17.10 19:00ч
—офи€
режисьор и сценарист  
 »вайло —имидчиев
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Ѕългари€       година    1997      времетраене    19мин
жанр    ƒрама       технологи€    »грално кино      тема   
запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
 онстантин ћравов
публикувано на 4 Ќоември 2018
илмът ще е на лини€ до 8 ‘евруари 2014. ѕубликуван е в интернет със съдействието на kultura.bg≈дин от онези филми, които въобще не обичаме да гледаме.  ато говор€ в първо лице, мн. число, този път имам предвид по-обикновените зрители. ћакар и не посто€нно, често съм част и от т€х. “ези, които не разсъждаваме за детайлите, които прав€т киноизкуството кино»зкуство – смисълът, скрит или не, от характера на отделните персонажи, отделните диалози, отделната сцена, отделни€т план ... Ќие просто с€даме, за да се развличаме.
» за нас подобни филми, най-вече в ерата на прехода, направиха българското кино негледаемо. Ќаричаме ги „тежки”, „прекалено социални”, „Ќј“‘»«-чийски”, „скучни”, „със странна музика” ... Ќе ни „развличат”, „отпускат” … знаем, че тр€бва да се „замислим” като ги гледаме, но въобще не сме седнали с тази иде€.  ато ц€ло и ни мързи да мислим прекалено много ... Ќа всичкото отгоре четем по вестници, гледаме по телевизи€та, а дори и возейки се в трамва€ и разхождайки се по улиците виждаме посто€нно подобни сюжети съвсем на живо ... «а чий пък ни е сега то€ филм на нас?! ƒа си обикал€ международните фестивали, да си печели наградите ... ƒа му се наслаждават хора, дето обичат да се държат за брадичката. Ќа нас ни дай ... всичко, но не и това.

’ора на изкуството като »вайло —имидчиев са прокълнати от мистичните китайци да живе€т в интересни времена. ѕрокълнати са да се опитват да интерпретират ужас€ващи феномени. ќбладани са от иде€та да стр€скат илюстрирайки ... Ќай-вече са изкушени, съзнателно или не, да остават неразбрани... ћоже би и наистина робуват на преподадени им академични представи, относно съвсем субективната територи€ на въпросите „кое е добро изкуство”... ј после и на получените похвали по фестивалните сцени.

¬ тези свои хаотични размисли искам всъщност да ви насоча към извода, че нито публиката, нито кинаджиите, са виновни за неоцен€ването на този и много други изключително стойностни български филми. Ќе тр€бва да се съди нито „разглезената” аудитори€, нито „високопарни€” подход на автора ... –еакциите на тези два субекта, в едната или другата посока, са изц€ло плод на изключително необ€снимите времена, в които живеем.
Ќе знам дали ще се съгласите с мен, но като основна характеристика на това време, което всъщност представл€ва цели€ мой живот (роден съм през 1988г.), без да се замисл€м бих изтъкнал липсата на комуникаци€ – фактът, че т.нар. обикновени хора, т.нар. политически елит, т.нар. интелигенци€, т.нар. малцинства, ако щете дори т.нар. престъпни кръгове, както и още много „така наречени” социални групи в нито един момент не започнаха да говор€т на един език... Ќие живеем във времена на посто€нни собствени монолози, никакво вслушване, никакъв опит за разбирателство. ¬секи си знае неговото, всички си зна€т т€хното, и докато е така реалността е просто едно зар€зано бунище, което е събрало изконсумираното от всички тези водещи монолози хора, неспособни да комуникират един с друг.  

 акто може би сте усетили, н€ма по-добър момент от това, за да мога най-накра€ да кажа нещо по същество за „ ал”.  акво според вас умира накра€ на този филм, в сметището-действителност? ќсвен будещи€ симпатии чужденец, според мен умира опитът за комуникаци€, диалог ... Ћипсата на общ език още отначало е причина за скандала с продавачката, кражбата, а после и наръгването. ≈динствените моменти на надежда, на н€какво подобрение у ранени€ герой са тези, в които той н€как усп€ва да осъществи своеобразен диалог с хлапето. ѕоследвалата смърт на бунището е смъртта на комуникаци€та.

» това е кра€т на този филм. ќбаче наши€т, и на артисти, и на политици, и на обикновени хора, и на обикновени бандити, ще продължи, докато не успеем да наченем и запазим н€какъв общ език.

ѕ— - ‘илмът е достъпен благодарение на портал " ултура", до 8 февруари. —лед тази дата видеото, което използваме тук ще бъде свалено. ¬ременното свободно гледане се случва благодарение на ƒимитър –адев, взел интервю с режисьора и сценарист »вайло —имидчиев в началото на тази година. ћожете да го прочетете тук.
#кал #ивайло #симидчиев #драма #български #чужденец #преход #комуникаци€ #сметище #бунище #обир #магазин #

запишете се за регул€рни e-mail извести€
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



н€ма да предаваме ваши€т e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
с подкрепата на
»«ѕ–ј“» ‘»Ћћ ≈ »ѕ  ќ» —ћ≈ Ќ»≈? ѕ–≈—÷≈Ќ“Џ– —“ј“»—“» »  ќЌ“ј “
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управл€ва от сдружение  инематограф ћеди€
създаден в Ѕългари€
уебсайт, изграден от uli.space

н€кои права запазени ¬© 2012-2018