14.7 20:30ч
Пловдив
2019
номиниран
2019
номиниран
director  
based on a novel by  
writers  

държава    България       година    2019      времетраене    21мин
жанр    Приключенски Комедия       технология    Игрално кино      тема    Вдъхновение Човечност
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Вели Георгиева
публикувано на 27 Май 2020
К олелото е имунизиран срещу градското. Градът обикновено се изпречва пред очите и съзнанията ни със своя бетон, асфалтирани улици и знаци – да не се изгубим, да знаем винаги накъде вървим. И в “знаенето“ всъщност се губи нашата памет за това кое е истински важно.

Може би затова сме в черешова градина. Привидно има само две посоки – моята част от масива и твоята. В действителност обаче черешовите дървета образуват тунел, обграждащ двамата герои, очертаващ пространството там, където посоките им се пресичат. Под черешовите плодове два етапа от човешкия живот, толкова хронологично отдалечени един от друг, се сблъскват, за да разберем, че приликите са по-силни от разликите. „То само с планове нищо не се получава. Нищо, Лъчо! Работа трябва, действие“. Старият пазач е забравил, че моторът на всяко действие са мечтите. И тогава монотонната мелодия на щурците, тревата, хрупаща под краката, нечутият будилник и догарящата цигара бива нарушена – от една китара и….едно колело. През шарената сянка от листата на дърветата минава ЛЪЧо и за отрицателно време успява да внесе яснота по въпроса защо е толкова циничен, намусен и заядлив бай Киро.

Всеки един от нас може да е бай Киро. Не е никак трудно да бъдем убедени, че с мечти не става. Тогава се срастваме със своя хабитат. Намираме убежище в него. Правим го познато и безопасно – най-много някое куче да се завърти. Знаем, че можем спокойно да го обхождаме пеша – няма за какво да тичаме, нямаме какво да гоним, нищо не може да ускори пулса ни.  Спираме да виждаме черешовата градина като арена на разгръщане на нашата лична съкровена човешка история.

Но животът е чудато нещо. Понякога точно когато си мислим, че знаем „как се охранява такава градина“, идва някой и най-необезпокоявано започва да яде от черешите, да свири на китара около огъня, да опъва одеяло на тревата и да свири дори още повече. Този самозванец не просто си позволява да вижда нашата черешова градина като арена на разгръщане на своята лична съкровена човешка история, ами на всичкото отгоре ни предлага нов начин да се придвижваме из нея – с колело! Нечувано!

И сега какво? Кое е по-силно? Разочарованието или вторият опит? Обидата или прошката? Кое ни позволява да можем да се променяме? Кое ни помага да си спомним, че сме човеци? „Колелото“ ни оставя с вкуса на отговорите на тези въпроси – леко горчиво, леко кисело, но все пак сладко. Като черешите, които бай Киро трябва да се научи отново да пази. Но този път различно.

Този път започвайки с признанието, че не знаеш как. Този път позволявайки на уязвимостта да свърши своята работа – да скрепи едно приятелство, чудато като живота. И този път да има някой наоколо, който да те пази да не паднеш

от колелото.
#планина #mountain #beautiful #bulgaria #живописно #кино #живописни #гледйки #пейзажи #взаимоотношения #отношения #дядо #младо #поколение #старо #поколение #young #generation #old #generation #beautiful #nature #relations #wisdom #мъдрост #философия #philosophy

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018