15.11 19:00ч
София
автор
Юлиян Спасов
публикувано на 6 Ноември 2014
К акво ти се случи днес?
Работих цял ден :)
 
По какво работиш в момента?
Втория си къс филм.
 
Звучи супер. Първият ти къс филм ще го покажем на 9ти Ноември от 18:30ч в Studio 5, след фестивалното си турне. Janne of Love. Опиши го с три думи.
Весел. Хаплив. Навременен.
 
Кого хапе, кого развеселява и защо сега?
Хапе всеки, който не признава, че Изтокът и Западът са различни, но равни (важи за хора и от двата блока), развеселява зрители с чувство за хумор и самоирония, сега защото сме на ръба на нова Студена война.
VIDEO

Нямаше как да не те попитам след тези три думи, защото Janne of Love е някакси силно свързан с контекста на действителността ни и проблемите й. Тази разделителна линия смяташ ли, че я има под някаква форма, или смяташ, че е изцяло фикция в главите на хората, поддържана чрез mass медията, поп културата и дори политиците? Хората мислят чрез предразсъдъци откакто свят светува, те се предават от поколение на поколение, защото никой не "проглежда" достатъчно, за да прекъсне веригата. Страхът от различното е мощен инструмент за манипулиране, мисля, че зад това стоят преди всичко политически и икономически интереси, които използват медиите. Ясно е, че и Изтокът и Западът има защо да се сърдят един на друг, но толкова ли е трудно вместо да се сочим с пръст, да потърсим какво ни обединява? Това сбърка и Европа в годините след падането на Комунизма, вместо да се опознаем и да се омешаме за 24 години, ние ги използвахме да си обясняваме кой и защо е по-добър и да си натриваме носовете. Верният пример са страни като Естония, обединена Германия и Финландия (макар да не бяха в Източния блок, политиката им и до днес е зависима от Русия), но при тях западните съседи подадоха ръка и те дръпнаха много, при нас това не се случи.

Филмът представян ли е във Финландия? Ако да, какви бяха нагласите на финландската публика и различаваха ли се от българската?
Досега не сме имали шанс да го покажем в самата Финландия, но видях реакциите на финландците по други фестивали, смяха се от сърце на "точните места" и искрено ни поздравяваха, мислеха, че половината филм е сниман там - заблудихме ги :) И това е пример за нашето стереотипно схващане, че те нямат чувство за хумор, напротив, дори имаме еднакви вицове.

Сега като гледаш филма като краен резултат, ориенталската нота в него мислиш ли, че е точно премерена, защото мисля си от България има и друго какво да се види. А критиците могат да зададат въпроса това ли само показваме на чужденците?
Има нещо, на което като човек на изкуството много държа, творецът трябва да бъде будител, а не самозабравил се псевдоартист, откъснат от народа, нравите и битието му във високата си кула. Това много ми прилича на Дафи Дък, който се пече във фурната и се полива със собствен сос в тавата, но пък пее с пълно гърло, защото не осъзнава какво му се случва. Нашата нелека задача днес е да предадем важните идеи и идеали на един обезверен народ, но на неговия език, за да ни разбере, да ни повярва и да тръгне след нас, това не става с арт-изцепки (празните киносалони го доказват), защото хората не се идентифицират с тях. В този ред на мисли, ориенталското във филма е умишлено търсено, самата аз съм рокаджийка. Но използвайки "популярната култура", аз говоря за равенство, за достойнство, за толерантост и помирение. Ако това послание стигне до хората и им въздейства, значи като творец съм си свършила работата. Който вижда само "ориенталското", е останал на повърхността.

Смяташ ли, че за това състояние на общественото ни съзнание носят отговорност медиите? Във филма, по-агресивните конфликти между българката и финландеца, словом представляваха всъщност разбъркан пъзел от неща, чути по телевизията?
Ти си човек, който освен режисьор на филма, си актриса, сценарист, отделно озвучаваш на български чуждестранни продукции за телевизиите ни.
Защо хората забравиха да вярват на интуцията си, фолклора си, дори семейните истории, за да запазят именно онези ценности, които ни обединяват и смяташ ли, че това важи само за българите, защото от опита си, мисля, че този проблем днес го има в много държави.
Не са само медиите, но в цял свят в голямата си част те обслужват подобни идеи, зародили се в нечие болно съзнание, особено във време на криза, когато хората са объркани и искат някой да ги направлява. Хитлер го е правил през Втората световна, в наши дни Дейвид Камерън обяснява от екрана, че на 01.01.2014 във Великобритания ще нахлуят 20 милиона българи и румънци и престъпността ще стигне небивали размери. Ние общо сме 26 милиона, то няма как да стане. Но ето, че 70-80 години по-късно не сме си научили уроците. Човешката мисъл се променя твърде бавно. Средностатистическият човек не се задълбочава, просто чака да го облъчат. У нас проблемът е същият, българинът мисли с телевизора си, не с главата си, така че дори в това сме като останалия свят, нищо че те са запад, а ние изток. Пак стигаме до страха - уплашените хора ходят натам, накъдето ги кара този, който ги плаши... А традициите в последните години се възраждат и това ме радва. Хубавото, когато светът е свободен е, че можеш да видиш какво има отатък стената, да сравняваш, да преценяваш, да оценяваш и да избираш. Времето на "корекомското е най-добро“ започва да отминава и виждаме, че има какво да дадем на света.
 
 На кои фестивали беше представен Janne of Love, къде и как беше оценен?
Досега беше селектиран на Международния филмов фестивал в Кан, Угро-финския фестивал в Естония, Фестивала на късометражното кино в Будапеща БуШо, Късометражния фестивал Аксес Код в Индия, Международния филмов фестивал в Люцерн, Швейцария, и на онлайн фестивала #TOFF в САЩ. Където имах възможност да присъствам, публиката искрено се забавляваше,  много хора идваха специално да ми стиснат ръка и сега сме приятели във фейса. А това винаги топли сърцето на твореца. И кой знае, един ден може да работим по общи проекти.

Как се организира разпространението му? Неотдавна медиите доста поговориха за него, но като че ли нямаше много показ в България?
Няма как да има свободен показ, преди да изтече фестивалният период, защото филмът губи право на участие. Знам, че повечето зрители не го разбират, но това са правилата на индустрията. Показът носи почитатели у нас, но фестивалите носят контакти и евентуална бъдеща субсидия. Налага се освен творци, да бъдем и бизнесмени.

Как се работи на два езика на снимачната площадка?
Забавно, слава богу, по-голямата част от екипа говореше английски, но имаше моменти, когато някой казва смешка, българите се смеят, аз превеждам на финландците и те се смеят половин минута по-късно.

Гледаш ли телевизия?
Да, определени неща.

Смяташ ли, че втора Студена война е възможна, при положение, че хората са много по-свързани, информирани и вероятно тази война ще се случва само по екраните, не и в съзнанието на хората?
Много ми се иска този път да сме по-мъдри. Но войната в Украйна не е на екран, тя е резултат от меренето на сили между Русия и Запада, събитията у нас през последната година и половина са плод на същото. Имаме бойкот на Олимпиадата в Сочи (точно като тази в Москва’80), откровената дискриминация на българи и румънци във Великобритания, неприемането ни в Шенген в нарушение на правилника на ЕС, западът натиска унгарците много страшно, имаме всякакви санкции, размахване на пръсти, руски самолети и подводници кръжащи на места, където не им е работата – в отговор НАТО праща бойни кораби на учение наляво и надясно. С очите си видях тоталната изолация на руския павилион на феста в Кан. На какво ти прилича това? А доказателство, че хората го вярват, е увеличеният брой националистически партии в Европарламента и редица държави. Но аз като един утопист се надявам да го избегнем.

Секса продава ли наистина или проблема по-скоро е в ширещата се неудовлетвореност на хората?
Продава, имаме Америка за пример, а у нас Златките и цялата попфолк индустрия. Но ми се струва, че не е въпрос на неудовлетвореност, проблемът е по-дълбок. Всяка крайност води до другата крайност. Политиката на църквата, заклеймяваща тялото хилядолетия наред, доведе до телесна анархия в наши дни. Когато хората се преситят от това, ще започнат да търсят нещо по-разумно, ще възпитат и децата си така и това неминуемо ще доведе до промяна в развлекателната индустрия. След две крайности винаги идва средният човешки вариант. То е като с колите, в Соца бяха лукс и труднодостъпни. Това доведе до автомобилно оливане в демокрацията и най-мръсния въздух в Европа за София. Но в последните години хората подкараха колела.
 
Спомена, че работиш по втори къс филм. Опиши него с 5 думи.
Любовна история за надеждата, че най-доброто предстои.
#вилма #карталска #vilma #kartalska #janne #of #love #яне #of #love #яне #от #любов #wilma #kartalska #2014 #bg #bulgaria #български #българия #бг #филм #игрално #кино #комедия #финландия #finland

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
партньори
e-svilengrad.com
PR notes


TV Darts
PR notes


р. Велико Търново 98FM
PR notes


Actualno.com
PR notes


Teen Station
PR notes


Под Mоста
PR notes


Plovdiv Time
PR notes


Go Guide
PR notes


радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


Time Heroes
PR notes


Арт Колеж
PR notes


Nuts Delivery
PR notes


No Blink
PR notes


CinePromo
PR notes


Dream Team Events
PR notes


9 ФЕГ
PR notes


Неконформистка Алтернатива
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Абордаж София
Беглика фестивал Беглика Фест
TAM club Велико Търново
Stage Bar Благоевград
Къщата на Архитекта Стара Загора
Лятно кино в квартала Варна
Капана фест Пловдив
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА НАС ПРЕСЦЕНТЪР КОНТАКТ
English

проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени © 2012-2018