27.4 18:00ч
Свиленград
РЕЖИСЬОР  
 JACK MICHEL
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Австралия     •     2014     •     7мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Трилър
технология
Игрално кино
тема
автор
Юлиян Спасов
публикувано на 28 Ноември 2014
К иното представлява прозорец към реалността, върху който можем да пресъздаваме реалистичен свят или убедително да интерпретираме действителност. И в двата случая имаме пълна свобода, целейки обаче зрителят да вярва в това, което вижда. Ако зрителят не вярва, не е кино.
 
Същевременно, киното е комплекс от много правила в различни измерения. Едни от тях - задължителни и непроменливи, други абстрактни.
 
От гледната точка на зрителя... Как може да бъдат предвидени възприятието на филма и личната призма, която може да пречупи филма по всевъзможни начини? Как може създателят на една реалност да бъде сигурен, че това, което е искал да каже, няма да бъде погрешно разбрано?
 
Това е киното. Идеята за кино е почти толкова абстрактна и ефирна, колкото и идеята за музика, която предоставя поле от необятни всевъзможности. Математически музиката е безкрайна, вероятно и киното е. Но също така киното е конкретно, точно, вижда се, чува се, осъзнава се, усеща се, такова каквото е? Образите са универсалния език на реалността. Построени правилно през щрихите на правилата, тези образи, заедно със звученето, съставляват една сложна материя, която наричаме филм.
 
Последните години (тъй като създаването на кино стана осезаемо по-достъпен процес) все повече хора, нямащи кино образование започнаха да разказват своите идеи. Оставяйки настрана всичко онова, спадащо в категорията „не кино“, определено се усеща разлика между филмите на завършили кино образование и незавършили такова.
 
Intrusion. Напоследък филмите, разказани визуално от първо лице станаха модерни. Яки са, защото макар невинаги да е типа кино, който ми се гледа, има нещо, което привлича и го прави различно. По-близо е до личния ми конакт с материята и пространството – става по-убедително, но и по-манипулативно. Това тезата на разказвача на филма ли е, тезата на героя през призмата на разказвача или тънко ни се внушава, че това е нашата собствена теза?
 
Не съм сигурен дали умишлено се търси ефект на дезориентация, или това е естествен ефект при снимането от гледната точка на субекта, но вероятно и вие забелязвате, че филмите от първо лице често предизвивкат повече напрежение, оставят повече въпроси относно реалността във филма, понякога дори ни пързалят леко с достоверността на видяното. Представете си сцена в гора, заснета от гледната точка на героя, който тича с фенер в ръка. Във всеки миг на екрана ще виждате толкова много сенки, силуети, движение и откъслечни обекти, че буквално всичко може да видите, дори да не е там, само защото сте в очакване. Intrusion не е гора, а по-лошо – къща, защото това стимулира и личните ви страхове от това някоя нощ да видите непознат силует в коридора ви. Дори да нямате този страх, достатъчно е да си представите за миг да сте в положението на героя. С други думи - въображението ви става по-активно и започва да обогатява и без това бедната на информация картина. Не забравяйте, че въображението ви е аспект на подсъзнанието, а там се крият най-дълбоките ви страхове.

Манипулацията на „субективната“ камера идва и от факта, че като зрители не сме привикнали към този тип кино и като че ли се доверяваме по-лесно. Момчето в Intrusion в крайна сметка жертва ли беше или похитител?
 
Когато се потопим в едно толкова напрегнато и изострящо вниманието ни преживяване, откриваме, че спазването или неспазването на  правилата и нормите в киното не го определят, а са всъщност част от изкуството да разкажете история. Филмът може да стане шедьовър именно защото не е спазено определено правило. Може да бъде запомнящ се, именно защото не е бил „нормален“ филм. И има ли значение, ако е успял да ви вкара в реалността си, в крайна сметка нали около това се върти всичко. Реалността е състояние на ума.
#intrusion #взлом #престъпник #убиец #убийство #престъпление #криминален #трилър #live #action #игрално #кино #Австралия #2014 #JACK #MICHEL #първо #лице #субективна #камера #subjective #camera

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018