04.8 21:00ч
Трявна


гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 20 Януари 2019
Л есно ли намерихте тези активни хора, чийто истории разказвате в отделните откъси? Доколко техните общности ги забелязват и разпространяват мълва за тях?
За да си изградите представа дали техните общности ги забелязват, ще е най-подходящо да ви разкажа как се свързвахме с тези хора. Истината, е че голяма част от активните хора, които интервюирахме, всъщност ни бяха предложени от техни съграждани. Точно така. Няколко дена преди да посетим определено населено място, пишехме във фейсбук групата на града като питахме хората там дали могат да ни кажат за техни съграждани, които разрешават проблеми на местно ниво. И хората пишеха, споделяха ни. След това ние се свързвахме със споменатите активни хора и се уговаряхме за среща. Така протичаше изнамирането на голяма част от активните хора. Това е и най-яркото доказателство, че местната общност разпространява мълвата за тях.
 
Имаш ли своя лична успешна инициатива, осъществена по модела във филма?
Всъщност, тя не е само моя, а е на мен и двама други участници в проекта – Виктор и Антонио. Става въпрос за волейболното състезание между училищата в Плевен. Да, може да звучи несериозно, но тогава ние бяхме ученици и понеже играем волейбол, това ни вълнуваше. А във филма посланието ни е, че всеки човек трябва да допринася за разрешаването на проблеми, които го вълнуват, колкото и несериозни да звучат в очите на другите.

Но какъв беше конкретният проблем? Съвсем накратко, волейболните мачове се играеха в училищни салони, в които нямаше място за публика. Беше забранено на другите ученици да гледат и подкрепят техните приятели, докато играят. А за нас това е изключително важно. Защото така се създава училищна общност, така се запалват учениците по спорта, така са мотивирани да дават повече от себе си. Знаете по филмите какъв празник са спортните игри в училищата и колежите. Заради това не бяхме съгласни да не се допуска публика, при условие, че имаме спортна зала в града. След разговори с хора от спорта, с хора от общината и много други усилия, в крайна сметка разговаряхме с хората, от които зависи къде ще се провеждат игрите. Опитахме да им обясним важността да има публика. На следващата година игрите бяха в спортната зала, публика имаше, а за нас това беше един от примерите, че когато човек е активен, може да постигне много. И леко по леко като започнем от малките проблеми, изградим активни общности, можем да адресираме и системните проблеми. Този случай, може би допринесе за това да сме убедени, че проект като Околобългарско е необходим.
 
Колко време отне заснемането? Как горе долу протича един процес по заснемане на непрофесионално, но качествено документално кино?
Първо, искам да кажа, че ние сме пълни аматьори. И не в лошия смисъл, ами в такъв, че никой от нас не се занимава с режисура, монтаж и всякаква дейност, която е част от създаването на един филм. Дори не сме близо до това – в екипа имаме бъдещ рехабилитатор, инженер, бъдещ юрист, но нищо, което да се доближава до изкуството на киното. Освен, че обичаме да гледаме стойностни филми :D.
Но за нас беше важно посланието. И искахме да го предадем чрез филм. Затова липсата на умения, заменихме и компенсирахме с много труд и отдаденост. Кадрите за филма ги записвахме по време на цялата ни обиколка лятото, а някои от тях и в следващите два месеца след обиколката. Общо монтирането на филма, може би ни отне още толкова. Не беше лесно, беше изпълнено с емоции, някои кадри ги повтаряхме по няколко пъти, защото все нещо нямаше да сме направили като хората. Ядосвахме се, отчайвахме се даже понякога, но не се предадохме дори за момент. Може би и затова успяхме. Зрителите ще кажат колко сполучливо.
 
Според теб важно ли е всеки да заснема и разказва успеха си по някоя добра кауза? Доколко едно такова нещо би могло да се превърне във вълна, в тренд и това всъщност заложена цел ли е на Околобългарско?
Ние се шегувахме, че трябва да направим франчайз . Да има ОколоМакедонско, ОколоСръбско и т.н (:D). Но извън рамките на шегата, социалните медии ни дават възможността да достигнем до огромна аудитория. Представете си, щом 4 хлапета от Плевен, без никакъв опит във видеозаснемането, успяхме да придобием някаква разпознаваемост, значи всеки може да го направи. В този смисъл всеки може да се превърне в посланик и разпространител, а защо не и създател на каузи, в които истински вярва. Околобългарско е такава кауза. Ние искаме да предадем послание. А какъв по-добър начин от социалните медии? Какъв по-добър метод от късометражното кино? Подобно нещо прави и Nas Daily, който прави едноминутни видеа всеки ден, показвайки хора и истории, които могат да ни служат за пример. Този човек има милионна аудитория. Той също започна като аматьор. Силно вярваме, че това ще е бъдещият начин, по който обикновения човек ще може да привлича вниманието към проблеми, които го вълнуват и да намира решения на тях.
 
Реалистично ли е да смятаме, че е възможно с инстантни послания да възпитаме това усещане за „гражданско общество“? Лесно е да правим сравнения с европейците „на запад“, но това не е ли всъщност многовековен дълбок процес на изграждане на определени нрави? Някак докато човек гледа филма, наистина придобива усещане за вдъхновение, но доколко то повлиява дългосрочните решения на човека? С други думи, достатъчна ли е според теб една видео продукция да предизвика този нов разговор – за малките, но съществени неща, които всеки от нас може да допринесе в мащаб? „Гражданско активните“ хора са вероятно първите зрители на този филм, но много е възможно да не достигне до онази критична маса от хора, която именно е най-важно да осмисли това послание? Просто защото тя не се интересува от това?
Не. Не е достатъчно. Ако някой си мисли, че с направата на едно 5-10 минутно видео ще разреши даден проблем, то той мисли наивно. Ние също не смятаме, че с този филм ще разрешим проблемите, за които говорим. Но оттук се започва.

Ние представяме начинът, по който можем да разрешим тези проблеми. За начало трябва да убедим хората, че това е правилният механизъм, по който можем да решаваме проблемите си. Трябва да им покажем, че е възможно, че има надежда. Чак тогава можем да поставяме конкретни проблеми и да търсим съмишленици за разрешаването им. Това е както в училище ни учат да четем и пишем. Първо трябва да се обясни на детето за важността на това да може да чете. Чак тогава започвате да изучавате буквите.

Защото ще е безполезно да се опитваме да разрешаваме определени проблеми, преди да сме убедили хората, че това е правилният начин, по който можем да постигнем тази цел. Ние сме убедени, че това е механизъмът, по който можем да разрешаваме проблемите в България. Нашата цел е да убедим хората в това. Чак тогава можем да започнем да действаме по конкретни проблеми. И веднъж убедили се, хората ще проявят активност, а с първите положителни резултати, ще се включи и тази критична маса от граждани, които са толкова необходими за истинска промяна.
 
Какво следва отсега насетне? Работите ли по продължение на Околобългарско?
Абсолютно, да. Нямаме намерения да спираме. Вече имаме идеи за продължение лятото, които също включват обиколка и създаване на филм. Но този път темата ще бъде много по-различна от първия ни филм, ще е много по-емоционална, съкровена за хората. Вярваме, че този филм ще ги докосне дори повече от сегашния. Но посланието остава същото, само пречупване гледната точка, през която го представяме. Ако хората ни подкрепят в това, което правим, за нас ще означава, че има смисъл, има и нужда да правим това, което правим. Продължение на Околобългарско ще има, така че хората да се подготвят.
#bulgaria #okolobulgarsko #околобългарско #българия #спасение #живот #идеи #инициатива #initiative, #ideas #active #people #активни #хора #entrepreneurs #hope #future #бъдеще #предприемачи #народ #национална #кауза #надежда #успели #българи #success #succesful #people

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018