17.10 19:00ч
—офи€


гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
янчо ћихайлов
публикувано на 23 Ќоември 2014
изик, писател, активист, режисьор, продуцент.  ак се съчетават тези дейности и как си вли€€т една на друга?
“ова са само етикети. »ли в най-добри€ случай само про€влени€. “и си този, който —». “ова е май проблем на съвременното общество – да виждаме хората като съвкупност от роли и общоприети етикети, а не като живи актьори в тази »гра на привидности.  акто казва главни€т герой в „Ѕългари€, тази вечна ерес”, целта е да излезеш от тази »гра, за да бъдеш „свободен като птица, ко€то не мисли как да лети, защото т€ ≈ полет”.
јз лично съм се захващал с това или онова, защото ми е било интересно в момента или по-често от необходимост, а не защото съм искал да бъда „по професи€ или призвание” писател, програмист, шофьор, режисьор или активист.
 
 иното е форма на комуникаци€, проводник на идеи и ценности. Ќезависимо от жанровата му характеристика или от категоризирането му по друг признак, през екрана никога не преминава само информаци€, а и конкретни послани€. ¬ този контекст, какъв филм е „Ѕългари€, тази вечна ерес“?
“ози филм е най-вече ерес срещу каноните – жанрови, филмови, наративни, политически, религиозни, икономически, културни. Ќай-общо казано съм се опитвал на всички възможни нива да прав€ и казвам нещата, така както Ќ≈ е общоприето. ¬секи, който е учил кино или е просто киноман, има ц€л набор от не€вни допускани€ и очаквани€, какво “–яЅ¬ј да е един филм. Ќеща, които са „всеизвестни”, които „работ€т”, които са „нормални”. јко обаче правилата са толкова €сни и недвусмислени, защо има толкова малко интересни български филми през последните десетилети€? “ова между другото е много по-широк проблем, който ми се струва, че зас€га ц€лото българско общество – уж на всички им е €сно какво и как тр€бва да се направи, но почти никой не си задава въпроса: «ащо? —лушах репортаж по радиото как в н€какво село събрали пари и си вдигнали черква.  огато попитаха местни€ големец, защо именно черква са решили да постро€т, той малко се смути, но накра€ предложи „очевидни€” отговор: „јми за да сме нормално село вече!” јз пък се питам, ако всички настина зна€т какво значи Ѕългари€ „да е нормална държава”, защо реалността е толкова незадоволителна? ¬ мо€ филм точно с това се занимавам – подлагам на съмнение „нормалността”, статуквото, „здрави€ смисъл”, „правоверността” в най-общ смисъл. »ли казано по друг начин – проблематизирам „очевидното”.
 
 акво е посланието, което кардинално се опитваш да предадеш? »ли какво усещане искаш да оставиш в зрител€?
ѕосланието е, че алтернативи има!  огато след 20 години живот в —јў се завърнах в Ѕългари€, се сма€х от повсеместното усещане за безизходица. —€каш „ ра€т на истори€та” на ‘рансис ‘уку€ма бе неизбежно достигнат. —€каш мрачната фантази€ на ћаргарет “ачър, че обществото е само набор от атомизирани егоистични индивиди и „н€ма никаква алтернатива”, бе реално осъществена именно в Ѕългари€.  ой, как и защо е усп€л толкова успешно да наложи тези нагласи в общественото подсъзнание е интересен въпрос. —ъщественото обаче е, че тази индоктринаци€ на безизходност и безнадеждност прави българите едни от най-нещастните хора в света. ћотиваци€та ми беше да предложа един по-оптимистичен светоглед, който е неортодоксален, но и дълбоко български в същото време.
 
«ащо ƒелфиново?  рие ли се н€какъв символ зад това име?
¬ известен смисъл това е филм пътешествие, в който главните герои обикал€т ц€ла Ѕългари€ в търсене на утопичното село ƒелфиново. ’ората в това село живе€т според принципите на справедливост, солидарност и самоуправление – ценности, обратни на тези, които са ни наложени в „големи€ св€т”. ѕейо ѕоета об€сн€ва, че ранните заселници се „наричали делфини, защото си помагали един на друг срещу акулите от външните морета”, което и дава името на селото. ¬същност филмът е посветен на ѕейчо ѕейчев, който е себе си в рол€та на ѕейо и който трагично загина след снимките на филма.

 ало€н ѕатерков от актьор в пълнометражни€ ти проект влезе в рол€та на сърежисьор в късометражни€ ви филм „ онтражур” .  ак се случи тази пром€на и как протече съвместната ви работа заедно?
ѕрез тези три години, през които се проточи работата по „Ѕългари€, тази вечна ерес”,  ало€н завърши режисура, но като почти всички млади български кинаджии н€маше възможност да реализира собствен проект. «атова решихме заедно с него и оператора ћихаил Ѕоевски – точно в духа на „делфините” от ƒелфиново – сами да продуцираме половинчасов филм. ѕравенето на кино е по принцип колективна дейност, така че аз лично не виждам особен проблем режисьорската функци€ да бъде също споделена. ѕродукци€та си имаше собствените проблеми, но повечето б€ха предизвикани от външни фактори и липсата на финансиране.

 онтражур. ћного добро заглавие. ќткъде дойде? »ма ли и друг смисъл, освен очевидни€? 
 акто казах по-рано, аз не в€рвам в „очевидните” неща. ¬същност общата тема на филма е именно „нещата не са това, което изглеждат”.  онтражур е фотографски термин, който означава „срещу светлината”. Ќо когато снимаш срещу светлината, чертите на лицето на човека пред обектива изчезват. »дентичността се разтвар€ в силната задна светлина и може да бъде подменена с нещо друго. —нимането в контражур е отвар€не на опасната врата към лъжата и манипулаци€та.
 ак избрахте »во ∆елев и —илви€ —таноева?  акви качества тр€бваше да притежават, за да интерпретират конкретно тези роли? 
—ъщо като  ало€н, »во идва от „Ѕългари€, тази вечна ерес”. ¬същност геро€т в „ онтражур” е разписан специално за него. ƒори поези€та във филма всъщност е леко аранжирана верси€ на поези€та на сами€ »во, ко€то той имаше навик да сподел€ на facebook. Ѕез преувеличение мога да кажа, че тази истори€ не би могла да съществува без »во в рол€та на ненадеждни€ разказвач. ј по това време »во работеше заедно със —илви€ —таноева в други проекти, така че те си имаха вече изградена хими€ помежду си, когато дойдоха в „ онтражур”.

Ќа втори план във филма се връщаме на протестите от миналото л€то.  аква е рол€та на тази специфична атмосфера, ко€то беше обхванала обществото ни, за предаване на посланието на филма?
ќт една страна, аз в€рвам във възможността за радикална пром€на, но от друга страна, има дълбоки съмнени€ към силите, които движат тълпите. —трува ми се, че има н€колко нива на манипулаци€ в това как функционират протестите – т€хното „самовъзникване”, натискът над индивидуалните участници за съгласуваност и в крайна сметка външното рамкиране и интерпретиране на медиите. ¬ известен смисъл протестите са силната задна светлина, ко€то облива влюбената двойка и подлага на съмнение валидността на т€хната истори€.

» в двата филма се смесват игрални с документални елементи. ћислиш ли, че киното тр€бва да е актуално на насто€щата ситуаци€? ƒали българското кино, като ц€ло, е „в крак с времето“? 
»ма една много важна концепци€ сред илюзионисти, писатели и режисьори – преустанов€ване на недоверието (suspension of disbelief). »де€та е, че зрител€т, читател€т и въобще публиката тр€бва да бъдат вкарани в това състо€ние на временно доверие, за да може истори€та, ко€то разказваме, да им въздейства. ≈дин от подходите е именно премахването на разделението между игрално и документално. Ќай-добрите документални филми са изключително манипулативни, а най-добрите игрални филми ни карат безусловно да в€рваме в реалността на т€хната наративна веселена. ўо се отнас€ до българското кино, струва ми се, че през последните поне 35 години никак не беше „в крак с времето”, но от друга страна, като че ли точно сега започват да се наблюдават н€кои съвсем нови търсени€, които може да са началото на така дългоочакваната нова „нова вълна”.
 
 ак се прав€т филми без бюджет в Ѕългари€?  акво означава за теб „Ќезависимо кино“?
‘илми без бюджет се прав€т трудно - както в Ѕългари€, така и по света. Ќо както мо€т опит показва, а и на доста други смелчаци, това все пак е възможно. ¬същност филми съвсем „без бюджет” не съществуват, но е възможно с бюджет, много по-нисък от това, което се приема за „нормално”, да се направи нещо стойностно. Ќо тр€бва да сме на€сно, че работиш ли на микро-бюджет, за съжаление тр€бва да си налагаш доста ограничени€ на творческите импулси и амбиции. ќт друга страна, има и такъв парадокс – колкото по-малко финансиране получаваш отвън, толкова по-малко натиск ще ти бъде оказван върху насоката на проекта. ¬ такъв смисъл „независимото кино” тр€бва да се схваща като независимо от финансов натиск, което в крайна сметка си е про€ва на н€какви властови отношени€.
 
ўе продължаваш ли да правиш филмите си по същи€ начин? »маш ли проект, по който в момента работиш? 
 акто се казваше в н€какъв виц, най-добре е да си млад, здрав и богат. Ќо реални€т живот изисква доста гол€ма гъвкавост, когато не всички обсто€телства са наредени по най-благопри€тни€ за теб начин, което на практика е винаги. “ака че ще прав€ филми по всеки възможен начин, включително и ниско бюджетни, ако н€ма друг начин. ѕо-лошо от това да не направиш нещо, точно както ти се иска, е да не го направиш въобще. »скам да подчерта€, че за мен лично киното не е кариера, а само едно подход€що средство за изказване на мои собствени идеи. Ѕих могъл да ги изкажа и по друг начин – например в литература или чрез социални действи€.  иното си остава едно от най-комплексните, скъпи и технически средства на изказ, но все пак не тр€бва да се забрав€, че е само меди€, а съдържанието, което се израз€ва чрез него, поддържа диалога с хората жив. —амо ако наистина н€мах нищо съществено да комуникирам, бих пов€рвал на ћаршал ћаклуън, че „меди€та е посланието”...
¬ момента работ€ по пълнометражен филм, наречен „ћегале “еа”. “ова е любовен триъгълник на две нива - в насто€щето и в 29 година пр. н. е. √ероите са археолог или одриски воин жрец, певица или жрица на Ѕендида, директор на мултинационална корпораци€ или римски легат на проконсул ћарк  рас. —тава дума и за питагорейските скрижали, които ще им разкри€т тайнството на обезсмърт€ването, а и за още много други неща, които е твърде рано да разкривам сега.
 
 ажи н€колко думи на киноманите и на  инематограф.BG
 инематограф.BG е изключително важен проект, който отвар€ много необходим диалог между кинотворци и киномани. »скам да помол€ киноманите да участват активно в този диалог и да поддържат огън€ жив, защото само по този начин ще се покачва нивото на късометражното кино в Ѕългари€.
#вал #тодоров #val #todorov #контражур #contrejour #kontrajur #българи€, #тази #вечна #ерес #българи€ #тази #вечна #ерес #bulgaria #tazi #vechna #eres #българи€ #силви€ #станоева #silvia #stanoeva #америка #писател #продуцент

запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
»«ѕ–ј“» ‘»Ћћ ≈ »ѕ  ќ» —ћ≈ Ќ»≈? ѕ–≈—÷≈Ќ“Џ– —“ј“»—“» »  ќЌ“ј “
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управл€ва от сдружение  инематограф ћеди€
създаден в Ѕългари€
уебсайт, изграден от uli.space

н€кои права запазени ¬© 2012-2018