11.8 21:00ч
Трявна


гледай филма



ревю
име
e-mail



автор
Юлиян Спасов
публикувано на 18 Юли 2013
К ой си ти?
Аз съм Стоян, завърших магистратурата си в Дания и съм един млад човек който мечтае и се опитва да прави това което обича.

Кой не си?
Не съм роден да съм част от тълпата.
 
В България тук таме в някои проекти, свързани с кино, съм те засичал, но в Дания добиваш популярност в сферата на късометражното кино. Разкажи ни повече какво се случва в момента покрай теб.
Хехе - щом казваш. В момента подготвяме следващото издание на Aarhus Short Film Challenge - 7 дневно предизвикателство за късометражно кино, което създадохме преди 2 години с 2-ма приятели филм-мейкъри (Tell your friends!). Занимавам се основно с продуценство и режисура на различни проекти. Реклами, музикални видеа, късометражни филми. Съвсем скоро започнах най-амбициозният си проект - puppet stop-motion анимация за "страха от остаряването". Отделно организираме различни събития - уъркшопи, прожекции на късометражни филми. Изобщо много интересни неща се случват напоследък :)

Ти да видиш... Ето пример за това какво правят българите зад граница. За кого е по-голямо предизвикателството - за filmmaker-ите, които ще ви изпращат филмите или за вас, които го организирате? Изобщо какво се случва в кухнята на такъв тип събитие?
Сигурно и за двете страни :) Ами ние започнахме буквално от нулата. С много енергия и желание да създадем нещо смислено и да подтикнем хората да спрат да говорят и да излязат навън и да започнат да създават, да научат нещо, да се срещнат и обменят опит с професионалисти.
За щастие ни подкрепиха сериозни и готини хора от филмовата сфера и така вече сме на прага на 3-тото издание.
Не е лесно да се организира нещо от такъв мащаб. Особено при положение, че засега всички организатори работим на доброволни начала. Очакванията са големи, а малко хора осъзнават количеството усилия и дългите часове в офиса.

Обаче няма такова чувство!! Ти самият знаеш какво е да влезеш в залата накрая и да видиш лицата на хората, да почувстваш че си спомогнал за това някои да твори и да се развива, за това хората да се докоснат до магията на киното. Безценно !!
Разкажи ни повече за филма, върху който работиш. Защо точно stop motion (който е доста пипкав) и защо точно с кукли? Това не е ли доста работа? Какво е усещането да снимаш филм без актьори?

Филмът се казва “From the Womb to the Tomb”, а съм продуцент . Разказва се за Елиън (29), у когото чувствата за „страх от остаряване“ достигат до един краен предел, в който той предприема пътуване през  разлагащия се град от близкото дистопично бъдеще в търсене на отговор.

Сценарият е писан от режисьора Rolf Blume-Jensen. Доста художествен “approach” с много символи и метафори. От друга страна това е тема, с която рано или късно всеки от нас се сблъсква. Започват да ни минават разни мисли. Та така. Иска ни се да накараме хората да се замислят, да погледнат нещата под друг ъгъл. Stop-Motion с кукли си е верно доста трудоемко. За 7-8 минутна продукция ще работим още поне година. Създават се сетове (макети) и специални кукли с метален скелет, и след това цялата история се разказва като се правят снимки, наглагват се и така се „създава“ движение. Абе магия! Куклите пък по някакъв начин дават едно допълнително усещане и емоция. Особено в такива малко по „тъмни“ сценарии... 

До някаква степен креативността по време на продукция се губи, тъй като всеки шот е предварително планиран и не търпи промяна. Но си има други чарове. Правим го защото е уникално изкуство. Целим се високо и искаме да създадем нещо “from the next level”. Харесайте ни страницата и следете (FB) Очакват се доста изненади :)  

Wow, това е много интересно. Ако трябва да съм честен досега не бях се вълнувал задълбочено от методиката, по която се създават куклените филми, но звучи супер интересно. Средно една сцена от да кажем 30 секунди филмово време колко време технически се реализира?
Планирането и организацията отнема много време. Представи си да построиш например една улица с всичките ѝ детайли. И във всеки „фрейм“ трябва да преместиш толкова прецизно всеки един предмет, че движението да изглежда натурално. Като включим движение на камерата, осветление и промяната емоциите на героите и става гигантско.
При stop-motion може да се работи с 12 кадъра в секунда.

При една по-сериозна продукция – може би след като всичко е построено и организирано е нормално на края на деня да имаш да кажем около 2 секунди материал. Много зависи от сложността на сцената, колко елементи се движат и т.н. Така че “roughly” - 30 секунди филмово време – евентуално 2 седмици чисто снимане.

... много сериозна мотивация трябва да имаш, за да работиш май по такъв тип проект. Какво те вдъхновява? Ами виж, аз съм продуцента. Моята работа е да осигуря това проекта да се случи. Да намеря правилните хора, да поема организацията, финансирането, промоцията, да гледам постоянно цялата картинка и да сверявам часовника когато нещо удари на камък. И така до успешният му край. Ролф ще поеме основната тежест по креативната част на продукцията (Да му мисли :). Мотивира ме мисълта за крайния резултат. Мотивира ме да работя с млади, надъхани, амбициозни хора, които са готови да жертват от времето си и да направят нещо градивно.
 
Как смяташ ще изглежда късометражното кино след 5 години в глобален мащаб? А в България?
Смятам че късометражното кино се развива с много големи мащаби. Все повече хора се докосват до него. Като че ли и времената се промянят и хората предпочитат да изгледат нещо кратко и смислено, тъй като нямат време за игрален филм.
Излизат нови платформи. Силно се надявам след 5 години широката публика да има представа какво е късометражният филм. Вместо обичайното "тва клипче беше мноо яко". Аз лично съм много приятно изненадан от българското късометражно кино. Имаме страхотни таланти. Нивото се покачва, въпреки затруднените условия с финансиране и напук на всичко. Респект! Супер се радвам като чуя за някой успех и дано да има все повече.

Кажи нещо на хората, които ще четат това интервю :)
Развивайте се, дерзайте, не се давайте да ви мачкат, слушайте себе си и правете каквото обичате! Успехите ще дойдат. А вие момчета сте МАШИНИ! Голямо "Thumbs up" за Кинематограф и продължавайте напред.
 
Любим твой къс филм!
Ооо тук ме хвана. Имам доста любими филми. Но ако трябва да спомена само един, може би ще кажа "Seven Minutes in the Warsaw Ghetto", на режисьора Johan Oettinger. Фантастична продукция във всички аспекти. Обичам по-дълбоките истории, които те обогатяват, дават ти нещо, карат те да се замислиш.
 
Изкушавам се да те попитам... подкрепяш ли протестите?
Одобрявам желанието на един народ за едно по-достойно и светло бъдеще.
#stoyan #yankov #denmark #дания #стоян #янков #aarhus #short #film #challenge #form #the #womb #to #the #tomb #puppet #stop #motion

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018