пожелавам ви да подкрепяте изкуството! Нови и нови надежди. И една истина. В Бълария има много талантливи хора и все още такива, които ги ценят.
#марина #шахризад #янчо #михайлов #yancho #mihailov #marina #shahrizad #алаа #alaa #сирия #siria #syria #war #civil #war #bashar #al #asad #2013 #2014 #documentary #alaah #ala #ала #игрално #кино #арабския #свят #middle #east #wars #arab #world #idil #идил #ислям #сунити #шиити #sunis #shia #islam #arab #world #iraq

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018