Николай Бекярски
Материалният свят, в които живеем, ни залива постоянно с фалшиви идеали и ценности. Телевизията ни насажда изкривени представи, хората вече не искат да бъдат себе си, а образите от екрана, напудрени и изкуствени. Връзката между филма ми и хората на изкуството може би е тази, че те, както и Попришчин са изправени на ръба. Притиснати от битовизми все повече се отдалечават от призванието си и идеалите си.
АВТОР Янчо Михайлов
К ажи повече за себе си. Режисьор, оператор или и двете?

Оператор съм, режисурата беше стечение на обстоятелствата, по неволя.  Трябваше да си снимам упражнението на 35 мм лента и нямаше с кой. То беше част от програмата ни по операторство в НАТФИЗ. Беше, защото от миналата година отпадна от програмата, затвориха лабораторията в Киноцентъра за жалост.

Това нещо обичайно ли е в академията, да се налага да снимате сами задачите си?

Имахме упражнения, които можем да заснемем сами, или по желание с режисьор. Също така имаме и съвместни задачи, но това беше докато аз учех.  Мисля че има нова учебна програма, в която всички работят заедно.

Когато аз самият бях студент, преподавателите ни съветваха да си създаваме екипи още докато учим. Ти имаш ли режисьор, с когото да работиш по общи проекти, или за всеки филм снимаш с различни хора?

Аз не успях да открия своя режисьор в академията. Работил съм с трима, но нямаше разбирателство.

Опитът ти по "Из дневникът на един луд" промени ли отношението ти към режисьорската работа. Какво повече научи за правенето на кино?

За мен „Дневникът“ не е първата ми работа като режисьор. В тези операторски упражнения, за цялото ни следване съм работил самостоятелно. Много е трудно, когато си сам, разпокъсваш се и мислиш за много неща едновременно. Това се отразява, появяват се дупки и те личат. Киното е колективна работа, всяка една позиция е важна. Аз предпочитам да съм зад камерата, там се чувствам по-комфортно.

Ти си човек, който активно работи по професионални снимачни площадки, предполагам още от времето, когато е сниман и този филм. Помогна ли ти това, за да влезеш в ролята на режисьор в собствения ти проект?

Честно казано не мисля. По скоро опитът ми по терените, ми е дал отношение към моята си част от работата – операторството. За режисурата може би е по-важно да имаш ясна идея пред себе си, да си наясно какво искаш да кажеш.

Как реши да направиш филм по конкретно този текст на Гогол?

Идеята се роди случайно. Бях притиснат от срокове, идваше краят на семестъра и аз все още не бях решил с какво ще се представя. Бях в задръстване на път за НАТФИЗ и си мислех за представлението на Иван Добчев в Сфумато „Оооо - Сънят на Гогол“. То завършва именно с Дневникът и реших,че тази история ме вълнува и бих я заснел.

По какъв начин темата за малкия човек, който иска да бъде голям е актуална днес. Виждаш ли връзка между филма и състоянието на хората на изкуството в България.

Аз мисля,че тя е актуална повече от всякога. Материалният свят, в които живеем, ни залива постоянно с фалшиви идеали и ценности. Телевизията ни насажда изкривени представи,  хората вече не искат да бъдат себе си, а образите от екрана, напудрени и изкуствени. Връзката между филма ми и хората на изкуството може би е тази, че те, както и Попришчин са изправени на ръба. Притиснати от битовизми все повече се отдалечават от призванието си и идеалите си.

Това изглежда като нерешим избор. Да се утвърждаваш с това, което правиш, или да оцеляваш в една ненормална среда. В този смисъл намираш ли нещо нередно в начина, по който държавата се отнася към хората на изкуството и не е ли ситуацията, в която се намираме признак за лудостта на цялото ни общество?

От промените насам, държавата постоянно демонстрира пренебрежението си към изкуството. Тя се опитва да ни убеди, че то е излишество, което трябва да се отстрани. Не знам дали е лудост, но със сигурност е наглост, не е нормално да се плаща заплата от 350 лв в театрите, как се живее с такива средства? Може би заслужаваме съдбата си, щом търпим покорно, оплакващи се локално, помежду си, без да предприемаме сериозни действия. Тук там някой надига глава, но за малко. Ще видим тези протести докъде ще доведат, надявам се хората да са единни и да не се отказват.

Дано наистина. Да се върнем на филма. Как се спря на Васил Дуев? Той ли беше първия ти избор за тази роля? Как оценяваш крайния резултат от работата ви заедно?

Пъвоначалният ми избор беше Антонио Демитревски, но той ми отказа поради ангажименти, беше на фестивала Варненско лято. Бях гледал Васко в дипломния му спектакъл „Черната дупка“ и реших, че е много подходящ. До този момент не го познавах и много се зарадвах,че прие. Щастлив съм, че така стана, с Васко си паснахме веднага, на терен се разбирахме сякаш бяхме екип от години. Сигурен съм, че и с Антонио щеше да е интересно, но съм много доволен от това, което даде Васко, 80 % от филма е неговото превъплъщение в образа на Попришчин.

Без съмнение тази роля е предизвикателство за всеки актьор. Стана дума, че филмът е резултат на операторска задача за работа на 35 мм кино лента, а в същото време текстът е подчертано театрален. Каква е разликата между кино и театър по отношение на интерпретирането на даден текст и какъв беше в случая твоя подход?

В киното имаш много повече възможности, можеш да обогатиш текста с камерата, осветлението, близките планове. Изразните средства на театъра са коренно различни, там се залага основно на актьорската игра и текста. Гледах „Госпожица Юлия“ на Лив Улман от програмата на Киномания. Този филм е по пиесата на Август Стринберг, който също съм гледал на софийска сцена. Екранизацията беше строго придържана към текста, без да са правени промени за големия екран и все пак беше много въздействащо. В моя случай, бях задължен да снимам в павилион, нямах бюджет за декор и използвах наличния в павилиона. Искам да кажа, че ако можех, щях да добавя към филма екстериори. Текста съм адаптирал за възможностите с които разполагах - две кутии лента или 8 минути. Ако разполагах с повече, вероятно адаптацията ми щеше да е коренно различна.

Значи почти не е имало възможност за дубли?

Да, не сме правили, компенсираме дублите с репетиции.

От тук нататък планираш ли да режисираш пак нещо свое, или ще се отдадеш изцяло на операторството?

Със сигурност, ако попадна на нещо, което да ме вълнува и искам да разкажа, ще режисирам. На този етап нямам такива проекти.

А има ли проект, по който да си ангажиран като оператор?

В момента работя по няколко проекта. С колеги от НАТФИЗ снимаме документален филм за хижа Коза стена, завършвам монтажа на едно експериментално филмче, което заснехме през лятото и имам покана от режисьор за дипломен филм.

Успех ти желая със всички проекти! На финала, за да спазим традицията, кажи няколко думи и за феновете на късото кино.

Благодаря, правете късо кино, хубаво е да го има, то е трамплин към голямото.
АВТОР Янчо Михайлов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+