кинематографист  
 MARC-ANDREAS BOCHERT
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google


Германия     •     1999     •     15мин
жанр
Драма
технология
Игрално кино
тема
Човечност
В крайна сметка мениджърите на инвестиционни проекти и просяците споделят общ тротоар и душевност. Всички хора са еднакви – просто хлябът на едните зависи от милостинята на другите.
 
Визия на високо ниво! Още началният кадър заявява авторски почерк – виждаме настръхналите над човека черни сгради в предния капак на автомобила. Впрочем, защо колата? Ами защото тя е символ на материалното благополучие, на физически осигурения и “опредметен” човек. Колата е и необходимост, и лукс. Тя ни успокоява, че не сме бедни. Че вън от нея (и от офиса) има много по-бедни и нещастни люде от нас. В Small Change автомобилът е повод за среща между светове. На човекът с платено паркомясто и на човека без дом.
 
Градът е визуализиран мрачен и красив. Надвиснало сиво небе и дехуманизирани ъгловати постройки. И кал – на паркинга и сред хората. Има упорство и при Хофман, който многократно кара през локвите, и при просяка, който продължава да чисти. Цял живот се цапаме и се пречистваме…
 
Такъв сюжет, следващ всекидневните промени в историята, изисква динамичен и и безупречен монтаж. Тук всичко е наред още от самото начало – с кратко интро колелото на разказа се завърта…
 
Първият ден, в който двамата заговарят – Хофман говори, просякът слуша -  казва много за отношенията им изобщо. Началната точка задава асиметрията в социалния статус на двамата. “Това е не защото ми миеш колата, а като подарък (милостиня)!”. Дарението обикновено ни кара да се чувстваме добре, защото изтъква превъзходството ни над нуждаещите се. Това е властта на дара.
 
На втория ден Хофман посяга към телефона, за да повика охраната. Тогава вижда тътрузещите се крака на бездомника около колата. В този момент, в безветрения остъклен офис, в  далечната хладна кула на Прогреса, се пръква Съвестта. Повече: ражда се Човекът и Човекът припознава себе си в другия отсреща.
 
Всъщност, двамата установяват едновременно шантави, но и вътрешно необорими правила на  играта, някаква негласна уговорка, фина система сред царстващия хаос или просто сделка за взаимопомощ: импровизирана автомивка срещу няколко дрънчащи монети. Всичко изглежда на място, но любопитството на Хофман дълбае да разбере повече. Вълнува го какво мотивира хората да са точно толкова ирационални, направо абсурдни в действията си. Какво по дяволите движи несретника!? Или какво от ангелите – него и осакатените му крайници!? На Хофман – човекът на точните калкулации и финансовите транзакции – тия неща съвсем не са му понятни…
 
Затова каля колата и така устройва ново разкриващо предизвикателство пред просяка, чиито мотиви трябва да бъдат докрай изследвани. И не само бездомника – хората въобще вече са му интересни. През бинокъла вижда секретарката не в рутинната офис среда, а като емоционална личност – дама, която се среща с любимия след работа. Освен всичко, Хофман вероятно се чувства самотен…
 
Тогава се появяват парите и бутат неумело скрепеното убежище на съвестта, мисълта и грижата за другите. Появяват се гротескно – банкнота от 100 марки, която не може да бъде развалена - защото Хофмановото падение трябва да бъде пълно. В момента на кратко замисляне все пак побеждава егоизмът. Превъзходният и Превъзхождащ човек никога не се крият от очите на другите. Очите на другите са голяма отговорност .
 
Няма как, намесва се и Провидението. По невнимание Хофман блъска просяка. Грехопадението му, казахме, ще бъде тотално. Човекът греши, Небето наказва. А в мига, в който анонимният град все пак среща героя с бездомника, началната асиметрия отново е налице, но с обратен знак – просякът е високо горе като съзнателен израз на достойнство и чест, а Хофман е малък, нелеп и много, много грешен…
 
Сигурно трябва да си даваме сметка, че понякога окаяният старец с протегната черна ръка е сам Бог. Или пък е странник в автобуса, който се прибира вкъщи, както се пееше в едно парче…
автор
Ангел Иванов
на 25 Март 2014
#small #change #ресто #монети #coin #marc-andreas #bochert #марк #андреас #бошерт #beggar #просяк #hoffmann #хофман

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Foundation
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2017