08.7 20:30ч
Пловдив
director  
producer  
 Yulia Piskuliyska
 Leonardo Rego
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google
look for this name on


the feed the siteCO Google

държава    Куба Обединени арабски емирства България       година    2017      времетраене    10мин
жанр    Документален       технология    Игрално кино      тема    Вдъхновение
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни



ревю
име
e-mail



автор
Ивайло Дончев
публикувано на 20 Март 2020
К акво е общото между Romeo y Julieta и Montecristo? Освен че са сред най-известните измислени герои, това са и едни от най-добрите марки пури в света. Както разбираме от The Reader, връзката между литература и тютюн (ха-ха) се оказва доста по-тясна, отколкото бихме предположили.
 
Няма да си кривя душата: от всички места на света, в които човек може да заснеме филм, фабрика за пури звучи сравнително обезкуражаващо. Та какво интересно може да има в това нископлатени кубински работници да прекарват през ръцете си стотици листа тютюн, за да може след това някой руски олигарх да пуфти на яхта на Далматинското крайбрежие? Нищо – като изключим очевидния контраст, но такива филми вече сме гледали много. В най-добрия случай бихме се изумили от сръчността, с която тези работници се справят с една и съща задача трицифрен брой пъти на ден. Има нещо, предизвикващо възхита в това – както с дюнерджиите от централната улица в Пловдив. Само дето едната пура струва четири лева, а другата – седемдесет.
 
Юлия Пискулийска обаче успява да разрови баналното, за да извади от него трюфела. И той идва във вида на история за институцията на лектора (читателя, четеца), зародила се през 60-те години на 19-ти век в Куба. Накратко – поради естеството на извършваните от работниците във фабриките за пури скучни и повторяеми задачи – заети са техните ръце и очи, но не и ум. Името на може би първия човек, на когото хрумва да им чете вестници и книги докато работят, за да остава умът им свеж, е Saturnino Martinez. Той поставя началото на традиция, съществуваща до днес.
 
В началото ролята на лектор се изпълнявала само от мъже. Това били редови работници, които се сменяли на половин час, а останалите им плащали малка част от надника си, за да компенсират времето, в което четат и не заработват. Към края на 19-ти век длъжността е вече професионална, като най-често я заемат хора с професионален опит в образованието.
 
Gricel Valdés-Lombillo, главната героиня в The Reader, е бивша учителка и има около 30 години опит като четец. Режисьорката не спира до това да ни я покаже като просто изпълняваща въпросната функция. Виждаме, че Грисел има особен статус – не толкова или поне не само от бижутата, с които е накичена, доколкото едва ли от тях може да се съди за особена заможност[i], а по-скоро от уважението и вниманието, с които се ползва сред колегите си. Атмосферата във фабриката е приятелска, неформална, по южняшки топла и по нищо не личи това да е нагласено, за да бъде заснето. Усмивките, които виждаме на лицата са истински, не рекламни.
 
Без да се натрапва и да размахва пръст, с края на филма си Юлия Пискулийска повдига въпрос за бъдещето на този културен феномен. Все повече са фабриките, които предпочитат да заместят четеца с радио или телевизор. Защо да плащаме заплата на някой, който се измаря и допуска лапсуси, когато можем да поставим на негово място говореща кутия? Финансовата ефективност срещу човешката връзка. Кое е по-ценно можем да прочетем в лицето на онази работничка с дълга руса коса и картонена чаша за кафе, слушаща разказа на Грисел за ползите от консумацията на лук.
 
А и, простете, но – кубински пролетарии с потници и прически, вдъхновени от Кристиано Роналдо, които слушат за Албрехт Дюрер... това е злато!
 
 
 
 
[i] Разминаването между действително и манифестирано икономическо положение е нещо, което и ние, българите, като догонващи и отчаяно подражаващи на по-богатите си съ-представители на човешкия род, живеещи западно от нас, трябва добре да разбираме.
 
#Cuba #cigar #factory #reader #la #lectora #Yulia #Piskuliyska #old #tradition #books #Куба #фабрика #за #пури #четецът #читателят #четене #книги #книга #Юлия #Пискулийска #стара #традиция #Ивайло #Дончев #Ivaylo #Donchev

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
с подкрепата на
ИЗПРАТИ ФИЛМ ЕКИП КОИ СМЕ НИЕ? ПРЕСЦЕНТЪР СТАТИСТИКИ КОНТАКТ
Český     English     Deutsch     Italiana     Slovenský


проектът се управлява от сдружение Кинематограф Медия
създаден в България
уебсайт, изграден от uli.space

някои права запазени В© 2012-2018