27.4 18:00ч
Свиленград
режисьор и сценарист  
продуцент  
сценарист  
продуценти  


Мексико     •     2008     •     8мин
запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
жанр
Драма
технология
Игрално кино
теми
Тъга, Разруха
автор
Юлиян Георгиев
публикувано на 18 Март 2018
Ж ално скимтене. Безапелационен вятър. Виждаме въже, чиито два края свързват изгубило свободата си самотно пале, както и неуспешните му опити да се отскубне от дървен кол – отреденият му неодушевен надзирател. Заобикалящата го пустош обзема светогледа ни. Стегната е примката около врата му. Така започва емоционалното премеждие, наречено Tierra y pan (Land and Bread), награден със Златен лъв за Най-добър късометражен филм на Venice Film Festival 2008.  Така и ще завърши – с примка около врата.

Самотата е прекъсната, но съвсем не изместена, от малко момиченце в червено, което идва да си поиграе с кученцето. Или поне да направи няколко игриви кръга около нещастието му. Навярно му е стопанка и то е единственият ѝ приятел. Все пак са по средата на нищото, а по разкриващото се на фон проснато пране си правим извод за мизерните условия, в които живее семейството ѝ.

Точно като творба от ранното импресионистично движение, границата между субекта и фона е размита и по този начин картината е част от по-голяма сцена, уловена сякаш случайно. Филмът осиновява метода на постепенния разказ, като елементите на историята навлизат един по един. Колкото повече се взираме, толкова по-дълбоко става. Този ефект е постигнат чрез проточващо се движение на камерата назад (dolly-out), което разкрива все повече от света на лентата от един единствен смущаващ ъгъл. Колкото по-назад отиваме, толкова повече се променя и разкрива реалният контекст. Въпреки липсата на каквито и да е хоризонтални швенк (panning) или вертикални тилт (tilt) движения, центрираната композиция, позната ни в двата си полюса най-вече от творчеството на Стенли Кубрик и Уес Андерсън, е избегната, но за сметка на това идеално постига драматичния дезориентиращ ефект. Режисьорът Карлос Армела (Carlos Armella) го обяснява като: „…бавно, хипнотично, деликатно придвижване, докато в същото време ставаме свидетели на обстоятелствата около трагичното събитие, случващо се извън кадър“.

Поставени сме в ситуация, в която трябва да наредим пъзела на събитията. Цялостната картина се формира само когато се дистанцираме повече и повече, докато историята напредва напред. Едновременно с това обаче емоционално се приближаваме до събитията все по-наблизо. При появата на следващото парченце обаче, желанието ни да решим този трагичен ребус започва да се измества от назряваща тревога. Майката на момиченцето преминава пред погледа ни с окървавен скут. Ще се ражда бебче? Или пък трагедия? Най сетне докторът пристига, воден от, подозираме, бащата. Чуваме крясъци от постройката, която навярно наричат дом. А примката се затяга.

Безконечен лай. Докторът напуска къщата с кървави петна по престилката – непридружен, сломен и бързащ да си тръгне. Със сведената си глава и прегърбената си стойка ни казва повече, отколкото би могъл с думи. Но ето, че и нашият приятел кучето е освободен от своя плен. Поне лаят спря.

Ставаме свидетели на кратко погребение на живот, който никога не е бил. А няма и да бъде. Развръзката е обобщена със скръб. И пъзелът привидно е нареден. Но ето, че кученцето, с което всичко започна, чието благополучие желаехме, се завръща като наш палач, само за да бутне табуретката под краката ни. Примката сключва своята хватка около гушата. Без музика. Без думи. Само със свистящия в ушите вятър. Но като в онази прочута сцена в „12 години робство“, ще останем във вечния капан между дишането и задушаването, живота и смъртта, земята и хляба. Избавлението се крие в отговора на един единствен въпрос: Какво прави палето там в далечината? Там – самотен силует на лоялност, тъга или кръговрата на живота. Все пак, реалността е в окото на наблюдателя. А това парченце винаги ще ни убягва. 
#Tierra #y #Pan #Land #and #Bread #short #film #- #Winner #of #Golden #Lion #at #Venice Production #Companies: #Z #Film, #Innova #Films #& #Acargo #Films. Writer #/ #Director #/ #Editor: #Carlos #Armella Director #of #Photography: #Isi #Sarfati Art #Director: #Luis #Pantoja dog #plain #field #death #baby #born #new #life #sense #тъга #смърт #семейство #поле #бебе

запишете се за регулярни e-mail известия
с най-доброто от късометражното кино за гледане безплатно


име
e-mail



няма да предаваме вашият e-mail на трети страни
система за дискусии от Disqus
team members who have visited this page or watched film
партньори
радио Новините СЕГА, 105.6
PR notes


печатница Ploter.BG
PR notes


Социалната чайна Варна
Coffee&Gallery Cu29 Пловдив
Клуб на пътешественика София
При Мер Свиленград
Коуъркинг Хъб-а Самоков
Кино Влайкова София
Jazza Bar Стара Загора
TAM Велико Търново
ПРЕСЦЕНТЪР ЗА ПРОЕКТА НАШИЯТ ЕКИП ИЗПРАТИ ФИЛМ ОТВОРЕНИ ПОЗИЦИИ КОНТАКТ С НАС


project lead by Kinematograf Media Association
with love from Sofia, Bulgaria

site engineered by uli.space
some rights reserved © 2012-2018