27.4 18:00ч
Свиленград
режисьор  
продуценти  
сценарист  


България     •     2016     •     22мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Черен хумор, Философски
технология
FX ефекти
теми
Любов, Сюрреализъм
автор
Румен Русев
публикувано на 22 Декември 2017
К омерсиално, повърхностно, занимателно кино се среща по път и над път, но истинско, поетично, красиво съчетание на музикален аранжимент с изящни кадри е рядък феномен. „Как да надебелеем здравословно" (реж. Кеворк Асланян, 2015) поставя на преден план носталгията към недалечното минало, критиката към болните амбиции на съременното общество и стремежа към личното себеизграждане. Тези характеристики са само малка част от огромен айсберг, плаващ в море от тъга, любов и страхове. Чрез тях авторът въвлича своята аудитория в необикновено кинематографично приключение. Един непознат свят със собствени физични и социални закони се превръща в затвор за слаботелесния Константин (Ованес Торосян). Той е притиснат до стената поради невъзможността си да бъде като останалите и всячески опитва да се измъкне от така наречената „зона на комфорт“. Досегашният монтажист на кино ленти, като „Дзифт" (реж. Явор Гърдев, 2008), „Стъпки в пясъка" (реж. Ивайло Христов, 2009), „Подслон" (реж. Драгомир Шолев, 2010), застава на режисьорския стол за първи път. Асланян създава шедьовър, който комбинира в себе си внимателно премислена сценография, хитро представени специални ефекти и майсторски използвани монтажни техники.
 
Още при началните кадри на облаци забелязваме една красива символика и усещаме скрито желание за свобода. Искаме да се отърсим от земното и просто да полетим. Няколко секунди по-късно умелата употреба на близки и далечни планове, меланхоличната цветова палитра и харизматично-обраната актьорска игра моментално ни разубеждават от първичния ни стремеж към безтегловност. Вместо да пречупи бариерите, причиняващи вътрешно разединение и отчуждение, нашето желание би могло да ни отведе към сигурна смърт. Присъствието на импресионистични мотиви, комбинирани с минимална употреба на реквизит и терен, има силно емоционално въздействие у всеки зрител. Липсата на диалози създава усещане за още по-истинско визуално изкуство, което
не казва, а показва. Финалът на сцената разкрива, че случилото се е сън – спомен от миналото, който разяжда бащата на Константин отвътре. Макар и клише, този похват  осигурява важна информация за душевното състояние на главните герои и дава на зрителите един мистериозен, хипнотизиращ и тъжен opening hook.
 
Вдъхновена от „Фарс или никога вече самота" на Кърт Вонегът, историята се развива около невъзможната любов между слабо момче и пълно момиче. Пречката е гравитацията или по-скорo липсата на такава. Целта е пробуждане от монотонността, отърсване от предрасъдъците и промяна към по-истинско съществуване. Гореспоменатото е умело представено чрез езика на киното – един от малкото български филми, в които по-важно е да гледаш, вместо да слушаш. Измежду многобройните препратки към добре забравеното минало често се забелязва употребата на one-point perspective – стилистичен избор фигуриращ в много от работите на Кубрик и Андерсън. Той създава иронично чувство за перфектен свят, докато хаос цари в главите на хората. Повечето сцени са статични и театрални. Този похват е подходящ за историята, защото позволява на публиката да обърне внимание на малките детайли във всяка една сцена.
 
Две от темите на филма взаимно си противоречат. Въпреки че действието се развива в бъдещето, сценографията ни връща назад в социалистическа България. Виждаме стар телевизор, овехтял хладилник, пердета като в жилището на баба и дядо, дрехи демоде и сиви панелки. По този начин филмът е не просто поредната късометражка, която гледаме преди заспиване, а се запечатва в главите ни за дълъг период от време. Режисьорът избягва сложни преходи от една сцена в друга, използвайки предимно straight cuts. По този начин фокусът остава върху развитието на персонажите, а монтажът е почти незабелязан.
 
Произведението на Асланян те кара да мечтаеш, да обичаш, но най-вече да се замислиш какво желаеш най-силно... 
#fantasy #absurd #ups #and #downs #gravity #sky #dreams #boy #family #society #big #picture #love #life # #Nowness #ованес #торосян #ovanes #torosyan #topakbashyan #Тома #Вашаров, #Анна #Стоева #Георги #Мерджанов #

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018